Моят свят

Бях предизвикана от man0l и веднага отговарям.

На първо място, искам да използваме техниката и технологиите по-разумно и по-умно. Да си купуваме високотехнологични телефони, но не за да ни красят колана, а за да уреждаме срещите си, да пазаруваме, да виждаме в реално време какво се случва в детската градина. Ще имаме уреди, които ще ни помагат, но и няма да ни зомбират. И поради тази пре-наситеност от към технологични джаджи децата ни ще избягват седенето пред компютъра и ще предпочитат книгите, добрите филми и нестандартните изложби.
В моя идеален свят няма места за бързо хранене, бургери, кола в чашка, мура от 30 ст. Всеки ъгъл, на който пише Fast Food ще предлага разнообразно и здравословно меню на достъпни цени (а не фреш от портокал за 5-6 лева в най-добрия случай). Всички деца и студенти на училище ще ядат в столова и ще я предпочитат пред кафенетата, които ще са на изчерпване. ДДС върху вафлите, чипсовете, сладката и прочие ще бъде много по-високо, отколкото върху другите хранителни стоки.
Няма да има ДДС върху книгите. Ама айде да не става прекалено икономическа темата.
Ще пътуваме. Ще пътуваме много и непрекъснато. Ще си вадим абонаментни карти на много ниски цени, които ще ни предлагат възможността хем да си дръпнем платено-познавателна отпуска (понеже ще пътуваме), хем да идем, да видим, да кажем, и да научим повече за себе си и света. И идеята couchsurfing ще бъде предпочитания метод за престой и запознанство, без обаче да добива задължителната за тези движения комерсиализация.
В моя идеален свят по улиците ще има специални стаи, в които човек да може да се усамоти, когато поиска. Влизаш и можеш да правиш каквото си искаш – да гледаш телевизия, да слушаш музика, да четеш книги. Такива стаи ще има и за социофилите (??). На пръв поглед те ще приличат на малко кубче, но от вътре можеш да виждаш на 360 градуса. Че дори и какво се случва под теб. Абе, чудесия.
Искам денонощието да си е такова, каквото си го бях измислила преди 2 години. Почти успях да си настроя биологичния часовник, само че всичките хорица около мен, от които зависи съществуването ми, не ми помогнаха особено с адаптацията и трябваше да избера – да спра или да се побъркам. Трудно е да се съобразяваш, а трябва. Е, така и аз не успях, но в моя идеален свят ще успея. Ще съм началото на това ново време и всички ще ми се кланят. Хе-хе. Това в кръга на шегата.
Ще работим по-задружно, ще се обичаме повече. Няма да има “ако знаеш тя какво направи вчера в офиса..” и да си забиваме ножове в гърба. Това на работното място. Просто атмосферата ще бъде такава, че да няма човек, който да каже “оф, работя за да правя пари, да не мислиш, че ми харесва”…
И не на последно място… ех, любов, любов. Обичам те, любов. Искам любовта да не се променя. Искам пак да е такава, каквато е сега – истинска, непроменена от машините, годините и хората.

АЗ ПРЕДИЗВИКВАМ:
Алекс
Мама
Marmalad Shipkofff
Тери
Свежо

Отговорите:
Marmalad Shipkofff
(благодаря за двата отговора :) )