Амалфи – малкият рай на брега на Тиренско море

Benvenutto in Italia. Добре дошли в света на пицата, слънцето и брускетите. Не забравяйте да си носите шапката и доброто настроение винаги с вас, защото ще ви се наложи да ги използвате непрекъснато.
Италия всяка година привлича хиляди туристи от цял свят. И има защо. Всяка точка от полуострова примамва с хубаво време, забележителности, разказващи историята на света, уютни места за хапване и пийване и изключителна гостоприемност. Рим, Милано, Венеция и Неапол със сигурност ще оглавяват класацията на най-популярните дестинации в Италия още доста дълго време, но защо да не разнообразим екскурзията си с нещо по-екзотично и нестандартно, без дори да напускаме страната. Едно от местата, които със сигурност трябва да посетите при някоя от визитите си на ботуша е тиренското крайбрежие на област Кампания. Не, този път забравете да се отбивате в Неапол, или поне го направете за малко. Квартирата там не е добра идея, защото ще ви отдалечи от главната точка този път – Амалфи.
Амалфи е едно изключително китно градче в област Кампания, намиращо се на няколко километра от Позитано в посока юг. Разположено е на северния бряг на Салернския залив, на около 20км. от Салерно и 50км. от Неапол.
Препоръчително е, ако сте решили да се разходите в тази част на Италия, да отседнете в Салерно. Китния морски курорт е малко по-евтин от Неапол и не е чак толкова популярна дестинация като “града на мафията”, което го прави предпочитана точка, ако искате да видите нещо по-различно и нестандартно.
Още от пролетта Амалфи се пълни с туристи от различни краища на света. Градчето примамва най-вече с местоположението си, което е доста стратегическо. Намира се изключително близо до Позитано, Соренто и Атрани, както и до популярният остров Капри.
Градчето, което през 9-ти век е било морска република, днес е известно като една от трите перли на La Costiera Amalfitana (Амалфитанското крайбрежие, б.а.), редом до Позитано и Равело. Тези места са били любимо място за почивка на неаполитанската аристокрация. Още от времето на английския крал Едуард много представители на британското висше общество прекарвали голяма част от времето си по крайбрежието.
Единственият път около брега датира от средата на ХVIII в., когато местни работници го прокарват, за да може крал Фердинанд II Бурбон да мине от там с каляската си. По-късно богаташи, както и звезди от шоубизнеса, използвали малките пътища, виещи се около Салернския залив, за да впечатляват любимите си с изящни и скъпи коли.
Най-удобният транспорт за придвижване в района около Салерно е с кола под наем, ако не сте тръгнали със собствена. Цените не са високи, а автомобилът дава възможност да обиколите почти цялото крайбрежие.

Пътят от Салерно към Неапол обаче е истинско изпитание за всеки шофьор. Трябва да се въоръжите с много търпение, защото завоите са способни да побъркат и най-хладнокръвния водач. Заредете се и с много внимание, защото гледката от прозореца със сигурност ще ви побърка, в добрия смисъл на думата. От едната страна през няколко метра изникват сергии с гигантски лимони – запазената марка на района. От другата се открива една от най-красивите гледки на света – Салернското крайбрежие на Тиренско море. Бистра вода и много, ама много малки къщички, сякаш издълбани в скалите. Пътят се спуска постепенно надолу и на всяка минута открива нови и нови красоти – вилички, плантации, още сергии с лимони. Въпреки чудесата, които привличат вниманието ви от пътя, не си позволявайте да се разсейвате. Италианските шофьори се славят като едни от “най-добрите” в света – не признават правилата. Само в Италия може да видите как шофьор отбива и спира на завоя, без дори да дава сигнал за това, че ще извършва маневра. Така че имайте още малко търпение и сте на брега.
След като паркирате покрай кея, можете да се отпуснете на плажа или да се отдадете на разходка из самия град.
Градчето като цяло изглежда доста странно – катедралата Сан Андреа, която е и най-голямата забележителност, е като вградена между сградите, които сякаш като гъби са поникнали около нея. Главната улица, която почти няма разклонения, се извива покрай къщите и кулата, като оставя място само на 4-5 човека да се разминат, заобикаляйки сергиите и щандовете отрупани с престилки. Последните, заедно с лимончелото, са нещо като запазена марка на курорта. Срещат се в абсолютно всеки магазин. Срещу 4-7 евро можете да се сдобиете с престилка с най-различни щампи – от пици, карта на Италия, до шеговити изрази и картинки. Малките магазинчета за лимончело пък са истински рай за сетивата. Всички те са с размерите на малко коридорче, в което можете да се разминете само вие и продавача. Рафтовете са обсипани с различни по големина и форма шишенца с жълта течност. Цените започват от 2.50 евро за най-малкото и достигат 40-50 евро. за по-големите бутилки.

Вратите на Сан Андреа били донесени от Константинопол

Най-голямата забележителност в Амалфи е катедралата Сан Андреа. Първоначално окото хваща пъстрия купол, облицован в мозайка на Доменико Морели. Вратите са донесени от Константинопол в началото на XI в. и са спомен от времето, когато местния жител Флавио Джоя изобретява компаса. По онова време Амалфи и Позитано са били част от малка република с огромна флота, която се била установила из цяла Адриатика, достигайки до Кайро, Александрия и Антиохия, и създава Ордена на рицарите на св. Йоан Йерусалимски.

Лимончело опиянява в летните жеги

Лимончелото е напитка, характерна за района около Неапол. Извлича се от едрите и ароматни Sfusato Almafitano от Амалфи и от Ovale di Sorrento, растящи от векове в Соренто и на остров Капри. Сортовете са с много голяма кора, а плодът прилича на грейпфрут, само че не е толкова кисел. Някои го хапват като портокал, други го смесват с ром.
В Италия лимончелото е второ по популярност след Кампари.
Напитката се прави изключително лесно – смесват се лимон, чист алкохол, захар и вода. За всичко обаче си трябва и една щипка майсторлък. Лимончелото не се прави от плода, а от корите, и то без бялата част. Ако се използват сърцевината и семките, напитката ще горчи и киселее, което изобщо не е вкус, типичен за този вид ликьор. И тук идва поредната тънкост – лимончелото няма нищо общо с лимонадата. Голяма грешка е, ако се отнасяте към него като към поредния вид безалкохолно. 30-градусовата напитка като нищо ще ви опияни още след първата чашка.
В Италия лимончелото присъства на всяка маса – от предястието до десерта. На някои места се предлага и заедно с кафето. Италианците обаче си остават фенове на класиката и простотата. Те обичат напитката без каквито и да е допълнения и задължително си поръчват по една чаша, когато приключат с вечерята в ресторанта.