Киното започва с 46 секунди

Спомняте ли си първия път, когато влязохте в киносалон? А първия филм? Сигурно. Но надали можете да пресъздадете чувството, което сте изпитали, когато за пръв път сте се изправили пред големия екран, а срещу вас изведнъж са започнали да се движат сенки, силуети, образи. За новите поколения киното не е кой знае какво - една цифрова камера, ентусиасти за екип и компютър за монтажа. Заснемането на филм в момента е нещо, което в най-аматьорския си вариант изисква само малко въображение и що-годе добра техника. Ако върнем лентата на живота малко по-назад обаче, ставаме свидетели на нещо, което за времето си с право е било наричано “чудо” - както на техниката, така и на човешките възможности. Светлина. Това означава най-значимото име в историята на киното - Люмиер. Фамилията на братята Огюст Мари Луи Никола и Луи Жан днес оставя следи във всеки град, в който има поне един голям екран. През 1894 г. те официално забиват колчето и патентоват кинематографа, чрез който година по-късно заснемат и първия филм. Той е бил прожектиран по време на частно събиране на дружеството за подпомагане на националната промишленост. Люмиер обаче виждат пламъка в очите на малцината зрители и през 1895 г. правят нещо, което оставя още по-големи следи в историята - организират първата платена публична прожекция. Париж буквално полудява. Новината шокира новинарските агенции, десетки журналисти, изобретатели, творци, писатели и музиканти от целия свят се стичат в столицата, за да се насладят на кинематографа, както се е наричало киното тогава. Изживяването било незабравимо. Това кара братята Люмиер да продължат напред с пълна пара. Успехът им не ги напуска - през 1907 г. те отново шокират публиката, заснемайки първия цветен филм. С нарастването на популярността на киното обаче се разширява и тематиката на заснетите материали. Огюст Мари и Луи Жан вече не смогват и им се налага да викнат подкрепление. За кратко време те наемат първите в света професионални оператори, които започват да кръстосват континентите, нарамили огромни камери-сандъци. Те са били единственото, от което братята се нуждаели, за да сложат началото на филмовата индустрия, защото като продуценти Люмиер играели всички останали роли - на режисьор, декоратор, озвучител, разпространител и т. н.

Американците забогатяват през 20-те

Макар че се появява за първи път във Франция, едни от най-бурните процеси в киното протичат в САЩ през 20-те години на миналия век. Осъзнали колко много пари ще им донесе новата технология, американските производители запретват ръкави и забогатяват неусетно, създавайки огромни производствени бази. Така изникват имената на студия като “Парамаунт”, “Фокс”, “Колумбия”.
Във Франция по същото време се появяват най-големите киноснимачни павилиони в Европа. Те се използват от артисти от трупата на “Комеди франсез”.

Любопитки

Заснемайки първите си филми, Луи Люмиер се превръща и в първия оператор, който показва на света новото изкуство на светлосенките и движението.

Първите филми са неми, тъй като по онова време не е съществувала технология, която да позволява синхронизиране на звук и картина. По-късно е започнала да се използва музика, която да предаде емоциите на героите.

Жорж Мелиес, един от приятелите и оператори на Люмиер, е бил илюзионист, преди да хване камерата. Той започва да използва киното, за да създаде нов род фантастика и илюзионни сеанси. Мелиес е първият оператор, който открива стопкадъра, ускорената и забавената киноснимка, както и многократната експозиция.

Близкият план е приложен за пръв път от оператора Джордж Албърт Смит през 1901г. Пет години по-късно той патентова цветната система Cinemacolour.

.

33 франка за една минута

Първият филм в историята на киното се нарича “Работници напускат фабриката в края на работното време”. Противно на очакванията, при вида на дългото заглавие клипът е с продължителност едва 46 секунди. Филмът е прожектиран на 21 март 1895 г. на събрание на представители на дружеството за подпомагане на националната промишленост.
По-късно, през 1895 г., Луи Люмиер успява да заснеме още няколко 17-метрови, почти едноминутни сюжети с единствената цел да онагледи по подходящ начин възможностите на изобретението си. С подобни намерения през зимата на същата година братята успяват да организират и първата платена публична прожекция. Тя се състои в сутерена на парижкото “Гранд кафе”. Около 40 души дали по 33 тогавашни франка, за да видят “чудото”. За няколко дни малкото кафене се превръща в най-посещаваното място в Париж и десетки хора се редят на опашка, за да видят за какво става въпрос.

Русенска бирария показва филмите

Първата кинопрожекция у нас била на 27 февруари 1897 г. в бирарията на Марин Чолаков в Русе. Собственик на кинематографическата машина и организатор на събитието бил Георги Кузмич. Той прожектирал филм, който показвал посрещането на цар Николай в Париж, един от парижките площади и движещ се влак. Входът за прожекцията бил един лев. За времето си картината изглеждала толкова жива и естествена, че зрителите моментално били омагьосани от седмото изкуство. Смята се, че дунавският град е осмото място в света, където киното навлиза чрез публични прожекции.Месец след прожекцията в Русе била организирана и първата в София - в заведение на бул. “Дондуков”. Интересът към киното, любопитството на публиката и появата на нови, модерни сгради, предназначени само за прожекциите, предопределят и началото на първите снимки у нас. През 1914 г. режисьорът Васил Гендов заснема първия роден игрален филм - “Българан е галант”, и така магията на киното стъпва за постоянно на българска земя.