Срив в системата
"Вчера имах дълга коса, днес имам къса коса, утре ще бъда с гола глава, вдругиден не знам ще имам ли глава.." - така се пее в една песен.Вчера си завършил, утре се явявяш на матура, а вдругиден наистина не знаеш какво се случва, но се случва .
Вторник е. Събуждаш се. С мъка се домогваш до компютъра и опитваш да отвориш сайта на МОН. Ама не зарежда. След половинчасови опити разочарованието те довършва. И то не защото имаш тройка, а защото отличната оценка на практика се оказва безсмислена. Единствената й функция ще бъде да краси дипломата ти.
Предварителните данни на министерството бяха, че масово зрелостниците имат четворки. Сега обаче много абитуриенти си бият главата в стената, чудейки се за какво точно им е отличната оценка. Повечето ВУЗ-ове не приемат матурата, а други, които са я одобрили, сега пък се отмятат. Десетки хиляди абитуриенти са си губили времето да се подготвят за изпита, отишли са с нежелание, надраскали са няколко реда за това как любовта между Рада и Шибил е най-истинското и красиво чувство на света, а след това се оказва, че са никому ненужни отличници.
Отлично, министре. Аз вече знам: "не знам дали ми трябва глава".
Публикации
6 коментарчета:
Дааааааа, супер безмислена история с тия матури! То хубаво в цял свят ги има ама поне на хората след това им ги признават по университетите... сега ще си имаш една ГРАМОТА в повече...
Съмнявам се проблема да е в матурите. Те са просто, проверка. Подходът и отношението на днешната младеж е проблемът! От малки се учат, че оценките са толкова важни за тях, и бъхтят за да изкарат Отличен. И после са горди с това. А защо?!
"Десетки хиляди абитуриенти са си губили времето да се подготвят за изпита, отишли са с нежелание, надраскали са няколко реда за това как любовта между Рада и Шибил е най-истинското и красиво чувство на света, а след това се оказва, че са никому ненужни отличници"
С нежелание, нали. Добре ни е ясно, че когато ни липсва желание, колкото и време да отделяме на нещо, то едва ли ще стане толкова добро и ще ни остане в главата като спомен и полезна информация, както би ни послужило ако го правим с желание.
И това не е най-лошото. С признати зрелостни изпити или не, с положени приемни изпити, голяма част от "амбициозните" ученици (защото те си остават точно такива) преминават на следващото ниво, което не е по-добро от предходното :(
ВУЗ - уау!
Стремежа към "Изкарай по-висока оценка" или "Аз имам 6-, свършено е с мен" (защото съм имал такива колеги в университета, един се отказа от следването още първи семестър, защото получи Мн Добър 5 на един изпит...) не ни прави професионалисти.
Да не говорим за преподавателите, които всячески се опитват да ти втълпят, че колегата до теб (отляво, отдясно, пред теб, зад теб) в аулата, не ти е приятел, не ти е колега, а ти е КОНКУРЕНЦИЯ!
След като невероятния успех, да завършиш ВУЗ-а, те прати да работиш някъде, мисленето ти е прекалено променено, за да си способен да работиш в екип. А тийм разбирателството е много важно. Единаците (колкото и да ми се искаше да бъда такъв преди) се гърчат, и им е много трудно, почти невъзможно, при положение че съществува човешки ресурс, в кооператив с когото бих могъл да постигна много повече и по-ефикасно.
Не е ли това целта в крайна сметка?!
Ами засега не знам, но се надявам да разбера съвсем скоро. (единак-екип частта във ВУЗ-а)
Този коментар го писах към една статия и това, което си извадил в италик, е личното ми отношение. Тази част съвсем точно отговаря на това, което аз направих на тази матура.
И го направих, защото оценката не ми трябва. Както казах - матурата беше поредното ранно ставане.
Просто се възмущавам от неорганизацията, неясните критерии за оценка, които станаха ясни в последния момент. Почти нямам съученик, който да е изкарал под пет. Е, вярно, София сме, ама...и то като се сетя аз как се готвих. Никак. Тоест, готвих се, ама по английски.
И въобще...работата е, че трябвало да сме като другите, ама не сме се доближили и с една крачка дори. Сега ВУЗ-овете, които уж щяха да приемат с матури, масово се отказват, защото процента за получаване на тройка при матурите е 20, а в университета - 50.
Смотана работа.
П.С. Ставаше дума не толкова за оценките, а за това какво получаваме от матурите. Все пак, няма как да се отрече, че добра оценка на изпит или матура е важна. Добрата оценка в училище, обаче не винаги означава много знания. В повечето случаи е добри взаимоотношения с преподавателя или много добри преписвачески умения.
Ели, няма как и защо да крием, че масово се е преписвало на матурите, като резултатът от тях за голяма част от кандидат-студентите е една лъжа. Това обезмисли всякакви резултати, а и не веднъж се е коментирало, че ВУЗовете губят много пари от премахването на кандидат-студентските кампании, изпитите и всичките процедури по записването.
И какво като имат тройки? В крайна сметка на университете им трябват студенти... ако имаше масово двойки, пак щеше да се мрънка!
Не виждам пък баш за университетите какъв е проблема с нереалните оценки, при положение, че пак ще си направят класирания...
Публикуване на коментар