11/30/2007

Добър вечер...

ДОБЪР ВЕЧЕР...

Добър вечер, госпожа Самотност!
Както виждаш, нямаш избор друг,
ти - вдовица на безброй работни,
в труд улисани мъже в живота,
тази вечер аз съм ти съпруг.

Ти си ми съпруга. Пак сме двама.
Заповядай в замъка ми бял!
И бъди най-прелестната дама
между всички други, що ги няма
в този тъжно-смешен карнавал.

Запали си, ако пушиш. И ме
разтуши със виц, със комплимент.
Дрънкай думи невъобразими.
Всичко друго, само не кани ме
да танцувам - малко съм вдървен.

Малко нещо в танците ме няма.
Други танци дълго аз играх.
Страшни танци. Луди. Не за двама.
В тях душата донавехнах само
и в краката доосакатях.

Измисли си име: Мими, Нели.
И поне така им отмъсти!
Бяха твои двойнички, приели
твойте гласове, лица... умрели.
Да, умряха те. Остана ти.


Ти, голяма колкото живота.
Колкото самия необят.
В стаята е тихо и страхотно.
Добър вечер, госпожа Самотност.
С женско име, с мъжки образ - Свят.


Дамян Дамянов

3 коментара:

Нина Симеонова каза...

Страхотно стихотворение!

Анонимен каза...

Страхотни стихове, страхотен поет! Хм, страхотен вкус. :)

Анонимен каза...

Невероятно ...
Поетът сякъш го е писал за мене!!!
Поклон пред ДАМЯН ДАМЯНОВ!