Рафтингът е символ на отборния дух

Слънце, скара, вода и много, много смях. Така с няколко думи мина първият медиен турнир по рафтинг в България. Той бе миналата седмица на река Струма, а организаторите от "Нетерра" и X-Club събраха представители на осем родни медии като участници в надпреварата.
Всичко започна рано сутринта в събота. Екипът на "Монитор" още в 10 часа беше на мястото на срещата, а именно - Кресненските ханчета. След като се погрижихме за подкреплението (няколко кебапчета на скара и курбан), се отправихме към мястото, откъдето щеше да започне надпреварата. Встрани от втория тунел след Благоевград се бяха събрали хора и се чуваха смях и крясъци.
Еуфорията беше пълна. Повечето от участниците не бяха се качвали на рафт преди, което си пролича още по време на инструктажа. "Ако паднете зад борда, застанете срещу течението с високо вдигнати крака, така че да си виждате пръстите. Първоначално ще се шокирате но жилетката веднага ще ви избута на повърхността. Не си поемайте веднага въздух, защото може да се окаже, че срещу вас има вълна." Това са само част от нещата, които са способни да изкарат един начинаещ извън контрол и да го накарат да се откаже от спускането. Истината е, че рафтингът не е чак толкова опасен, колкото изглежда на пръв поглед. Ако изпълняваш каквото ти се казва и слушаш внимателно командите, няма начин да пострадаш. Най-малкото в лодката на организираните групи винаги има т.нар. кормило - професионален инструктор, който се грижи спускането да протече без инциденти.
Състезанието миналата събота беше разделено на два кръга. Първият беше т.нар. хед ту хед, където две лодки се състезават коя ще измине дадено разстояние първа. Следващият кръг, който всъщност беше и същинското спускане, се оказа черешката на тортата. Той започна някъде около един часа следобед. Реката изглеждаше изключително спокойна и сякаш те приканваше да я разгледаш бавно и без да си даваш много зор в гребането. Дърветата, симпатичните малки брегове по поречието, скрили се между храсталаците, отклоняват вниманието на гребеца. В един момент обаче удоволствието от красивата гледка бива прекъснато от намесата на бурните води, които започват ревниво да те дърпат към себе си. Адреналинът изведнъж пронизва тялото ти. Реката те залъгва. В първия момент водата е спокойна и ти се иска да пуснеш греблото, макар и да нарушиш баланса на лодката, който е изключително важен. В следващия бързеят започва да те люшка, ти се паникьосваш и инстинктивно започваш да гребеш по-бързо и по-бързо.
Паниката, когато си начинаещ и особено когато в лодката сте пет човека (като не броим инструктора) вместо шест и двама от тях са от женски пол, е неописуема. Крясъци, примесени със смях, удари на греблата едно в друго. "Гребете робииии", провиква се симпатичната инструкторка и обяснява: "Ако точно тук спрете да се движите, много бързо ще се окажете на друго място. В реките има ужасно много подводни течения които засмукват като фуния и няма измъкване."
В това се убедихме малко по-късно, когато в продължение на една минута седяхме на едно място въпреки усилията да продължим да гребем напред.
Около 30-40 минути и 8 километра по-късно спускането по реката приключи. Оказа се, че идва буквално най-тежката част - трябваше да извадим рафта и да го качим до пътя, откъдето щяха да ни приберат и да ни закарат до изходната точка. Мъките след катеренето и носенето на лодката по баира обаче бяха възнаградени. Връщайки се обратно на брега, всички седнахме до реката с по бира в ръка, наслаждавайки се на спокойствието, и се чудехме как може едно толкова красиво нещо да крие толкова подводни камъни - и буквално, и преносно.
Рафтингът е изключително изживяване не толкова защото се носиш с бясна скорост по течението на реката, а защото опознаваш. Опознаваш водата, тайните, които крие, природата около нея. Опознаваш себе си и хората, с които си решил да споделиш уникалното преживяване. Рафтингът не е индивидуален спорт. От значение са всички и трябва да се разбирате изключително добре. Едно от най-важните неща при спускането с лодка е отборният дух. Групата трябва да се разбира, да се поддържа и задължително да гребе в синхрон. Попаднете ли на по-бурни води, ако го няма екипа, всичко е загубено.

Спортът се ражда в Северна Америка

Рафтинг идва от английската дума за сал и означава "спускане с лодка по бързи води". Първообразът на екстремното начинание се ражда още през XVIII в. в Северна Америка, когато местни дървари трябвало да прекарват трупи през реките. За официално начало се счита 1811 г., когато е първият документиран опит за спускане по течението на Снейк ривър. 30 години по-късно се появява гуменият рафт, за чиито създатели се считат лейтенант Джон Фримонт и Хорас Дей, които били от американската армия. Тяхното изобретение служело за военни, а не за развлекателни цели. Чак в средата на XX в. рафтингът се утвърдил като спорт и придобил популярност, а през 1972 г. е включен в олимпийските игри в Мюнхен.

Екипировката пази от студа

Едно от най-важните неща в рафтинга е екипировката. Именно тя пази от замръзване и травми, тъй като реката е опасна, а в сезона за този спорт водата е изключително студена - около 8-10 градуса. Затова преди спускане винаги се екипирайте с неопренови костюми, боти, спасителни жилетки и каски.
Малко преди да влезете в реката, трябва да минете и подробен инструктаж, който включва и няколко тренировки на сухо. Тогава инструкторите обясняват всички команди като "напред", "назад", "спри", "десен борд", "ляв борд". Правят се и няколко загребвания, за да се синхронизира екипът.