Сега няма да говорим за елитни ресторанти и хаус клубове.
Ще се спрем на по-обикновени (а и не чак толкова), но народни места, които винаги ще са на мода, особено когато стане въпрос за по-топло време, по-топли емоции и по-студени напитки. Всички знаят "Билкова" на "Шишман", "Блейз" (на "Славянска" 36) и "Питие". Това са вечните т.нар. дупки, където влизането веднага те кара да кажеш "Здравей" на поне част от познатите си, защото там винаги има такива. Ако случайно липсват, то бързо ще си намериш нови. Наричаме ги така не защото са поредното пропаднало заведение с пластмасови столчета и маси с карирани покривки - нищо подобно. "Дупките" са подземни леговища, в които като нищо можеш да срещнеш половината имена от телефонния си указател, момичето, с което си пил на "Малката текила" в Созопол, или компанията, която те е качила на стоп през 2007-а.
Освен гореспоменатите в София има още няколко кътчета, забутани в уличките между сградите, където няма да видите надути момиченца пред вземане на лична карта, батковци с дебели портфейли или заклети пияници. За щастие все още има места, където бирата не е 3 лева, на входа не те посрещат студени физиономии, готови да ти извият врата, а като влезеш, има вероятност да уцелиш някое литературно четене или прожекция. И, случайно или не, повечето от тях се намират на пъпа на София.

Ако приемате съвети, то непременно запомнете, че трябва да избягвате коктейлите с повечко натрошен лед. Определено няма да получите нищо повече от вода с някакъв вкус и съвсем леко усещане за напитка. Това няма да ви направи голямо впечатление, когато дойдат големите жеги и "Баркод" отвори лятната градина. Затова засега, докато сте все още в затворената част на бара, предлагаме да заложите на по-силните напитки, бира или сок за въздържателите.
Втората спирка е едно много уютно, сравнително ново заведение на клубната карта на София. То се намира на мястото на бившия "Медитерани" и се нарича "Контраст".
Определено бяхме приятно изненадани от новото дете на столицата.

Разхождайки се, няма как да не спрем и при добрия стар "Зион". Вече преименуван на „Хитрият петел", сред по-арт средите ресторантът на ул. "6-ти септември" 22 определено не е познат като такъв. Голямата зелена сграда се счита повече за отправна точка, център, водещ до две също така култови столични "дупки", отколкото за място за хапване и пийване. Разбира се, става дума за "Хамбара" и... "Дупката". Първото винаги ще си остане едно от най-чаровните места в София. Скрито от едната страна на къщата, то прилича по-скоро на кокошарник, отколкото на известно арт- заведение. Входът е скрит зад скована от дъски врата, зад която се открива още по-изумителна порта. Е, отварянето й ви гарантира влизане в един нов, непознат и дори понякога плашещ свят. Ако не сте свикнали да ходите по такива заведения, то това определено има шанс да се докосне до сърцето ви и да промени виждането ви за някои неща, за които сте настроени консервативно. Мястото е прекалено малко, за да побере всичките си фенове, но и в това има чар. Запалените свещи, дървените стълби, маси и столове създават изключителна артатмосфера. Заведението е на два етажа, вторият от които е по-скоро като балконче към по- голямото помещение. До него се стига по скърцащи дървени стълби, по които през годините се е изливал много восък. Восък е и ключовата дума тук - това е осветлението, това е и запазената марка на "Хамбара". На всяка колона има восъчни поставки със свещи. По стълбите - също. На бара - пак. Масите и столчетата са направени от дърво, като последните много често приличат (а може и да са) истински дънерчета. "Хамбара" за жалост е едно от малкото подобни заведения, които са надули цените заради славата си на арткръчма и редовното присъствие на чужденци сред посетителите. Никой обаче не е казал, че за тях 3 лева за 330 мл бутилка с бира са нищо пара.
1 коментар:
Хех, изброила си все любими местенца. Бих добавил още едно в списъка, което открих на скоро - "Арт Клуба" на Иван Асен :)
Публикуване на коментар