6/05/2010

Нещо красиво


Тихо е. Топло е. Слънчевите лъчи ловко си проправят път над хоризонта, докойсвайки нежно ходилата. Морето се събужда, подканяйки те с плясъка на вълните да изпиеш сутрешното си кафе на пясъка. Последният пък е все още толкова приятно хладен, че те изкушава да се свържеш със ситните му песъчинки и да продължиш разходката си в страната на сънищата. Ден е. Нов ден на брега на морето. Нов ден и то не къде да е, а в Созопол.


Да изградиш връзка с нежив обект е много трудно. Не е непостижимо, но изисква много силни чувства, каквито обикновено ние, хората, не сме способни да изпитаме дори към себеподобните си. Затова е много трудно да обясниш на някой как може да си толкова силно свързан, дори влюбен, с място. Да, ще кажеш, не е нужно дори да отговарям. Но да дадеш отговор на такъв въпрос е по-скоро удоволствие, отколкото задължение.


Созопол е най-красивото място на Черноморието. Съчетава спокойствието на все още не толкова популярна дестинация, наплива на млади хора, евтинията, често обвързана с народните заведения. Защо е по-хубаво от Карадере, от Иракли? Защото само за няколко минути стигаш до Каваци. И до Смокиня, Веселие, скалите. Ако искаш и до Дюни и то без кола. Писва ти от уединението, слагаш джапанките и си в града. Отиваш на място, където не те залива чалга от всяка уличка, нито пък те преследва възрастна жена, опитваща се да те зариби с топли, варени гевреци. Единственото, което виждаш, са млади хора. Тук-таме се срещат и млади семейства, решили да се разходят из Стария град, където навалицата обикновено може да се сравни с тази в Несебър. Всичко обаче ти е на пет минути разстояние и в момента, в който ти писне от тракането на токчета по паветата, можеш да се покриеш в някоя от старинните улички и да погледаш морето от скалите.


Тихо е. Топло е. Слънчевите лъчи се показват и те подканят да се събудиш. Търкаш очи, прозяваш се и вече е ден. На плажа те чакат приятелите, с по чаша топло кафе в ръка. Поздравявате се, че се познавате. Казвате си колко се обичате и колко сте щастливи. След закуска отивате да полежите на горещия пясък на Смокиня. Там ви чакат студени бири, мохито, още приятели. Денят минава неусетно, залезът бива изгледан от скалите в Созопол. Сякаш само след секунди се пренасяте в друг свят – светът на забързаните хора и автомобилите. Добре дошли в Бургас. Тази вечер има фестивал. Една страхотна вечер, прекарана отново на брега на морето. Но този път гарнирана с музика, много музика. И още повече хора. Минали са едва няколко часа, които на теб ти се струват секунди. Плажът иска да поспи. Тялото ти, обаче, не. Излизаш на гарата, взимаш такси и двадесет минути по-късно отново си в Рая. Още танци! Още музика! Още мохито! Посрещаш изгрева на Малката Текила и искаш още от всичко. Искаш още емоции, искаш още любов. Искаш още прегръдки и още от това топло чувство, че най-сетне си намерил своето място. Затова се отправяш към пустия плаж, където те чака малкия ти дом. Крачиш през дюните и вече си сигурен, че си открил всичко, което си тъсил. Знаеш, че не може да бъдеш по-щастлив. Сигурен си, че слънцето след малко ще се опита да те събуди, а морето ще те чака да отвориш очи, за да му се отдадеш. А ти искаш да поспиш...


Е, как да обясниш, когато обичаш...


3 коментара:

Владимир Иванов (krizt) каза...

Чудесно настроение е скрито в този текст. Благодаря!

GodForbid каза...

Само ще кажа "Созопол" - всичко друго е излишно като че ли хах

Carrie каза...

Абсолютно съм съгласна, едно от най-хубавите ни морски градчета! ;-)