Подлезите

Безопасно пресичане с аромат на мърша

За милиони хора броденето из столицата е изключително екстремно изживяване. Зад всеки ъгъл те дебне желязо, зад всеки стълб - кабел. Всеки столичанин обаче с ръка на сърцето споделя, че адреналинът му се покачва най-много в момента, в който наближи кръстовище. Тази точка изправя човешкото същество пред тежък избор - дали да пресече на улицата и да се състезава с колите, или да рискува живота си, като мине през подлеза. Адреналинът се покачва стремглаво, сърцето тупти, тялото се поти, а в главата настъпват какви ли не страшни мисли. В един момент осъзнаваш, че изборът ти е предопределен и се насочваш към стръмните стълби, които те отвеждат в подземието. За софийските подлези се носят какви ли не легенди. От свърталища на наркомани, бездомници и пияници те са се превърнали в места със свои истории. Малки и големи знаят поне една случка с "обитател" на някое подземие, както и коя пиянска група къде се събира. За съжаление през последните години дори и пияниците и наркоманите отбягват подлезите, защото от "място за среща" те са се превърнали в декор на някой филм на ужасите.

Опасност!

Софийските подлези са изключително опасни. Всеки ден жертви на изкъртените стъпала и изпочупените парапети най-често стават възрастни хора и майки с деца. Слизането в подземието е изключително екстремно, тъй като никога не знаеш кога наглед добре изглеждащата плочка ще се окаже трамплин или дълбок ров. От друга страна, заклатушкаш ли се, невинаги има за какво да се хванеш, защото като в повечето подлези няма парапети. Е, на места може да бъде забелязано някое друго желязо, към което да посегнеш, но често то е омазано с нещо или е ръждясало. Всеки ден на подлеза при Окръжна болница могат да бъдат забелязани десетки хора, които минават през изпитанията, които им предлагат софийските подземия. Подлезът е емблематичен - няма нито съоръжение за колички, нито парапет. Въпреки това се радва на честа посещаемост, защото почти не се срещат самоубийци, които да решат да пресекат оживеното „Цариградско шосе" и да прескочат мантинелата. Веднъж преминали през изпитанието на стръмните стълби, в подлеза намираме много магазини за дрехи, козметика и дори плод-зеленчук. Това е практиката у нас - подлезите, освен за улеснение на пешеходците, да се използват и за шопинг центрове. И в това се уверява абсолютно всеки софиянец или гост на столицата. В града почти няма подземие, в който да няма поне едно магазинче от веригата "За един и повече лева". Необикновен и по своему уникален е и подлезът при столичното 22-ро СОУ "Г. С. Раковски" на кръстовището на булевард "Витоша" и "П. Р. Славейков". Ще попитате какво му е странното на него. Той е един от малкото недовършени или недобре проектирани за времето, в което е строен. Подлезът свързва само двата противоположни тротоара на ул. "Витоша" - от НДК към училището и от бул. "Витоша" към страната на моргата. По този начин, ако искате от НДК да стигнете до моргата, ще трябва да използвате както подлеза, така и кръстовището. Когато минете под улицата, ще видите няколко магазинчета, сред които и за цветя. От страната на моргата обаче от години много хора избягват да минават, тъй като неслучайно този участък се асоциира с болничното заведение в близост до него. Подлезът е охраняем, но често охрана няма. Миризмата, която се носи от него, може да причини световъртеж и спад на кръвното налягане. За това свидетелстват множеството трупове на кучета, плъхове и други животни. Буйната растителност при входа откъм бул. "П. Р. Славейков" е блокирала входа и излизането от подлеза често се оказва "Мисията невъзможна". Аромат на мърша се носи и от подлеза на Централна жп гара още в момента, в който стъпите на някое от главозамайващо високите стълбища. Подземието преди години претърпя цялостен ремонт, но на пръв поглед изглежда сякаш не е пипано от векове. То бе конструирано така, че да събере множество магазини, кафенета, казина, бинго зали, аптеки и др. В момента обаче 80% от помещенията са празни и никой не иска да продава каквото и да било в тях. Причината за това е, че те вече са барикадирани от човешки и животински изпражнения. Подлезът е построен като лабиринт и именно това го прави примамлив за изпадналия в нужда субект, който може да се скрие зад всяко кюше, което му се изправи на пътя. След това може спокойно да продължи пътя си към перона или трамвайната спирка. И докато върви към тях, ще мине покрай типичната железопътна гледка: десетина мургави мъже са насядали край пластмасовите масички на кафенето до фонтана. Лакомо нагъват кебапчета и кюфтета на символична цена, а в близост до тях щъкат бездомни кучета. Тук място си намира красивата водна каскада, която е построена на една от големите стени на подлеза при жп гарата. Тя сякаш залъгва софиянци и гостите на столицата, че подземието може и да се превърне в място, което да радва хората и да ги посреща с отворени обятия в големия град. Един от вечните въпроси, свързани с подлеза при Централна жп гара, е това, как майки с колички и инвалиди успяват да се качат на популярното, романтично и все още евтино превозно средство - влака. Не става ясно как тези хора стигат от спирката на автобуса или трамвая до перона, тъй като долу няма нито рампи за колички, нито работещ асансьор. Студентски неволи

Никой не си спомня кога за последно е преминавал през подлеза при Софийския университет. От години той е в ремонт заради новата метро станция, която ще изникне над него. Това сякаш беше причината малкото заведения и книжарницата там да бъдат закрити и хората да предпочитат улицата пред подлеза. Той за съжаление беше един от малкото запазени и много хора избираха него пред това, да чакат на объркания светофар. Сега обаче подлезът е поредното свърталище на бездомници, което вечер се превръща в едно от най-опасните места в центъра на София.

Желязо - тук, желязо - там

Затегнете коланите, приготвяме се за излитане. Тази мисъл минава през главата на всеки, който погледне от ниско стълбищата в подлеза на НДК. На хоризонта се изправят изключително високи, стръмни стъпала и парапет, който е за предпочитане да държите далеч от себе си. Преди няколко месеца металната му облицовка беше премахната по незнайни причини и сега вместо нажежено желязо имате на разположение изпочупени дървени дъски. А стълбите са изпитание и за най-опитните на цирковия манеж - счупените плочки са така добре замаскирани, че веднъж стъпите ли, трябва да имате много добре развит вестибуларен апарат, за да продължите напред.
Софиянци си спомнят как едно време в подлеза е имало табели, които да ориентират гостите на столицата. Сега, освен че такива не се виждат, заради огромното количество прах и мръсотия върху тях информацията е променяна многократно през годините. За щастие този факт вече е известен на мнозина и никой не разчита на знаците в подлеза, за да се ориентира из софийския лабиринт. Веднъж слезете ли в подземието, трябва да имате доверие само на интуицията и на шестото си чувство. Оглеждате се като на светофар - наляво, надясно, но и нагоре и надолу. Никой никога не знае кога от тавана ще падне нещо и ще го тръшне безпомощен на студените плочки. Рискът става най-голям, когато крайната цел е спирката на тролеите и трамваите в подлеза. От фонтаните и стълбите до там има само няколко метра, които обаче изглеждат като изпитание от филм за Индиана Джоунс. Лампите мигат, предизвестявайки апокалипсис, плочките хлопат, когато преминава трамваят, сякаш стените се затварят. Железата и кабелите, които се спускат от тавана, приличат на отровни змии, които искат да оплетат жертвата си. Всичко това - само ако посетите подлеза на НДК.