Хайвер от тофу вместо пържоли

Местата за хапване из града се увеличават със страхотни темпове. До всеки нов ресторант изникват и заведения за бързо хранене, които ни примамват с най-различни сандвичи и напитки. Малцина обаче се замислят, че хапването на крак не е най-доброто решение дори в забързаното ни ежедневие. Да, не винаги можем да си позволим да идем на ресторант за обяд, но от това зависи здравето ни. А кое е първото място, за което се сещате, когато чуете "здравословно”? Някое вегетарианско, разбира се.
София постепенно се превръща в царството на вегетарианските ресторанти. Освен че места като Dream House вече няколко години привличат все повече фенове, ресторантчетата, които не сервират месо, се тачат от много и различни типове хора. Говорейки за вегетарианство, не си мислете че това означава просто да махнете пилето от пилето с ориза. Противно на очакванията на повечето "месоядни", веги храната е изключително разнообразна и се харесва от всички.
Като един от първите подобни в столицата, Dream House e ресторант, който доказва това. За разлика от външния си вид - средно по-големина помещение на първия етаж на ул.Алабин 1 (безистена) с малки масички, мястото грабва с менюто, което е готово да угоди на всеки. По обяд през седмицата има обедни предложения, които са предназначени най-вече за работливците от съседните офиси, за които до преди години думата „ресторант” беше нещо като оазис в пустинята.
В менюто примамват вкусотии като "Патладжан кус-ку" (патладжан върху канапе от киноа със зеленчуци), нахутени кюфтенца с маслиново песто, задушени картофи с билки и запечени броколи със сирене и сметана. Цените ще се понравят на всеки - основните ястия са между 4 и 6 лв. Ако сте готови да експериментирате, може да разчитате на предложенията на готвачите. Със сигурност ще ви изненадат, като ви поднесат царевичен или морковен таратор. Освен това са способни да угодят на всеки. Готвят само със зехтин, но ако не искате мазнина, ще ви сготвят без. Ако пък сте на диета или имате здравословни проблеми, това е мястото, където ще се грижат за вас още от влизането. Хакерите в кухнята ще приготвят специално ястие, което да се соъбрази с вашия режим. Те са експерти в приготвянето на вкусна и полезна храна и наистина си разбират от работата.
През уикенда, когато няма обедно меню, също има изненади. В събота има чаена вечер, а в неделя - шведска маса, която струва само 7 лв и започва от 14ч. Масата е отрупана с над десет вида ястия, от които може да си взимате по няколко пъти, стига да не препълвате чиниите. "Просто не обичаме да изхвърляме храна", обясняват от ресторанта.
В заведението не се пуши. Според управителите това е повод клиентелата значително да намалява, защото един пушач може да доведе със себе си трима непушачи, но обратното не става. Въпреки това нямат намерение да правят салон или маси за пушачи. Е, за пиенето не можем да кажем същото. В Dream House има най-различни видове алкохол и безалкохолни, но без газирани. Предлагат се и най-различни био сокчета, сред които фаворит е този от бъз. Много свеж, с лимон и лед. Само тук се предлагат няколко вида сокове от бадемови ядки, които се приготвят със спиролина - водорасло, което се оказва най-богатия източник на естествени антиоксиданти от всички видове източници на храна.
Здравословният ресторант „Кибеа”, намиращ се на ул. ?+?+! е голямата изненада в царството на вегетарианските ресторанти в столицата. Той е създаден като част от Центъра за книги и здраве на Издателска къща „Кибеа“ и предлага дори ястия за строги вегетарианци - вегъни. Те освен месо, не консумират животинска мазнина, мляко, риба.
В менюто окото веднага грабват специалитети като хайвер от тофу с царевичен грис, поднесен с мариновано темпе, домашно приготвен пълнозърнест хляб и рукола. Ще си оближете пръстите и при вида на крокетите от магданоз и сусам, които задължително се сервират с изцедено кисело мляко с мента. А за тези, които си мислят че не може да има безмесно руло "Стефани" идва голямата изненада – руло от магданоз и козе сирене, поднесено със сос от печени червени чушки, ориз басмати, орехи и мариновани сушени домати. Предлага се и прясно изпечен хляб от пълнозърнесто брашно и ядки.
Десертите в ресторанта се приготвят с кленов сироп, а не със захар. Това е най-естественият познат подсладител, който в най-малка степен се подлага на рафиниране и сгъстяване. В ресторанта е обърнато и внимание на месоядните, защото в менюто са включени няколко ястия с пиле и риба, които обаче трябва да се поръчат предварително.

В Back Home наблягат на чайовете

Друг столичен ресторант, който примамва с вкусна и здравословна храна, но без месо, е Back Home. Кухнята там е изцяло вегетарианска, с леки препратки към аюрведичната. Заведението се намира на първия етаж на стара къща на ул. Врабча 24. Освен богатия избор в менюто всеки ден има и обедни специалитети. Откъм напитки се набляга най-много на чайовете – има над 50 вида. Голямо е разнообразието на плодови и зеленчукови фрешове. Откъм алкохол обаче ще останете разочаровани – бира има два вида а виното се предлага само греяно.

Люти чушки и паейя примамват на ул. Славянска

Улиците в София, макар и подредени, са истински лабиринт както за чужденците, така и за туристите в света на кулинарните изкушения. А когато става дума за хубава храна, гастрономите знаят, че карето между ул. Граф Игнатиев, Раковска, Васил Левски и Цар Освободител е рай за сетивата. Ако сте от онези, които търсят нещо по-така и ви е писнало от обичайните заведения, в които разнообразието е единствено в гарнитурата към пилешката ви пържола, то моля, заповядайте на ул. Славянска. Китната софийска уличка има всичко – от барове за по питие, през уютни ресторанти, завършвайки с хубава клубна музика.

Започнали с коктейл в градината на Блейз (Славянска 36), се насочваме към латино изкушението „Мачу Пикчу”. Намиращ се на ъгъла с Шишман, ресторантът отдалеч примамва с фасадата на сградата, в която се намира. Е, малко сме разочаровани, когато установяваме, че индианското е повече отвън, отколкото отвътре. Освен това, очаквахме престилката на сервитьорката да е обсипана с пера. Оставаше да видим дали кухнята съдържа типичните за културата на маите и ацтеките съставки, сред които основни били царевицата, бобовите култури и лютите чушки.

Макар да е променил облика си в сравнение с преди, когато наистина приличаше по-скоро на кръчма в джунглата (доколкото може да има такова нещо), отколкото на ресторант, Мачу Пикчу има своите запалени фенове. Мястото се оказва запазена марка

на чужденците, които по една или друга причина се озовават в София. Латино ресторантът е едно от малкото места в центъра, където почти винаги е гарантирана маса за големите компании. Тук усамотените кътчета до прозореца са спестени, за сметка на тези за по 6-10 души, разположени под плетеницата от маски и рисунки.

В менюто място намират както странни ястия, комбиниращи боб, свински врат и сирене, така и обикновени разядки от типа на задушени картофи. Мнозина обаче си мислят, че щом звучи екзотично, мексиканската кухня е и доста скъпа. Оказва се, че нетрадиционните ястия са по джоба на всеки.

Ако сте готови да експериментирате, можете да прескочите салатите, където единственото по-нестандартно са комбинациите с бекон или боб. Изненадата идва при супите. В менюто се предлагат традиционните мексикански Гаспачо (пасирани пресни домати, краставици, чушки, лук и зехтин за 2.71), Фабада (боб, св. врат, домати, зехтин и чили сос за 3.28) и Сопа де пойо (перуанска пилешка супа с царевица, зеленчуци, сметана и магданоз за 2.72). За дамите, които са на диета, се препоръчва царевичната кремсупа за 1.49.

Сред основните ястия окото веднага грабва Бока Гранде – цели 700 грама свински и пилешки филенца, гарнирани с бекон, гъби, царевица, чушки, лук, вино, аржентинска и мексиканска подправка, зехтин и чесън върху глинена плоча. Имайки предвид цената от 12лв. това е перфектно ястие за двама души.

Не може да подминете и вкусотиите с тортийа – мексикански хляб, направен от царевично или пшеничено брашно. Сред тях се отличават Енчиладас (тортийа с кашкавал, лук, царевица, пилешко месо, заляти с доматено пюре за 4.80) и Емпанадас (малки тортии с бекон, гъби, кисели краставички за 5.60). В менюто място намират и много ястия с ориз, паейа, пилешко, свинско и риба. Десертите също не са за пренебрегване. Емпанадас дулсес например представлява запържени тортии с ябълки и канела, гарнирани със сметана. За предпочитателите на класическите и леки десерти има и тирамису с оригинално маскрапоне.

Макар да не е точно на Славянска, „Егур Егур” (Ела, ела)също е от емблематичните за района заведения. Намиращият се на ул. Добруджа ресторант е вторият от веригата. Споменаваме го не защото се е случило нещо кой знае какво в интериорно или хранително отношение. Просто в тези дъждовни дни, когато облаците надвисват над доброто ни настроение, позиционираното в идеалния център на София заведение се оказва спасителен пояс в морето дюнери и пици.

„Егур егур” е може би единственото място в столицата (дори сравнявайки го с другите две от същия тип), където можете да се насладите на истинска арменска кухня.

В това ще се уверите още в момента, в който разгърнете менюто. Но последното със сигурност няма да ви направи особено впечатление, на фона на случващото се в ресторанта. Още от вратата ви посреща усмихната физиономия, чиято цел е да ви настани и да ви накара да се почувствате като у дома си.

Ако не сте свикнали на подобно отношение, в началото ще се почувствате като в някой снобарски ресторант, чиято редовна клиентела са дами с изкуствена гръдна обиколка, придружени от също толкова изкуствените си, но с дебел портфейл, кавалери. Само няколко минути след като прекрачите прага съмненията ви ще бъдат напълно заличени и ще видите колко по-приятно е да не ви се налага да обикаляте като мухи, за да си намерите подходяща маса. Още преди да сте седнали, симпатичният сервитьор поднася кана с вода, придружена от нужния брой чаши. Усмихвате се, а след това на масата долита и доволно количество типично арменско кьопоолу. Толкова истинско, че със сигурност при следващото ви посещение в супермаркета ще бягате като опарени от готовите салати. Заедно с разядката пристига и огромен панер с хрупкаво препечен арменски хляб. За разнообразие вместо типичното кьопоолу се предлага една вкусотия, чиито съставки май не е добра идея да се разгласяват. Само за да подразним небцето ви ще споменем, че в основата й седят цедено кисело мляко и люти чушлета.

Също върви в комплект с арменския хляб, задължителен за масата.

Ако стъпвате за първи път в „Егур егур" ще ви се стори, че менюто не е писано на български. Зад имена като Кайгана, Карнъ Ярък и др. се крият истински кулинарни изкушения. От предястията окото грабва звучното Схторац - рулца от пържени патладжани с млечна плънка (5лв. за 200 гр.). Наслада за небцето е и комбинацията от запечено овче сирене с мед и орехи, познато като Кахцър-панир. Предлагат се и класически предястия като задушени картофи (3лв.за 250гр), манатарки с масло и чесън (12лв) и зеленчуци на тиган (6лв). Основните ястия също не са за изхвърляне. Ако обичате да експериментирате изберете по-екстравагантните наименования, като Ишхан по Севански (филе пастърва с лимонов сос и бадемови сладки за 12лв) и Кебаб Лщарк (свинско и пилешко месо, задушени с пресни гъби, кисели краставици и моркови).

Цените като цяло не са от най-ниските, но имайки предвид обстановката и опита на главния готвач, със сигурност си заслужава да дадете 10лв. за ястие, което седмици наред ще препоръчвате на приятелите си.

В Созопол барманите танцуват

На море през юни. Звучи абсурдно за запаления турист, който търси квартири, цаца на корем и целодневно изпъване на шезлонга на плажа. На море през юни е магическо изживяване само за ценители, особено когато става дума за малкия рай на родното Черноморие – Созопол. Градчето, което всяка година се бори с бетона и цимента и успява да запази чара си, тази година отново събра стотици от цяла България, дошли за едно единствено нещо – откриването на „Малката Текила”. По традиция в средата на юни групи от Варна, Пловдив, София, заравят дружно крак в пясъка, поставяйки началото на лятото. А новият сезон в Созопол по традиция започва в момента, в който една от емблемите на морското градче отвори врати. Намираща се точно срещу входа за стария плаж, до новата автогара и непосредствено преди началото на Стария град, „Малката Текила” със сигурност е донесла на Созопол повече популярност, отколкото и най-добрата кръчма, най-евтината квартира и дори фестивала "Аполония". Като добавим и факта, че китното морско градче е едно от малкото места по крайбрежието, които са запазили чара си и казват не на големите хотели в центъра, разбираме защо толкова народ се изсипва там почти всеки уикенд само за едното му купонясване. Партито за откриването започна още в петък вечерта(12 юни, б.а.), когато за броени часове уличките около Параклиса и новата автогара се напълниха с коли с най-различни регистрационни номера. Големи компании от различни краища на страната идваха с единственото желание да открият сезон 2009. Освен ентусиастите, на отварянето на бара шум се вдигаше и от компания, дошла на морето да празнува рожден ден. На това се казва хора с традиции. Оказа се, че рожденикът от години добавя по годинка към възрастта си именно на това място, сред приятели и познати, голяма част от които без капка колебание в петък след работа палят колата, за да прекарат уикенда на юг. За други пък важеше максимата "човек е човек, когато е на път", пък макар и само за уикенда. А откриването на Малката текила наистина си е добър повод да се поразходиш до Созопол. Заведението е истински рай за прохладните летни жеги. Полу-открито е – не сте съвсем под звездите. Малката Текила прилича по-скоро на огромна тераса с бар по средата, на който правят най-вкусните коктейли и най-утоляващо жаждата мохито. Това е един от малкото барове, в които персоналът не си взима почивка. Когато имат нужда да се отърват от сметките и сипването на питиета, барманите се “смесват с тълпата”, вместо да се оттеглят в някое забутано кътче с цигара в ръка, гледайки накриво посетителите. Това е удоволствие за феновете на бара. Какво по-хубаво от това да си потанцуваш и поговориш с този, който преди малко ти е направил онзи невъобразимо вкусен коктейл, чието име дори не си спомняш? Друго нещо, с което впечатлява персоналът е способността на всеки един от барманите да прави чудеса с шейкъра. Тук стига да кажете само “шот” и след секунди на масата се появяват двайсетина чашки. Магьосниците зад бара правят чудеса и с коктейлите и винаги са готови да експериментират. Това неминуемо води до въпроса - "колко струва". За разлика от повечето места по Черноморието, Созопол все още залага на високия брой посетители, от колкото на нулите в менюто. "Малката текила" не е изключение от правилото. Повечето коктейли са по 6-7лв, малките питиета са между 2 и 3, безалкохолните не надхвърлят 1.50. И всичко това под ритъма на страхотни фънк и грууви мелодии. Барът е любим на стотици и поради друга причина. Както казват някои “Всичко започва и свършва в Созопол”. Първо, няма начин да не видите поне един-двама познати, ако сте почитатели на места като столичните Лодки, Петък, Питие, Билкова, или пък обичате да си плажувате на Смокиня, Каваци или Златна Рибка. Второ, дори и да не видите нито един познат (което е малко вероятно, въпреки всичко), със сигурност ще завършите вечерта с поне още едно име в телефонния си указател. И то няма да бъде от някоя нескопосана свалка. Просто вероятността да срещнете евентуално ново попълнение към компанията е огромна. В никакъв случай не си мислете, че „Малката Текила” работи само вечер. Барът е истински крайбрежен рай през деня. Интериорът е решен в светли цветове – червено, оранжево и тук-таме малко черно по някоя от табуретките. Всичко е кожено, като можете да избирате между някое от четирите сепарета, разположени по ъглите, масичките с високи столове или бара. Под бар разбирайте четирите “стени на терасата” и основния. Можете да се отпуснете и в градината, където има два люлеещи се дивана, както и маси със сгъваеми столчета. Ако ви доскучее, или искате да раздвижите компанията, на разположение денонощно са двете джаги и дартса. Освен че е близо до водата, „Малката текила” е и на сянка, като в непосредствена близост са градската градина, стария град и централния плаж. Говорейки за „Малката текила”, няма как да не споменем и друг, превърнал се в емблематичен, бар в Созопол, много често бъркан с по-горния. Става дума за симпатичното заведение „Текила бар”. То се намира близо до яхтеното пристанище, разположено е върху нещо като сал в морето, което означава, че ако смятате да се отдадете на бурни танци през нощта, трябва задължително да имате връхна дреха под ръка. Да си буквално в морето в полунощ не е шега работа.