Зависима съм.
Зависима съм от въздуха. Което, в интерес на истината, е напълно нормално за същество от моя вид. Човешкият.
Зависима съм от хората. Те трябва да са до мен, за да бъда щастлива. Трябва да са до мен, дори и да не познавам всеки един от тях. Дори в стая пълна с лица, чиито истории не знам, аз се чувствам добре. Трябва да сте там ти, ти, той и тя, за да ме карате да се чувствам истинска. Защото ако остана сама, ще се побъркам.
Завися и от парите. Не, не ме е срам да си го призная. На два пъти даже страдах от липсата им. И ти го видя. А си помисли, че съм ти ядосана.
Пристрастена съм към гласовете. Тези, които чувам, когато сме навън ме карат да се чувствам изпълнена с живот. Кипяща от енергия. Общуваме, смеем се, споделяме. Обичам и тези, които ми отговарят в слушалката. Всеки ден. „Хайде, излизаме” гали ухото ми. Разтапям се, когато чуя „Какво правиш?” в късния следобед. Или пък „Вкъщи ли си?”.
Чак не мога да си представя днес без тези малки жестове, които много често, забулени в десетки думи, не казват нищо друго освен едно единствено: „интересувам се от теб”. А това ме кара да се усмихвам. Кара ме да изкрещя „направи го пак”. Това обаждане е важно за мен.
5 коментара:
:) :)
Има две възможности -"истеричка"(ненормална реакция преувеличаваща същността на действителността) и ... мечтателка (т'ва наистина помага в някои случаи човек да осъзнае собствената си неосъществимост.) и какво от това - истериците се лекуват, а мечтателите продължават да пробват. Не се сърди, че не ти давам отговр. Сигурен съм, че ще си избереш някакъв вариант. Избери си го и... да видим, какво ще стане :) Не е трудно, нали? :)
Благодаря!
До Анонимен: Мечтателка... може би. Понякога.
Не ми даваш отговор, защото аз не задавам въпрос.
Просто за пореден път заявявам открито, че съм доста чувствителна, емоционална и... щастлива.
Щастлив човек си ти ! :)
Много приятно и леко си го написала. Браво! :)))))))
Публикуване на коментар