Люти чушки и паейя примамват на ул. Славянска

Улиците в София, макар и подредени, са истински лабиринт както за чужденците, така и за туристите в света на кулинарните изкушения. А когато става дума за хубава храна, гастрономите знаят, че карето между ул. Граф Игнатиев, Раковска, Васил Левски и Цар Освободител е рай за сетивата. Ако сте от онези, които търсят нещо по-така и ви е писнало от обичайните заведения, в които разнообразието е единствено в гарнитурата към пилешката ви пържола, то моля, заповядайте на ул. Славянска. Китната софийска уличка има всичко – от барове за по питие, през уютни ресторанти, завършвайки с хубава клубна музика.

Започнали с коктейл в градината на Блейз (Славянска 36), се насочваме към латино изкушението „Мачу Пикчу”. Намиращ се на ъгъла с Шишман, ресторантът отдалеч примамва с фасадата на сградата, в която се намира. Е, малко сме разочаровани, когато установяваме, че индианското е повече отвън, отколкото отвътре. Освен това, очаквахме престилката на сервитьорката да е обсипана с пера. Оставаше да видим дали кухнята съдържа типичните за културата на маите и ацтеките съставки, сред които основни били царевицата, бобовите култури и лютите чушки.

Макар да е променил облика си в сравнение с преди, когато наистина приличаше по-скоро на кръчма в джунглата (доколкото може да има такова нещо), отколкото на ресторант, Мачу Пикчу има своите запалени фенове. Мястото се оказва запазена марка

на чужденците, които по една или друга причина се озовават в София. Латино ресторантът е едно от малкото места в центъра, където почти винаги е гарантирана маса за големите компании. Тук усамотените кътчета до прозореца са спестени, за сметка на тези за по 6-10 души, разположени под плетеницата от маски и рисунки.

В менюто място намират както странни ястия, комбиниращи боб, свински врат и сирене, така и обикновени разядки от типа на задушени картофи. Мнозина обаче си мислят, че щом звучи екзотично, мексиканската кухня е и доста скъпа. Оказва се, че нетрадиционните ястия са по джоба на всеки.

Ако сте готови да експериментирате, можете да прескочите салатите, където единственото по-нестандартно са комбинациите с бекон или боб. Изненадата идва при супите. В менюто се предлагат традиционните мексикански Гаспачо (пасирани пресни домати, краставици, чушки, лук и зехтин за 2.71), Фабада (боб, св. врат, домати, зехтин и чили сос за 3.28) и Сопа де пойо (перуанска пилешка супа с царевица, зеленчуци, сметана и магданоз за 2.72). За дамите, които са на диета, се препоръчва царевичната кремсупа за 1.49.

Сред основните ястия окото веднага грабва Бока Гранде – цели 700 грама свински и пилешки филенца, гарнирани с бекон, гъби, царевица, чушки, лук, вино, аржентинска и мексиканска подправка, зехтин и чесън върху глинена плоча. Имайки предвид цената от 12лв. това е перфектно ястие за двама души.

Не може да подминете и вкусотиите с тортийа – мексикански хляб, направен от царевично или пшеничено брашно. Сред тях се отличават Енчиладас (тортийа с кашкавал, лук, царевица, пилешко месо, заляти с доматено пюре за 4.80) и Емпанадас (малки тортии с бекон, гъби, кисели краставички за 5.60). В менюто място намират и много ястия с ориз, паейа, пилешко, свинско и риба. Десертите също не са за пренебрегване. Емпанадас дулсес например представлява запържени тортии с ябълки и канела, гарнирани със сметана. За предпочитателите на класическите и леки десерти има и тирамису с оригинално маскрапоне.

Макар да не е точно на Славянска, „Егур Егур” (Ела, ела)също е от емблематичните за района заведения. Намиращият се на ул. Добруджа ресторант е вторият от веригата. Споменаваме го не защото се е случило нещо кой знае какво в интериорно или хранително отношение. Просто в тези дъждовни дни, когато облаците надвисват над доброто ни настроение, позиционираното в идеалния център на София заведение се оказва спасителен пояс в морето дюнери и пици.

„Егур егур” е може би единственото място в столицата (дори сравнявайки го с другите две от същия тип), където можете да се насладите на истинска арменска кухня.

В това ще се уверите още в момента, в който разгърнете менюто. Но последното със сигурност няма да ви направи особено впечатление, на фона на случващото се в ресторанта. Още от вратата ви посреща усмихната физиономия, чиято цел е да ви настани и да ви накара да се почувствате като у дома си.

Ако не сте свикнали на подобно отношение, в началото ще се почувствате като в някой снобарски ресторант, чиято редовна клиентела са дами с изкуствена гръдна обиколка, придружени от също толкова изкуствените си, но с дебел портфейл, кавалери. Само няколко минути след като прекрачите прага съмненията ви ще бъдат напълно заличени и ще видите колко по-приятно е да не ви се налага да обикаляте като мухи, за да си намерите подходяща маса. Още преди да сте седнали, симпатичният сервитьор поднася кана с вода, придружена от нужния брой чаши. Усмихвате се, а след това на масата долита и доволно количество типично арменско кьопоолу. Толкова истинско, че със сигурност при следващото ви посещение в супермаркета ще бягате като опарени от готовите салати. Заедно с разядката пристига и огромен панер с хрупкаво препечен арменски хляб. За разнообразие вместо типичното кьопоолу се предлага една вкусотия, чиито съставки май не е добра идея да се разгласяват. Само за да подразним небцето ви ще споменем, че в основата й седят цедено кисело мляко и люти чушлета.

Също върви в комплект с арменския хляб, задължителен за масата.

Ако стъпвате за първи път в „Егур егур" ще ви се стори, че менюто не е писано на български. Зад имена като Кайгана, Карнъ Ярък и др. се крият истински кулинарни изкушения. От предястията окото грабва звучното Схторац - рулца от пържени патладжани с млечна плънка (5лв. за 200 гр.). Наслада за небцето е и комбинацията от запечено овче сирене с мед и орехи, познато като Кахцър-панир. Предлагат се и класически предястия като задушени картофи (3лв.за 250гр), манатарки с масло и чесън (12лв) и зеленчуци на тиган (6лв). Основните ястия също не са за изхвърляне. Ако обичате да експериментирате изберете по-екстравагантните наименования, като Ишхан по Севански (филе пастърва с лимонов сос и бадемови сладки за 12лв) и Кебаб Лщарк (свинско и пилешко месо, задушени с пресни гъби, кисели краставици и моркови).

Цените като цяло не са от най-ниските, но имайки предвид обстановката и опита на главния готвач, със сигурност си заслужава да дадете 10лв. за ястие, което седмици наред ще препоръчвате на приятелите си.