И пак, и пак, и пак...

И пак бях там.
Пак те докосвах.
Ситният пясък минаваше през пръстите ми.
Водата галеше тялото ми.
Солта покриваше косите ми.
И аз бях щастлива.
Щастлива, че слънчевите лъчи първи ме докосват.
А след това отварям очи и виждам теб.
Излизаш, а пред теб се открива безкрайното море, сияещо, красиво. И виждаш как хората един по един излизат от спалните си чували и се усмихват. Нов ден е.
А ти си пак там. Сам и в същото време с всички.
Искам пак да се разхождам по големите павета на Созопол с високите си обувки.
И пак да докосвам пясъка.
Искам пак да вървя през водата и да поздравявам непознатите.
И пак да гледам през прозореца на колата, как морето се отдалечава от мен. За да го видя отново.
Искам пак там - сама с теб.