Венеция - перлата на Адриатическо море

Случвало ли ви се е да попаднете на място, където горещината и влагата са непоносими, но въпреки това да се влюбите в климата? Място, на което туристите по улиците от високо да изглеждат като мравки в мравуняк, но въпреки това да искате да сте част от тях? Място, на което каналите са навсякъде, но се чувствате като в най-красивия парк на света? Добре дошли във Венеция.

Надали има място на света, което да е толкова омайващо и романтично и в същото време толкова подтискащо. Определено няма друг град, който да ви накара да се влюбите и да намразите по едно и също време. Защо ли? Защото разхождайки се из Венеция, тесните улички ви поглъщат като черна дупка, която води към света на малките, китни къщи, цветните градинки и красивите италиански гондолиери. Поглед встрани обаче открива ужасната картинка на пъплещи като мравки туристи, сякаш тръгнали на състезание по музеите и магазините. Пазаруват, спират, тръгват, ядат, блъскат се.

Абстрахирайки се от тълпите, Венеция е истински рай за сетивата. Пътуването до там е малко сложно, защото от летището (без значение дали става дума за Марко Поло или Тревизо) трябва да хванете автобус до острова. След това се озовавате на огромен площад наречен „Рома”, който казва край на колите. Ако сте с автомобил трябва да го оставите на паркинга и да продължите пеша. И в това се крие най-голямата магия на Венеция. Изведнъж се озовавате в свят, в който

автомобилът е

тема табу,

а вредните газове от ауспусите са просто легенда. Единственото, което скъсява дългите разстояния е водното рейсче, наречено вапорето. Транспортът е изключително добре уреден и като нищо можете да си сверите часовника по лодките. Номер 1 тръгва от гарата (намираща се на горепосочения площад) и стига чак до остров Лидо – плажът на Венеция. Тази линия е най-чаровната, защото се движи по Канале Гранде, минава под Риалто (един от трите моста, пресичащи канала), продължава покрай двоеца на Дожите и стига до най-дългия остров около Венеция.

Определено разстоянията в самия град не са големи. Въпреки това е най-добре да си намерите хотел или квартира в центъра на града - около площад "Санто Апостоли" например. Не е много скъпо, но за сметка на това е изключително близо до най-големите забележителности - мостът Риалто и площад Сан Марко. В същото време не сте съвсем в центъра на тълпата. А тя обикновено се движи от Campo Senti Apostoli, по Salizada San Giovanni Grisostomo и продължава като стадо по малките улички, водещи до площад Сан Марко. След Sestere Cannaregio, която стига до гарата, San Giovanni Grisostomo е втората главна улица на Венеция. На нея са разположени множество магазини на различни марки – Gucci, Prada, Benneton, Calzedonia, Bata, както и много ресторанти. Говорейки за дрешки и чанти, голямата жега със сигурност стопява цените. Противно на очакването на българите, че най-евтин бански се купува през зимата, Италия доказва, че това мислене е грешно. Юли и Август са месеците, в които насочвайки се към ботуша трябва да се приготвите за голямото пазаруване. В разгара на сезона намаленията са нечувани - марковите бански вървят от 15-20 евро, обувките започват от 30. Потниците, късите поли и ленените панталонки също

примамват с

„горещи” цени.

На всяка витрина има надпис Saldi (от итал. намаление) и подканя туристите да прекрачат прага. Намаленията в Италия не са като у нас - от 200 на 150лв или пък само за определени стоки. Обикновено цената се сваля с поне 50% и много рядко се срещат магазини, които имат само няколко намалени артикула.

Редом до лъскавите витрини се нареждат и малките, симпатични магазинчета за сувенири. Те никнат зад всеки ъгъл като гъби след дъжд. Изборът е огромен – намират се всякакви дрънкулки като магнитчета, картички, сувенири от стъкло и типичните за Венеция маски. Последните са изключително разнообразни, както откъм шарка и размер, така и откъм цена. За най-малките керамични или с магнитче ще трябва да дадете между 3 и 5 евро. По-големите и шарени са по 15-20, като за най-екстравагантните и уникални трябва да броите поне няколко стотачки. Има и няколко гаражчета, в които можете да наблюдавате как майсторите рисуват върху маските.

Стъпвайки във Венеция забравете за картите. Много туристи се объркват допълнително, търсейки дадена улица в справочника. Островът е като лабиринт, но никога не можете да се загубите. Навсякъде има табели, сочещи към Сан Марко, който се намира в единия край, и гарата, която е на другия. По този начин винаги ще се окажете на познато място и ще продължите спокойни разходката си.

Препоръчително е да ходите пеша, защото возенето на вапорето излиза скъпичко - едночасов билет струва 6.50 евро, 12 часов - 16. Тридневните карти са по 33 евро. Те си заслужават тогава, когато сте отседнали далече от центъра, или пък сте решили да се разходите из островите.

Като стана дума за острови, Венеция е разположена върху близо 120. Всички те са свързани помежду си с над 400 мостчета, под които непрекъснато минават гондоли. Последните са страхотна атракция за минувачите, защото на всеки мост има поне двама-трима, които наблюдават някоя влюбена двойка, решила да се разходи с лодка по каналите. Най-известното място във Венеция, както и забележителност номер едно при организираните екскурзии, са площадът Сан Марко и едноименната базилика. Площадът, наричан още „официалният салон на Европа” е бил център на политическия, обществен и религиозен живот на града в продължение на стотици години. На него са разположени едни от най-важните административни сгради на Венеция, сред които и дворецът на Дожите. В него се намира и една от емблемите на островното градче—моста на въздишките. Много хора си мислят, че това е било любимото място на влюбените двойки. Мостът, построен през 1589г., всъщност свързва съда със затвора. За обречените на смърт, той бил

последното място,

от което виждали водата.

В този затвор е лежал и световноизвестният любовник Казанова. За жалост на туристите, до 2011г. мостът е в ремонт и от него се вижда съвсем малка част, заобиколена от реклама на спонсорите.

На площад Сан Марко се намират и две от най-старите кафенета на острова - Флориан и Куадри. Те били любими места на личности като Стендал, Густав Флобер и Хемингуей. Във всяко от тях можете да се насладите както на хубавите местни храни и напитки, така и да послушате италианска музика, за която се грижат живите оркестри. Всичко това обаче е на цена, доста по-висока от тази, на която ще ви обслужат по другите заведения.

Говорейки за заведения, отивайки във Венеция не се надявайте да опитате типична италианска храна. Повечето ресторанти са много скъпи и често предлагат на туристите специални менюта за по 15-16 евро. Те включват порция паста, месно ястие и напитка. В много от ресторантите предлагат и хамбургери с пържени картофи, супи и салати. В стремежа си да открият нещо типично италианско, някои се устремяват към тесните и отдалечени улички, но единственото различно, с което галят сетивата си, са пържените топчета моцарела.

Пазете се от розите!

Ако трябва в едно изречение да съберем съветите за безопасност както във Венеция, така и в цяла Италия, то то би звучало така: "Пазете се от розите!”. Дори никога да не сте стъпвали в страната на пастата, няма как веднага да не забележите едно – мургавите мъже, които обикалят по уличките с чанти или рози в ръка. Всички те са емигранти, които са си намерили работа като продавачи на неща от типа на "две за левче". Чантите са имитации на известни марки и обикновено са сложени на така наречената чаршафена сергия, опъната директно на улицата. Трикът е следния: финансовата полиция никак не обича мургавите братя с чантичките. Затова и ги гони непрекъснато. Видят ли униформени, "продавачите" свиват чаршафа и дим да ги няма. Поддържат комуникация по телефони, така че се предупреждават взаимно. Когато опасността дебне зад ъгъла дори не си правят труда да сложат чантите на улицата, а ги държат в ръка.

В никакъв случай не купувайте от тях. Имитациите са по 10-20 евро и са изключително некачествени. Мъжете обаче са много настойчиви и ако проявите интерес като нищо ще ви хванат за ръката и ще ви издърпат встрани, за да ви зарибят. Съветът тук е да заковете поглед в земята, когато минавате покрай тях. Погледнете ли дори леко към чантите няма измъкване в близките 10 минути. Звучи налудничаво, но е така.
Има и втора група емигранти, които са сменили чантите с рози. И не ги продават на сергии или седнали на столчета, както сме свикнали у нас. Те обикалят улиците и в момента, в който ги погледнете, тикат цветята в ръцете ви. Няма значение дали сте мъж, жена или дете. И каквото и да им кажете, борбата продължава, защото те знаят само едно: „Роза, 3 евро, 3 евро".

Разходка с лодка

Разходката с лодка е най-хубавото нещо, което може да ви се случи във Венеция. Романтична и интересна, обиколката по каналите ви позволява да видите отблизо и най-закътаните местенца на острова. За целта обаче не е нужно да си наемате гондола, разходката с която струва 80 евро за час (ако се договорите може да се уредите и за 60). Симпатичните лодки са много романтични, но трябва да сте готови да сте в центъра на вниманието. На всеки един от 117те моста на Венеция ще се намери по някоя компания, която да ви наблюдава и снима докато минавате отдолу. Интересен вариант са и такситата. Те са предпочитани от по-големи компании, защото побират по 10-12 души и така си струват цената от 55 евро.

Ако не обичате да ви заглеждат и искате да спестите някое евро, идеално за целта е вапоретото. Номер 1 върви по Канале Гранде и стига до остров Лидо. Ако си вземете карта за 12 часа или 2 дни, можете да си направите околовенецианско пътешествие – да отидете от Лидо и от там до съседните острови, най-известни сред които са Мурано и Бурано. Някои наричат вапоретото до тях междуселски кораб, защото самите островчета изглеждат близко на картата, но всъщност са доста отдалечени. А корабчето, което ги свързва, прилича на презокеански кораб. Разходка из стъкласките магазини и работилници на Мурано, обиколка на шарения Бурано и обратно във Венеция ви гарантира поне два часа с лодка из лагуната на Адриатическо море.