3/17/2008

SURVIVOR в градския транспорт

Десетки хора затискат всеки ден вратите на трамваите, автобусите и тролеите в градския транспорт на София. В прах и мръсотия пътуват хиляди пътници, тръгнали из пренаселената столица в натоварените часове. Не се ядосвайте, ако не успеете да хванете автобуса, въпреки че сте били на спирката половин час преди той да пристигне. В София се смята за нормално шофьорите да не изчакват пътниците да се качат и чевръсто да хлопват вратите под носа им. Повечето автобуси са мръсни и с ръждясали дръжки. Това показа сървайвърът на екип на "Монитор" в градския транспорт. Возенето в градския транспорт в София често пъти е еквивалентно на участие в мръсен екшън филм. Качването често е мисия невъзможна, а слизането - рисковано. Все още повечето столични автобуси са ръждясали и изпочупени, а средствата за безопасност липсват или са скрити. Проверка на екип на "Монитор" показа, че в рейсовете и тролеите в София липсват т.нар. чукчета, с които да се разбие стъклото при авария. Пожарогасителите пък се крият зад седалката на водача. Повечето възрастни хора изпитват панически ужас, когато им се наложи да пътуват с градски транспорт. Най-опасни за тях са високите стъпала. Когато това предизвикателство се съчетае с навика на шофьорите да спират по средата на платното, усилието да се качиш или да слезеш от автобуса става двойно. Вероятността да паднете или залитнете се увеличава и ако колите гонят график. Шофьорите не жалят пътниците и те
трябва да имат вестибуларен апарат като на космонавт,
за да се задържат прави по време на пътуването. Друга любима практика на водачите е да редуват натискането на газта със спирачката. Много от тях ускоряват метри преди спирката и след това спират рязко. Този тип шофьори са известни сред тийнеджърите като "екстремисти".
Веднъж една баба падна пред очите ми. Шофьорът спря много рязко, сподели Ралица, която чакаше на спирката на трамваите на "Попа". Освен в автобусите опасността дебне и на спирките. Алекс и Ефи, ученици, които чакаха на спирка "Плиска", се оплакаха пред "Монитор", че веднъж паднали в автобус 214. Да ги затиснат вратите пък се случвало толкова често, че вече дори не им правело впечатление. Противно на очакванията на повечето столичани, в по-новите рейсове като тези, които се движат по линиите 72, 604, 204, 313, също липсват задължителните мерки за безопасност. В тях има знаци "разбий стъклото с чук при нужда", но чук няма. Същото важи и за бутоните за авариен изход - те са прашни, а в повечето случаи вече счупени от вандали. По релсите обаче положението е най-лошо, тъй като по-голямата част от трамваите, които се движат, са много стари. При тях пожарогасителите се държат до първата врата. Те обаче са в окаяно състояние и не работят - ръждясали са и са закрепени за стената с две метални пластини, завинтени с болтове. По този начин няма как да го издърпате и да го използвате в случай на нужда, освен ако не си носите отвертка. Софийските тролеи също са необезопасени. Екипът на "Монитор" установи, че голям проблем за пътуващите в градския транспорт са рекламите и обозначението на автобусите.
Табели с номера има само отпред и отзад
Ако има встрани, то това е рядко. Рекламите също пречат и понякога е абсурдно трудно да разбереш кой рейс идва. Докато го разпознаеш, шофьорът вече е потеглил, сподели Лили, пенсионерка, която чакаше на Плиска. Не са малко хората, които в стремежа си да догонят автобуса, свършват с изкълчване на крак или разтягане на сухожилие. Рядкост обаче са тези, които подават жалби. "Преди няколко дни си нараних пръста на една врата в 76. Не се бях хванала там, където трябва, но когато има сто човека около теб и няма как да се обърнеш, се хващаш и за най-далечната и неудобна метална дръжка. А шофьорите и без това карат като луди - ако не се държиш падаш директно", оплака се Катя. Неудобство и несигурност у пътниците създава и хигиената на превозните средства. Шофьор на автобус 76 сподели за "Монитор", че в столицата
салоните на превозните средства се мият само веднъж в седмицата
Външното измиване се извършва ежедневно в края на смяната. След като споделихме това с няколко случайни пътници, повечето от тях реагираха с учудване и споделиха, че дори и да е така, не си личи. Според Педро, студент в Медицинска академия, в автобусите е толкова мръсно, че без проблем могат да се отглеждат различни растения и зеленчуци.


76 : Призракът в мрака
Истински ужас за пътуващите в столицата е автобус 76. Той буди паника и страх у мирния гражданин. Вече се носят всякакви легенди за този прословут рейс. Някои дори го наричат “Седем пеш”, което е олицетворение на скоростта, с която се движи. 76 е един от автобусите с най-дълъг маршрут в столицата – той се движи от ж.к. Младост 4 до “Емил Марков”. Само три прозореца обаче се отварят, като някои от тях нямат дръжки или пък заяждат. Единственият въздух, който влиза е този от пролуките между вратите. Екипът на “Монитор” не успя да открие чукчета или бутони за сигнализиране в случай на авария и разбра, че и в тези рейсове пожарогасителят се държи при шофьора. “Ако, не дай Боже, стане нещо, виждам това в страничните огледала и съм длъжен да отворя вратите”, сподели водач на автобус по линията. Александър, на 19 години от София, сподели за “Монитор” преживяванията си в емблематичния 76. “Пътувах от НДК в посока Орлов Мост. Видях, че рейса идва и се отправих към него. В момента, в който си сложих крака на първото стъпало, шофьорът затвори вратата. Добре че имам бързи рефлекси и успях да си го издърпам обратно. Водачът се усети чак след 5 метра, когато спря и отвори вратата, но животът ми е мил и реших да изчакам следващия автобус. На пожар не съм бил свидетел, да чукна на дърво, но често съм присъствал на ситуации, в които става техническа повреда и се налага всички пътници да слезем и да изчакаме друга кола. Когато стане нещо такова, шофьорът се провиква от кабинката си.”

Глас народен
Мнения от интернет-сайта forum.gtsofia.info

Shefkata:
Може ли автобуси да изглеждат по този начин? Да не сме в увеселителен парк? Доколкото знам по време на движение никак не е безопасно да се говори с шофьора, а те непрекъснато си водят компания.
София 70:
Един ден, докато се прибирах с трамвай 22, ватманката докара всички пътници до състояние на истерия. При всеки ход и спиране кракът и натискаше и отпускаше педала в интервал от по две секунди. Резултатът беше постоянно и неприятно клатушкане напред-назад. Не се стърпях и казах, че имам чувството, че съм с паркинсон.
CKD:
Има една Дафина - титулярка на 4107. И тя така кара – газ-спирачка.

Проф. д-р Никола Александров, главен токсиколог и алерголог във ВМА: Мръсните автобуси тровят с прах и химикали

-Какви вреди нанасят прахът и автогазовете в градския транспорт?
-Праховите частици довеждат до едни заболявания, а газовете от автомобилите до други. Прахът в рейсовете може да предизвикат запушване на дихателните пътища и механично дразнене на лигавицата. Газовете са отровни. При по-старите автобуси опасни са и саждите, които имат канцерогенен ефект.
-Какво е влиянието на замърсителите при влажно време?
-Газовете, които се отделят от двигателите, са още по-опасни при влажно време. Вредите идват, когато водните пари се свържат с различните газове, които отделят превозните средства. Един от тях е въглеродният двуокис например. Те образуват киселини, които директно увреждат нашите органи.
-Смятате ли, че почистването веднъж в седмицата е достатъчно?
- Трябва, разбира се, да се чисти колкото се може по-често. Лесно може да се провери нивото на хигиена в градския транспорт и всеки сам ще си отговори достатъчно ли е да се чисти веднъж седмично. Най-общо замърсените салони на превозните средства водят до физически и химически дразнения в организмите на пътуващите.

Снимки: Венета Райновска

3 коментара:

Teri каза...

Прекрасна статия!!! Аз също имам "удоволствието" всеки ден да се лашкам в тази гробница, наречена 76 и напълно споделям. Веднъж писах в моя блог нещо по темата. То аз доста неща писах, но това моето беше някак по-закачливо, един вид... виж го тук :)
http://bglog.net/BGLog/12766
За съжаление, май скоро няма да се оправим. Но се надявам де... Знаеш, надеждата умира последна М)

изгодни пожарогасители каза...

Напълно съм съгласна, че рекламите също пречат и понякога е абсурдно трудно да разбереш кой рейс идва. Докато го разпознаеш, шофьорът вече е потеглил, или има толкова много надписи и цифри, че ако използваш даден рейс за първи път, най добре е да си хванеш такси , за да не се ядосваш и да не чакаш толкова време. Не са малко хората, които в стремежа си да догонят автобуса, свършват с изкълчване на крак или разтягане на сухожилие. Рядкост обаче са тези, които подават жалби, знаем особено през зимата какво е по пътищата и ако тръгнеш да тичаш то...Пирогов е пълен със счупени крака или ръце....

пожарогасител каза...

Определено да пътуваш в градският транспорт си е едно огромно приключение.Всеки ден ми се случват невероятни неща и ако си бях водила записки, то до сега цяла една книга с пародни истории и случки можеше да издам, на която човек да се посмее от сърце,макар че реално погледнато не са смешни.Да пътуваш рано сутрин на един крак и от всяка страна да са те смачкали буквално толкова силно, че дори и да се обърне рейса едва ли ще може да мръднеш,както и останалите около теб не е лесна работа.Дори не виждам смисъл да се гладят дрехите, понеже качиш ли се в рейса вече няма да има и помен от това.