5/11/2009

Куклите в Мъпет шоу били левичари


“В момента си взимаме нещо като почивка. Не сме толкова романтично обвързани, както изглежда..”.
Тя е ниска, пълна, с щръкнали розови уши и непрекъснато сменя тоалета си. Нейният любим е кльощав и непрекъснато повтаря, че никак не е лесно, да бъдеш зелен. Събрани заедно двамата образуват една от най-запомнящите се и романтични двойки в историята на Мъпет шоу. Днес популярното телевизионно предаване навършва 54 години от създаването си.
Историята на култовото шоу започва през 1955г. Тогава на малкия екран за пръв път се появява Джим Хенсън – създателят на популярните кукли, който по-късно се превръща в жабокът Кермит. Той показва своите кукли по време на участията си в американско телевизионно шоу, когато му хрумва, че това е добра идея да създаде свое собствено. Така Хенсън слага началото на американския куклен сериал, известен със своя брутален и понякога абсурден хумор, както и с това, че във всяка серия участва по една известна личност, която партнира на марионетките.
В същността си мъпет е запазена марка на компанията на Хенсън. Първоначално думата служела като комбинация от термините “марионетка” и “кукла”. Хенсън обаче решил да създаде свое шоу, в което да се изявява като коментатор, тъй като по онова време работел като журналист. За да избегне сухите теми и скучните дискусии той направил предаването си под формата на куклено шоу.
Бързо след пускането на предаването всяка една от куклите става изключително популярна и много от героите биват третирани като истински знаменитости.
Куклите, които стават най-известни са жабокът Кермит, неговата любима Мис Пиги, мечокът Фози, Ризо, Гонзо и орелът Сам.
Гледайки предаването, наслаждавайки се на шегите и закачките между куклите, всеки се отпуска и веднага забравя, че става дума не за анимация, а за истинско куклено шоу. Всяка една от марионетките си има т.нар “водач”, който винаги държи куклата над главата си или пред тялото си. С едната ръка ръководи движенията на главата и устните, а с другата – ръцете.
Интересна подробност е факта, че повечето мъпети са левичари. По този начин кукловодът използва дясната си ръка, за да движи главата, докато контролира ръцете с лявата. Този, който отговаря за главата, обикновено произнася и репликите. С развитието на технологиите обаче начините, по които куклите са “задвижвани” се увеличават и започват да се използват механизми като вградени моторчета, устройства за отдалечен контрол и др. Така се увеличили и възможностите за движение на мъпетите. Те вече карали колело, плавали в лодка и дори танцували свободно на сцената.


Жабокът Кермит и сладката Мис Пиги бяха официално обявени за най-дългата звездна връзка. Историята помежду им започва още от един от първите епизоди на Мъпет Шоу. Напористото прасенце е влюбено в Кермит и непрекъснато прави опити да го накара да се влюби в нея. В продължение на няколко епизода Пиги преследваше зеления жабок, който не отвръщаше на намеците и забежките. Още в епизод 310 на Мъпет Шоу Пиги прави опит да накара Кермит да се ожени за нея, но без успех. Двамата сключват брак чак в епизода “Мъпетите презвемат Манхатън”.



2 коментара:

Анонимен каза...

Сменила си си визията (това е идеално)! Започнала си да пишеш по-красиво - това е професионално. Но когато професионализмът се намеси в идеалите, се получава конфликт. Ти си мислиш, че го правиш правилно, а то излиза все наопаки.
Не ги смесвай и ще надминеш и най-смелите си очаквания.
Покрай красотата на романтиката не забравяй, какво е казало заглавието. А то казва към къде си тръгнала. То си има тежест и обикновено то е причината да продължа да чета. В стремежа си да кажеш всичко най-вълнуващо на един дъх, пренебрегваш онова, заради което съм се зачел. Не искам така! Парадоксът е там, че пишеш нещо, за да го напишеш, а аз го чета, за да го прочета.
Уважи крехкия баланс между себе си и читателя, и за втори път рискуваш да надминеш и най-смелите си очаквания.
Не е нужно непрекъснато да натякваш, че ти си авторът.
Когато гледаш красива картина, в първия момент не те интересува кой я е рисувал. Тя просто ти харесва. Позволи на читателя да забрави живота си, да забрави мръсотията, дори да забрави теб, само за да прочете текста. Така ще му влезеш под кожата. А когато си там, нещата стават по-лесно.
Остави го той да нареди Вселената, той да преценява, дали нещо го кефи, или дразни. Не се бъркай в прочетеното.

Гордея се с теб (колкото и да нямам право)

Po3u каза...

Много ми е приятно, когато знам кой всъщност седи зад "Анонимен каза...".
Не съм сигурна дали ти знам стила на изказване ((из)писване), но... :)
Благодаря, ще се постарая, пак благодаря, и има за какво :)