Павето : най-големият враг на токчето

Случвало ли ви се е някога да видите пингвин в града? Денят е сряда, часът около 10 сутринта, мястото – бул. “Витоша” в столицата. Седя сама на една от пейките на пешеходната зона и наблюдавам минувачите. Точно на този булевард можеш да видиш всякакви хора – от бизнесмени, през шопинг-маниаци, псевдо последователи на модата, до бързащи за фитнеса и строителни работници. Изведнъж вниманието ми е приковано от една невероятно красива жена. Тя беше с дълга, гарваново черна коса, облечена в изискан бежов костюм и носеше страхотни черни сандали с висок и тънък ток. Жената беше олицетворение на онова, което аз наричам бизнес дама. Стойката и беше идеална, ръцете и почти не мърдаха, а изражението и беше точно като на човек, който знае какво и как да получи. В един момент обаче бизнес образа, който вървеше срещу мен, рухна. Тялото на жената започна да се клатушка като желиран бонбон, а краката и образуваха най-разнообразни геометрични форми – ту осморка, ту триъгълник. Бизнес дамата се превърна в градска пингвин. Причината – жената без да иска беше улучила една от хилядите дупки по софийските улици.
Ходенето на висок ток не е кой знае колко трудно – всички сме го правили у дома. Да, ама улиците не са килима вкъщи и фугите между плочките са по-големи от тези на паркета в хола. Те крият много пропасти, дупки и неравности, които простото око пропуска.
А противно на стила на една изтънчена млада дама е да гледа в краката си, докато ходи. Поради тази причина наред с изправената глава трябва да кривим очи, за да следим за дупките по пътя, които заплашват да разрушат изисканата ни походка.
Дамите, които избират високите токчета и платформи често са изправени пред жестоки изпитания. Дали го правят за удоволствие, или етикета в работата го налага – ходенето с такъв тип обувки хич не е лесна работа. Факт е, че една жена се чувства истинска дама, когато се качи на висок ток. Освен че осанката й се изправя, самочувствието й се повдига и вече се чувства по-красива. Излезе ли на улицата обаче ситуацията добива коренно различни измерения. Изправената в един момент фигура започва да се клатушка още на излизането от входа. Погледът, вместо хладнокръвно съсредоточен в една точка, започва да се оглежда в търсене на неравности по пътя. И в този момент влиза в сила приказката, че най-търсеното остава далеч от очите – оглеждайки се за дупки и фуги, пропускаме камъчетата, които строителите са забравили да почистят или плочките, които бог знае защо са подредени в стил “Дунавски вълни”.
Почти няма човек в София, който да не е ставал жертва на бурното море на ул. “Цар Иван Асен” при бул. “Патриарх Евтимий”. Там освен че можете да бъдете блъснати от някоя от завиващите коли, като нищо ще се спънете в асфалта. Явно когато са го поставяли, са си мислели за редене на павета, затова трябва да вдигате високо крака, когато пресичате. Това са около два метра, за които се изискват здрави нерви, самообладание и съсредоточеност. Когато отново се качите на тротоара обаче не бива да се отпускате, защото много често плочките на него са поставени като стълби – движите се ту нагоре, ту надолу. По този начин можете да оставите у околните впечатление, че сте с изкълчен глезен или просто накуцвате, но в действителност ефекта е заради неправилно подредените плочки.
Стълбите на подлезите пък са като пъзел, който няма изгледи да бъде нареден лесно. Много млади дами се срамуват от това, да се хванат за парапета (когато има такъв) и поради тази причина често стават жертва на липсващите парчета. Подлезите са поредната ситуация, в която дамите на високи обувки изглеждат нелепо – държат с две ръце чантите и са навели ниско глава, вперили поглед в краката си.
Наскоро от столична община съобщиха, че предпочитат да ремонтират булевардите като слагат павета, защото така колите се движели по-бавно. От там обаче са пропуснали факта, че така по-лесно се разбиват обувки. Всеки ден има поне един случай на заклещени токове между камъните, дори и последните да са правилно наредени. Обикновено работниците гледат да си спестят някой-друг час работа и вършат всичко през пръсти, като между паветата оставят поне по два пръста разстояние. Това може да се види с просто око на някой от столичните булеварди “Ген. Едуард Тотлебен”, “Пенчо Славейков” или “Прага”. В момента тече усилен ремонт на част от тротоарите на последния, които до скоро бяха в трагично състояние. Освен, че на някои места липсваха плочки, а на други имаше по две една върху друга, бордюрите по целия булевард представляваха каменни плочи, поставени под наклон от около 70 градуса. Това е истинско препятствие дори и за ниската обувка особено през зимата, когато всичко наоколо е заледено. Не е рядкост дори и през дъждовния период от годината много хора да се подхлъзват и да падат в локвите, които се образуват по кьошетата.
Освен че е трудно да се ходи, паветата, плочките с големи фуги и чакъла по улиците разбиват обувки, изтръгват капачки. Това е добре дошло за обущарите, но разваля имиджа на дамите. За да се движиш свободно трябва да си с много ниски и удобни обувки, прилепнали плътно по стъпалата. За много хора обаче ходенето на висок ток е задължение, което ги прави герои по улицата.