1/16/2008

За ГОЛЕМИЯТ МЪЖКИ проблем

Жените. Момичетата. Девойките. Малолетните, непълнолетните, каките, студентките. Служителките в банките. Те ги тормозят. Правят живота им черен и ги карат да се обременяват с излишни неща. Ех, това само една жена го може.

Мъжете и младите момчета в частност никога не се хващат на златните женски номера от книгата „Как да му покажа, че не ми харесва”. Или по-точно, мислят си че женските лъжи са истини и вярват на куп глупости (респективно, една жена също се хваща на мъжките, но това е друга тема). Напоследък общувам често с мои връстници и по-малки от мен. Случва се да попитам някое момче на 17 години „Какво те мъчи” и да получа отговор „Как какво? Жена ме мъчи, разбира се”. Когато нещо те притеснява, мили момъко, обади ми се. Не, моят номер не е розов телефон, не е и на някой психотерапевт. Аз просто мога да ти кажа истината. За какво да се лъжем, в един свят живеем, хора сме. Имаме уроци да взимаме. Мъжете винаги ще си останат момчета в тази част от живота – справянето със жените. И колкото и да се опитват да ги разберат, никога няма да успеят. Защото жената може да бъде и много коварна, а когато иска да постигне нещо, ще го направи с цената на всичко. И то не само амбициозната. Всяка жена.

„Извинявай, но тази седмица бях много заета. Не знам кога ще се освободя. Ще ти се обадя!”. Ще ти се обади, ако не забрави. Това е при добри намерения. Чуеш ли го повече от два пъти, просто забрави за това момиче. Само че, в много случаи, момчетата са като жени – тормозят се и се измъчват с глупави въпроси, свързани с едно момиче. Преди години, едно гадже, на раздяла ми каза „След мъж и след трамвай не се тича. Винаги ще дойде следващ”. Та и аз така. Сега не се тормозя. Като мине един, ще изчакам следващия.

Няма как да минем без тръпката, очакването. Всяка жена го прави, нормално е и при мъжете да го има този момент. Само че, понякога всеки си задава въпроса „Струва ли си?”. Ще имам ли шанс с нея, копеле, как мислиш? Бих ти казала, копеле, опитай. Ако с нея не стане, намери друга. Недей да се чудиш и да правиш планове, какво да и пишеш в есемес-а, за да ти се обади по-бързо. Ако и звъннеш, няма да ти вдигне. Не, няма да затвори. Ако не те иска, ще види кой звъни и няма да ти вдигне –елементарно е. Само че ти не искаш да го проумееш. За да те разиграе ще ти напише съобщение след няколко дни, с текст „Сега видях, че си ми звънял”. Ти ще се усъмниш в искреността й, ще си кажеш, че нещо те мами, но след това тръпката пак ще дойде. И за какво? За да си запълваш времето. Намираш си гадже, приятелка, момиче за забавление. Защото, другарю, знай, че момичетата са за изпускане. Ако не тръгнеш да се жениш, значи може да си поиграеш на воля с топката на живота. А когато, другарю, откриеш тръпката и не ти се наложи да се подлагаш на хиляди изпитания, мъчителни чакания и подигравки, значи това е момичето. Тя няма да ти каже „ще ти се обадя” и да изтрие телефона ти. Просто почакай.




4 коментара:

Онлайн Психолог каза...

Страхотна статия! Особено ме радва, че го казва жена. Никога не съм правил споменатите грешки, няма и да ги направя. Никога не тичам след който и да било, никой и не задържам.
Скромният ми опит е показал, че колкото по-мил и нежен си с една(млада) жена, толкова по-безинтересен си за нея, макар и понякога жените да не го осъзнават.
Действам на принципа - аз правя първата стъпка, тя втората. Звъня един път, ако ми се откаже чакам да звънне тя.
Една забавна история свързана с разиграванията по телефона:
http://longanlon.bloghub.org/265/

admin каза...

Много добре казано! Браво!

Анонимен каза...

Абе мили хора, има 2 прични да иска човек връзка - любов или само секс. Статията важи само за 2рата, извинете. Ти, мацка, била ли си влюбена някога, та ми говориш, че винаги продължаваш към следващия? В определен период дори страданието радва, за предпочитане е пред това да забравиш определен човек. Затова правят така мъжете, не защото не разбират. В другия случай, ако искат само секс - казваш неща всеизвестни.

Po3u каза...

Била съм. И много се измъчих, понеже съм адски емоционална.
Като си мисля "трябва да продължа напред, трябва да намеря следващ" просто се успокоявам. Предпочитам го, пред това да седя и да се самосъжалявам. Оставам със спомена.