9/02/2008

Павето : най-големият враг на токчето

Случвало ли ви се е някога да видите пингвин в града? Денят е сряда, часът около 10 сутринта, мястото – бул. “Витоша” в столицата. Седя сама на една от пейките на пешеходната зона и наблюдавам минувачите. Точно на този булевард можеш да видиш всякакви хора – от бизнесмени, през шопинг-маниаци, псевдо последователи на модата, до бързащи за фитнеса и строителни работници. Изведнъж вниманието ми е приковано от една невероятно красива жена. Тя беше с дълга, гарваново черна коса, облечена в изискан бежов костюм и носеше страхотни черни сандали с висок и тънък ток. Жената беше олицетворение на онова, което аз наричам бизнес дама. Стойката и беше идеална, ръцете и почти не мърдаха, а изражението и беше точно като на човек, който знае какво и как да получи. В един момент обаче бизнес образа, който вървеше срещу мен, рухна. Тялото на жената започна да се клатушка като желиран бонбон, а краката и образуваха най-разнообразни геометрични форми – ту осморка, ту триъгълник. Бизнес дамата се превърна в градска пингвин. Причината – жената без да иска беше улучила една от хилядите дупки по софийските улици.
Ходенето на висок ток не е кой знае колко трудно – всички сме го правили у дома. Да, ама улиците не са килима вкъщи и фугите между плочките са по-големи от тези на паркета в хола. Те крият много пропасти, дупки и неравности, които простото око пропуска.
А противно на стила на една изтънчена млада дама е да гледа в краката си, докато ходи. Поради тази причина наред с изправената глава трябва да кривим очи, за да следим за дупките по пътя, които заплашват да разрушат изисканата ни походка.
Дамите, които избират високите токчета и платформи често са изправени пред жестоки изпитания. Дали го правят за удоволствие, или етикета в работата го налага – ходенето с такъв тип обувки хич не е лесна работа. Факт е, че една жена се чувства истинска дама, когато се качи на висок ток. Освен че осанката й се изправя, самочувствието й се повдига и вече се чувства по-красива. Излезе ли на улицата обаче ситуацията добива коренно различни измерения. Изправената в един момент фигура започва да се клатушка още на излизането от входа. Погледът, вместо хладнокръвно съсредоточен в една точка, започва да се оглежда в търсене на неравности по пътя. И в този момент влиза в сила приказката, че най-търсеното остава далеч от очите – оглеждайки се за дупки и фуги, пропускаме камъчетата, които строителите са забравили да почистят или плочките, които бог знае защо са подредени в стил “Дунавски вълни”.
Почти няма човек в София, който да не е ставал жертва на бурното море на ул. “Цар Иван Асен” при бул. “Патриарх Евтимий”. Там освен че можете да бъдете блъснати от някоя от завиващите коли, като нищо ще се спънете в асфалта. Явно когато са го поставяли, са си мислели за редене на павета, затова трябва да вдигате високо крака, когато пресичате. Това са около два метра, за които се изискват здрави нерви, самообладание и съсредоточеност. Когато отново се качите на тротоара обаче не бива да се отпускате, защото много често плочките на него са поставени като стълби – движите се ту нагоре, ту надолу. По този начин можете да оставите у околните впечатление, че сте с изкълчен глезен или просто накуцвате, но в действителност ефекта е заради неправилно подредените плочки.
Стълбите на подлезите пък са като пъзел, който няма изгледи да бъде нареден лесно. Много млади дами се срамуват от това, да се хванат за парапета (когато има такъв) и поради тази причина често стават жертва на липсващите парчета. Подлезите са поредната ситуация, в която дамите на високи обувки изглеждат нелепо – държат с две ръце чантите и са навели ниско глава, вперили поглед в краката си.
Наскоро от столична община съобщиха, че предпочитат да ремонтират булевардите като слагат павета, защото така колите се движели по-бавно. От там обаче са пропуснали факта, че така по-лесно се разбиват обувки. Всеки ден има поне един случай на заклещени токове между камъните, дори и последните да са правилно наредени. Обикновено работниците гледат да си спестят някой-друг час работа и вършат всичко през пръсти, като между паветата оставят поне по два пръста разстояние. Това може да се види с просто око на някой от столичните булеварди “Ген. Едуард Тотлебен”, “Пенчо Славейков” или “Прага”. В момента тече усилен ремонт на част от тротоарите на последния, които до скоро бяха в трагично състояние. Освен, че на някои места липсваха плочки, а на други имаше по две една върху друга, бордюрите по целия булевард представляваха каменни плочи, поставени под наклон от около 70 градуса. Това е истинско препятствие дори и за ниската обувка особено през зимата, когато всичко наоколо е заледено. Не е рядкост дори и през дъждовния период от годината много хора да се подхлъзват и да падат в локвите, които се образуват по кьошетата.
Освен че е трудно да се ходи, паветата, плочките с големи фуги и чакъла по улиците разбиват обувки, изтръгват капачки. Това е добре дошло за обущарите, но разваля имиджа на дамите. За да се движиш свободно трябва да си с много ниски и удобни обувки, прилепнали плътно по стъпалата. За много хора обаче ходенето на висок ток е задължение, което ги прави герои по улицата.

6 коментара:

Анонимен каза...

За мен си е цяло изпитание, когато тръгна с висок ток по нашите улици. За мое най-голямо учудване обаче не само тук го има този момент. Преди време като бях в Чехия, там почти навсякъде са павета, малко по-различни от нашите, но все пак павета. И на всичкото отгоре по Прага има и доста наклони. Не искам да си спомняхм как се мъчих почти всеки ден, зяпайки в крака си и внимавайки да не се пречукам. Все пак единия ден успях да походя 1 - 2 метра без обуква, защото тя се заклещи между паветата. Учудващото беше, че тока не бе от най-тънките и точно преди това говорех как за щастие този ден съм с по-подходящи обувки. Но уви, не беше така. :)

А колкото до високи или ниски .. точно там - в Прага, две мои приятели паднаха при положение, че бяха с ниски, равни обукви. Как и с какво ли трябва да ходим, за да не се пребием?! :)

Po3u каза...

Щях да кажа боси, ама и това не върви. Аз лично съм го изпробвала и се пребивам :)

Поне като ходим на високи обувки си правим една много сериозна тренировка!!!

Анонимен каза...

И аз като любителка на елегантите обувки с висок ток ежедневно изживявам този кошмар. Живея в централната част на Бургас, където се предполага, че трябва да има добре уредени, гладко асфалтирани улици без дупки, както и разчистени тротори без препятствия по тях на всяка крачка....но уви...не е така. До работното си място стигам пеш за десетина минутки, но те са предостатъчни да превърнат бързо бързо обувките ми в пълен боклук.. А за съжаление и ниските обувки не спасяват положението. За някого това може да е смешно и маловажно, но ужасно много се ядосвам, че плащам данъци на тази държава, а в замяна на това улиците, по които минавам приличат на прясно изорана нива!

Анонимен каза...

Thanks for your personal marvelous posting! I actually enjoyed reading it, you could be a great author.
I will always bookmark your blog and may come back
down the road. I want to encourage you to ultimately continue your great
job, have a nice holiday weekend!

Feel free to surf to my site; Htc sensation Xe

Анонимен каза...

Please let me know if you're looking for a writer for your site. You have some really great articles and I feel I would be a good asset. If you ever want to take some of the load off, I'd really like to write some material for your blog in exchange
for a link back to mine. Please shoot me an e-mail
if interested. Thanks!

Also visit my web site; bodybuilding supplements usn

смесители цени каза...

Определено на голяма част от нас ни се е случвало да попадаме на много вода точно в центъра и с тези любими павета и като сме токчета е просто една идилия да преминем от едната до другата страна, но като нямаме избор какво да правим.Статията ви е много интересна и се радвам че ни пишете.Хубаво е да се ремонтира и след извършване на предварителното планиране, да се определи откъде да започне самото редене на цели плочки,или друг тип настилка, но не и павета!