Изчезна

Човек.

И идея си нямам защо.

Хип-хоп инвазия в столицата

Истински хип-хоп празник ще бъде следващият уикенд за софиянци. На 18 и 19 декември София ще се превърне в нещо като балканската столица на хип-хопа. Феновете със сигурност вече са раздвоени, защото из ъндърграунд-а у нас от няколко дни се носят слухове за два от най-чаканите концерти тази година. Единият от тях е на британските хип-хоп легенди Foreign beggars. Изпълнителите от култовата банда ще забият на 18 декември в столичния Парти център "4 КМ". Шоуто е част от събитията, носещи звучното наименование „Контакт”, чиято цел е да представят на публиката нещо по-нестандартно и запомнящо се. Е, със сигурност това да доведеш Foreign beggars за втори път у нас е нещо, за което родните хип-хоп фенове ще са благодарни месеци наред. Причината, разбира се, са отзивите от първия концерт на британските рапъри. Миналата година те буквално взривиха столицата с уникалната си визия и, разбира се, хитовите си парчета. Бандата, в състав MC Metropolis, MC Orifice Vulgatron, продуцентът Dag Nabbit, бийтбоксерът Shlomo и DJ Nonames, се появява за пръв път на сцената през 2003г. с дебютния си албум Asylum Speakers, като от тогава до сега тяхната уникална смесица от бийтбокс, хип-хоп и уникални текстове, не спира да събира фенове навсякъде по света. Тази година изпълнителите обещават още по-добро шоу, в сравнение с миналогодишното. За партито в столичния Парти център "4 км" у нас за първи път ще пристигне и белгийският диджей и звезда на световната дъбстеп сцена - Bunzer0. Известен с тематичните си радио предавания по SubFM.com, Bunzer0 е номиниран за "Най-добър дъбстеп диджей" и "Най-добър дъбстеп радио водещ" на 2009-та година. Специален гост на събитието на 18 декември ще бъде и джънгъл проектът Serial Killaz, познат с ремиксите си на Congo Natty, Cornel Campbell, както и с изданията си за лейбъла Ganja Records на култовия DJ Hype. Друга добра новина за почитателите на хип-хоп музиката е това, че ден след Foreign Beggars столицата ще бъде разтърсена от второ лирично земетресение. Легендарната група Onyx идва за предколеден концерт у нас. Sticky Fingaz и Fredro Starr ще ни бият доза адреналин с 90-минутен концерт, включващ хитовете Last Dayz, Slam Harder, Throw Ya Gunz, Shifftee и много други. Рапърите ще зарадват феновете си на 19 декември в столичния клуб Escape. Бандата, придобила култов статус сред почитателите си, има зад гърба си цели 5 албума и един документален концертен диск, редица солови проекти и съвместни проекти с изпълнители като DMX, 50 cent и много други. Първият им албум е с продадени над 2 милиона копия за една година, след което става мултиплатинен по света, а през 1994 година печели престижната награда Hip Hop Soul Train Awards, измествайки от първото място не кой да е, а класиката на Dr. Dre - The Chronic. Един от най-големите хитове на Onyx - Slam, записан като кавърверсия с кораджиите от Biohazard, участва в култовия саундтрак Judgment Night. Last Days пък е включен в наградения с Оскар филм на Еминем - 8th Mile. Самите Sticky Fingaz и Fredro Starr имат роли в редица хитови холивудски заглавия като Save The Last Dance, Law & Order, Blade и много други.

В „Spaggo” посрещат с домашни бисквитки

Късен следобед в София. Времето е от лошо по-лошо – вали дъжд и половината лампи в града не дават „признаци на живот”. Центъра е затрупан от коли и минувачи, а вие се опитвате да се скриете, забравяйки ежедневните проблеми и калните локви. Но къде? От няколко седмици в идеалния център на столицата се появи място, което се заканва да ни откъсне от лудницата на ежедневието, като в същото време ни държи във връзка със света около нас, и най-вече с най-любимите ни хора.

Добре дошли в Spaggo. Може би най-уникалното ново попълнение в графа „заведения” напоследък. Намиращото се в малка уличка зад НДК ресторантче (ул. Петър Берон 9) привлича погледа още от ъгъла с бул. Фритьоф Нансен. Прекрасната къща седи като роза сред бурени в квартала – определено още от улицата се отличава със свежите си цветове, на фона на сивите кооперации. Прекрачвайки прага ще се сблъскате с три самостоятелни заведения, свързани помежду си с голяма, коледно украсена стълба. Изглежда че Spaggo е първото по рода си заведение у нас, което предлага ресторант, кафе бар и детски кът на едно място. И не, трите не са наредени като рибки в консерва, така че докато вечеряте перфектно да чувате крясъците на малчуганите около себе си.

Ресторантът се намира на първия етаж на пъстрата къща. Той грабва окото още с влизането и то не с ярки цветове и екстравагантни мебели. Още преди да сте отворили вратата, сякаш прочел мислите ви, на прага ви посреща най-усмихнатият сервитьор. Това сякаш не се случва често, особено в следобедните часове на деня, когато се очаква персоналът вече да е изнервен до полуда от претенциите на клиентите.

Е, явно тук думата „изнервен” е нещо непознато. Обстановката на ресторанта предразполага към напълно отпускане – цветовете са свежи, но не се натрапват. Музиката също. Диваните и столовете са изключително меки и удобни и са разположени на достатъчно голямо разстояние, така че да не чувате за какво си говорят на съседната маса. Очакват ви страхотни ястия от българската, италианската и средиземноморската кухня. В менюто веднага грабват окото имена като „Салата с пиле и авокадо” (9.90лв.) или „Салата уасаби”, която представлява комбинация от пушена сьомга, крутони, салата айсберг, йогурт и дресинг с уасаби. Основните ястия също са доста разнообразни и интересни. Може да избирате между паста, ризото, различни блюда с пиле или свинско, или да наблегнете на класическата пица. Със сигурност обаче трябва да опитате патешкото филе с кестени и странно звучащото „Филе елен със сос от диви гъби и ризото с боровинки”. Цените на пръв поглед звучат изкуствено надути, но, признайте си, рядко в града ще ви предложат филе от сьомга за под 30 лева. От Spaggo искат да превърнат ресторанта в място за всички. Затова и по обяд може да се възползвате от офертата -30% на всички ястия и така да похапнете вкусен свински джолан за 10тина лева.

Най-привлекателни в менюто обаче се оказват десертите. Те се приготвят от известната сред блогърите Йоана. Тя определено е майстор на различните видове чийзкейк (6.90лв.) и пайовете (4.90 лв.). Силно препоръчваме палачинките с бял мус, карамелен сос и филиран бадем (5.90 лв.) и шоколадовата симфония, приготвена от бял и кафяв мус, трюфел и френски бутер бисквитки. Към всичко това може да добавите и някоя от 10те вида домашни бисквити от бурканчетата, разпръснати навсякъде из ресторанта.

Цените на напитките са очудващо ниски за подобно заведение – безалкохолните са под два лева, а голямата наливна българска бира се разменя срещу 2.50 лв. Разбира се, като всеки уважаващ себе си стилен ресторант, и в Spaggo имате голям избор на алкохолни напитки, сред които уиски, чиито цени варират между 5 и 19лв. малкото, ром (5лв.), ракия (3-10лв.) и водка, която върви между 3 и 5 лв. за 50 мл.

И не забравяйте, че това е мястото, където може да вечеряте без да игнорирате детето си или да се притеснявате дали тормози околните с виковете си. Ресторантът има напълно самостоятелен детски кът – на един етаж от вечерята с любимия или деловата среща. Двамата аниматори на клуб Funny обещават да дарят малчугана ви с всичкото внимание на света, докато вие се наслаждавате на обяда или вечерята си. Собствениците на заведението са готови да ви гарантират страхотни рождени дни и празненства, на които хем да подарите на детето си най-незабравимото преживяване, хем да се повеселите с приятели на спокойствие само на един етаж разстояние. Детският кът има всичко нужно за забавлението на вашия малчуган – пързалка, джунгла, басейн с топки и хиляди играчки. Освен това, всеки родител получава уникален код и парола, с които може да наблюдава детето си директно чрез Интернет, защото целия ресторант е оборудван с видеокамери и Wi-Fi връзка.

Изненадите не свършват до тук. На третия етаж се намира The Rooms. Това е така нареченият кафе клуб, който отваря врати още рано сутрин за тези, които искат на спокойствие, в приятна обстановка, да прочетат пресата и да закусят. Кафето има три зали – две от тях са с меки, удобни дивани в бяло и лилаво, а средната част е с високи столове. Персоналът там е готов да ви предложи голямо разнообразие от мъфини, сандвичи и бисквитки, придружени с вкусно, ароматно кафе или пресен фреш.

Мястото е предназначено предимно за тийнеджърската част от семейството и по принцип за по-младите. Там също може да хапнете и пийнете по-солидно, но обстановката сякаш е по-клубна – има дори диско топка и голям екран. Управителят обеща на „Монитор”, че съвсем скоро ще се организират и караоке вечери, за да може забавлението да бъде пълно. Така че със сигурност вече няма да се чудите къде да организирате рождения си ден или парти на приятел.

Не забравяйте да обърнете внимание и на малките детайли в Spaggo. Те са поставени така, че да не привличат вниманието, но със сигурност си струва да бъдат забелязани. Малките свещници и фигурки, заобикалящи бурканчетата с бисквити, ви обграждат, без да се натрапват. Декорациите са навсякъде – по масите, на баровете, около прозорците. И са толкова умело подбрани и подредени, че успяват да внесат едно особено чувство на уют и „домашно”, без дори да осъзнавате какво ви кара да се чувствате толкова добре.

Делнична музика

Делнична музика

Ммм....
в момента съм загледала един много готин сериал...
и тази песничка е от него....
и ме зарежда с много, много хубаво настроение... :)

Роджър Санчез: Българската публика наистина знае как да се раздава!

Миналата седмица родната публика отново имаше честта да се наслади на страхотния купон, приготвен от парти иконата Роджър Санчез. Световноизвестният диджей, носител на Грами, пристигна в България за пореден път, след невероятно успешното лятно турне за представянето на компилацията Release Yourself. Покорил над две десетилетия в денс индустрията, музикалният гигант побърка феновете си в петък в столичния клуб Ялта. В продължение на повече от два часа богът на хаус музиката разтърсваше стените на клуба и буквално взривяваше екзалтираната публика. Заредена от огромната енергия и зашеметяващата страст на Роджър Санчез, петък вечер се превърна в много специална нощ за стотици фенове, избрали да се отдадат на изкушението, наречено музика.

Как е минало турнето и какво да очакваме догодина? Само няколко часа преди партито, "Монитор" получи отговорите на тези и други въпроси, свързани с великия Роджър Санчез. Специално за вестника богът на хаус музиката разказва защо години наред продължава да се връща в България.

-Здравей, Роджър, как си?

-Добре. Даже ми е странно, имайки предвид факта, че не съм спал особено много през последните дни. Въпреки това се чувствам много добре.

-Досега беше на турне. Как мина?

-В интерес на истината, получи се страхотно. За съжаление беше доста изморително. Много пътувах и не се наспивах, но ми хареса.

-Това не е първото ти гостуване в България. Даже за тази година ти е втори път. Какво те кара да се връщаш?

-Хм.. мисля, че България е едно много специално място. Българската публика винаги е изключително отворена, има контакт. Раздава се, наистина влиза в музиката, а не просто танцува на някакъв фон. Интересно е, защото следя тенденцията тук. Музикалните предпочитания се променят, хората започват да слушат все повече хаус с вокали, по-твърд саунд. Тези неща са станали доста популярни тук. Аз много харесвам отговорът, който получавам. Харесва ми как публиката реагира, когато слуша моята музика.

-Кое е най-хубавото ти изживяване, от всичките ти идвания тук?

-Мисля че всеки път, когато съм пускал в България, винаги имам страхотна връзка с хората. Има контакт. Последния път, когато пусках, навън валеше сняг. Времето беше направо отвратително. Вътре обаче всички бяха толкова развълнувани, разсъблечени, сякаш е лято, и въобще не ги интересуваше, че навън е някаква виелица, кучешки студ. Обожавам публика, която се раздава!

-Така, нека съберем всичко на едно място. С няколко думи - каква за теб е идеалната публика?

-О, идеалната публика представлява смесица от хора от всички краища на света. Такава е публиката на о. Ибиса. Идват хора от най-различни места - Америка, България, Русия, Англия, Испания. Всички пристигат заедно, забавляват се заедно и влияят на партито по един много особен начин, който обединява хората. Това може да се види само там.

-Добре де, наистина, кое му е толкова специалното на този остров, освен че идват хора от целия свят?

-На първо място Ибиса е един изключително красив остров. Там има два вида живот - дневен, когато може да релаксираш в пълния смисъл на думата. Разхождаш се по райските плажове, из дивите гори, плуваш в кристално чистата вода. Вечерта обаче сякаш всичко това се променя и хората се събират на едно място с една единствена цел - да купонясват. Интересно е, защото виждаш всякакви хора, които се забавляват заедно и не мислят за нищо друго освен да си изкарат добре и да бъдат щастливи. Според мен ако можете да се забавлявате заедно, значи може да правите още хиляди други неща.

-Говорейки за хора от целия свят, нека се върнем обратно на турнето ти. Release Yourself е може би най-добрата диско компилация правена някога. Каква е тайната съставка за успеха й?

-Единствената тайна е, че правя музиката, която харесвам. Свързвам се с феновете. Така че, когато правя диска, аз си мисля за всяка изминала година, за това какво съм правил, как съм въздействал на дансинга. Как съм се чувствал, докоснал ли съм някого емоционално. След това се опитвам да сложа на едно място всичко това и се получава компилацията. Когато организирам събитията към Release Yourself наблюдавам всичко, което се случва около тях, и го добавям към следващата компилация. Получава се нещо като мини парти в диск.

-В този ред на мисли, какво да очакваме догодина?

-Ами през декември излиза новият ми сингъл – 2Gether. 2010 пък ще бъде много специална година, защото е 10 годишнината на Release Yourself. Ще има много интересни събития, така че очаквайте включване, както се казва.

-Ти имаш и Facebook и Myspace профили. Проверяваш ли ги често и какво е мнението ти за този вид социални мрежи?

-Със сигурност! Преди не бях толкова запален, но напоследък съм станал голям фен. Отнема адски много време, но е изключително важно за един изпълнител. Получаваш наистина директна връзка с феновете си. Събираш информация, музика. От една страна често пъти се чувстваш прекалено свързан, ако може да се нарече така. Сякаш оставаш без личен живот, или по-скоро той е в мрежата. Признай си, че много трудно изкарваш два дни без да си провериш Facebook профила. От друга страна обаче обожавам това, че социалните мрежи ме свързват директно с феновете ми и затова мисля, че е доста полезно за един изпълнител да има такава страница.

-Значи твоите фенове трябва да знят, че ТИ седиш зад своята Facebook страница?

-Хаха, със сигурност съм аз. Да, отнема ми доста време да го правя. Особено с Twitter. Доста често блогвам там. Сложно е, когато имам много задачи, но го правя.

-Пуснал ли си съобщение в Twitter, че идваш насам?

-О, да. Още като бях на летището писах, че се качвам на самолета за България.

-Човече, наистина пътуваш много. И, както разбрах, блогваш често. Как ти остава време за семейството?

-Е, трудничко е, но се справям. Винаги намирам време за тях, няма как. За мен това е наистина важно и семейството ми винаги знае, че каквото и да става, те са на първо място. Обожавам да прекарвам времето си с тях и го правя винаги, когато ми остане свободна минутка.

-Нямаш ли нужда да останеш сам замалко. Как си почиваш?

-За да си починеш трябва просто да дръпнеш щепсела, както се казва. Да се откъснеш напълно от заобикалящия те свят. При мен това става когато съм със семейството си. Почивам си истински и не мисля за нищо друго, освен за това, че се чувствам щастлив.

-Няколко думи за феновете ти тук?

-Приятели, много се радвам, че отново сме заедно! Обичам ви!

Музикален експеримент среща гайдата с пулта

Почти преполовихме ноември - месецът, в който преходът към "зимен" клубен живот е най-труден. Вече сме приели факта, че лятото е далече и сме се примирили, че трябва да сложим палтата и да се впуснем в търсене на поредното затворено помещение, в което да изкараме приятно петък вечер. Става много по-трудно да си намериш нещо интересно за вършене и слушане, защото всичко трябва да се съобразява с четирите стени, а музиката на повечето места е ограничена до хаус или ретро.

Затова този месец българите от Global Vision Circle отново решиха да се опитат да раздвижат купонджиите, организирайки петият си музикален експеримент.

За какво става дума? Малко е трудно да се обясни, защото трябва да се изпита, твърдят тези, които са били на предните четири събития от проекта. Ентусиастите от Global Vision Circle представят един незабравим музикален експеримент, наречен Balkan Scientist. Той ще се състои на 28 Ноември в Party Center 4KM. Целта е в рамките на една вечер на две сцени да се съберат над 20 представители на няколко поколения, които да покажат традиционната култура на Балканите по един по-интересен, нетрадиционен начин. Единственото, което ги обединява е общият балкански корен и желанието да правят музика. С две думи, много хубави и различни звуци, представени по доста оригинален начин.

За година и половина от своето възникване, проектът Balkan Scientist успя да осъществи пет музикални експеримента, създавайки уникални условия за смесването на традиционната балканска музика със съвременния клубен звук. Инициативата си спечели вярна публика, без възрастова граница – това е може би едно от малкото събития, на които средната възраст на присъстващите не е 22. Младите осъзнават, че народна музика може да се слуша не само на сватба, а по-старите - че и съвременния звук става за танци и носи своята магия.

Събитие от такъв мащаб и на такава тематика се случва за първи път на родна сцена. В предишните експерименти са участвали имена като легендарната народна певица Янка Рупкина, цигуларят-виртуоз Венци Такев, басистът на група Ревю Васил Гюров, джаз музикантите Росен Захариев – Роко и Георги Дончев. Те всички ще се съберат отново на 28 ноември, заедно с младите надежди на българската хаус музика.

Делнична музика

Захар??? Соло??? EdSolo@SUGAR CLUB

Ноември е. Месец, в който на повечето от нас им се налага да се замислят, когато излизат. Не, не защото нищо не се случва. Просто настроението лека полека се изпарява заедно с последните слънчеви лъчи, напомнящи за лятото. Идват тези, които сочат към планината, ските, пистите, но това не е достатъчно, за да ни накара да се измъкнем от чаршафите и да се впуснем в кални приключения по мокрите, павирани улици.
Да, особено трудно е в четвъртък – в разгара на работната седмица, след тежък ден по асфалта. За щастие има хора, които са способни да върнат усмивката на лицето ни дори след като сме преджапали десетина локви и сме се уморили от събличане и обличане на палта и якета.
Този път виновниците за поредната безсънна нощ са любимците ни от столичния клуб Sugar. Зад пулта в култовото заведение в четвъртък вечер ще застане ллюбимецът на брейкбиит маниаците ED SOLO. След последното му гостуване у нас преди година, англичанинът, чието истинско име е Еди Джеймс Бикли, обещава да покаже на родната публика за какво се връща на родна почва. А именно – за да види много щастливи лица, готови да се потопят в смесицата от Funk, breakbeat, drum&bass и dubstep, която той обещава да предложи.
Каква е програмата? Партито ще започне в четвъртък, 23.00 с DJ Onslaught, който ще открие вечерта с много Funky Breakz и 2 Step & UK Garage. След това на сцената ще излезе ED SOLO, който след края на шоуто си ще "предаде пулта" на Emil Prize, който се заканва да досрути клуба и да не остави никой да си тръгне, преди навън да се е разведрило.

Делнична музика

Надявам се това да послужи като обяснение защо се губя толкова много.

Учене, какво да ви кажа :)

Fanopic - социалн@ мреж@ за истинските фенове

Стартът на новата българска социална мрежа Fanopic.com вече е факт. Тази седмица в родното интернет прстранство се появи втора бета версия на новия проект, целящ да събере на едно място фенове с общи интереси.

Мисията на Fanopic е да предостави място, на което хората с еднакви или сходни интереси да могат да общуват свободно и лесно помежду си. За да разбере какво друго крие в себе си новата социална мрежа, „Монитор” реши да се свърже директно с „виновниците” за нейното появяване. Двама от тях са добре познати на аудиторията ни от друг свой проект - svejo.net. Хванахме на тясно Станислав Божков, който се съгласи да ни разкаже повече за проекта Fanopic.

-Здравей Станиславе. Как се зароди идеята за новата социална мрежа?

- Базовата идея е на Богомил Илиев, с когото работим заедно в момента. Искахме да създадем място, където феновете на различни неща сами могат да организират знанията и информацията, с които разполагат. Убедихме се, че подобна услуга би била полезна и няма друга такава в Мрежата. Най-общо я наричаме infotainment - Informatiоn and Entertainment, защото обединява знания и забавление.

-Ти си познат на аудиторията ни от друг проект, който напоследък стана много популярен - svejo.net. Не ви ли стигаше работата с него, та решихте да се захванете и с нов сайт? Не са ли много общи двата?

-Не, в никакъв случай. Свежо измерва и показва това, което вълнува цялото общество. Fanopiс се фокусира върху отделните теми. Тук всеки може да създаде тема, на която е фен – Джони Деп, например. След това я следи, доразвива я, търси фенове за нея.

-В този ред на мисли, какво мога да правя аз като потребител в тази мрежа?

-Всичко. Имаш възможност да изразиш себе си с видео, снимка или информация. Можеш да добавяш връзки, след което останалите фенове могат да те признаят за фен на тази тема и така се издигаш в йерархията. По този начин печелиш точки и можеш да станеш лидер в някоя категория.

-Какво се случва с темите, които аз харесвам?

-Като харесваш дадени теми и ги допълваш, ти самата израстваш в йерархията. С активността си в темите получаваш точки, с които можеш да популяризираш дадена връзка.

-Разкажи ми повече за тази категория „Знаете ли”.

-Това е може би една от най-забавните категории в сайта. Идеята на „Знаете ли” е да разнообрази обикновената информация, като предложи на потребителите интерактивен начин да научат нещо за любимия си актьор, филм и т.н. Феновете на дадена тема могат да добавят интересни въпроси и всеки, който иска да се образова, да провери до къде е със знанията.

-Накъде върви засега проекта?

-Пуснахме го официално преди дни, но вече имаме доста регистрирани. До момента има създадени над 360 теми, разделени в повече от 20 категории. На сайта има над 10 хил. снимки, 3 хил. видео клипове и повече от 2 хил. връзки към статии. Надяваме се скоро да изчистим още малко услугата и след месец-два да излизаме с английска версия. Крайната ни цел е да организираме хаоса от информация по определените теми, като те станат максимално полезни за феновете им.

Делнична музика

Mamma MIA... :)

А С Ф А Л Т

Не исках, никак не исках, но ще започна... наопаки.

Бях на асфалта. Там, под танцьорите. Над тях, около тях. Гледах ги и дълго време, след като очите ми започнаха да се насълзяват, не вярвах.

За първи път присъствах на толкова емоционално, въздействащо и истинско представление. И не става дума за опера или театър. Става дума за ............

Прожектори. Декори. Танци. Перверзия. Седем дни лутане из различни светове, кой от кой по-странни и трудни за достигане. Невъзможни за пресъздаване. Седмицата на танцовото изкуство вече започна и със сигурност разтресе всички, които заедно с мен бяха тази вечер в Националната Опера.

За "Асфалт" хореографът Пиер Регал споделя: "Това шоу ще преобърне надолу с главата всички познати до сега улични митове и легенди." И беше така. Към 20.30ч. на сцената излязоха четири момчета и едно момиче, всичките запознати до болка с това, което се случва на улицата, решени да го предадат чрез танца. Направиха го с такава лекота, че по едно време започнах много сериозно да се замислям дали и аз не участвам в тяхната игра. Предполагам усещате, че точно в момента емоциите ми са в повече, защото преди около един час преживях нещо страхотно.

Представлението беше смесица от танци (и то какви!!), музика, светлинни ефекти. Всички те разказващи истории, в които няма как да не влезеш. А накрая... накрая не искаш да повярваш, че това ти се случва.

Освен "Асфалт", още седем спектакъла ще се опитат да преобърнат света ни и да покажат, че София също е част от европейската културна карта. Групи от Италия, Германия, Белгия и Полша ще показват света, в който живеем, през техните очи. И през нашите собствени. Ще ни объркват, ще ни губят и намират. Ще заместват реалността и ще създават нова.

Кулминацията на седмицата на танцовото изкуство ще бъде в събота, 26 септември, от 20 часа, отново в операта. Тогава на сцената ще се проведат едновременно няколко битки, ще се изнесат няколко урока, всеки от които сам по себе си различен. Зрителите ще станат свидетели на раждането на живота, израстването на човека, превръщането му от малко, беззащитно бебе в консуматор. Един мъж, лежащ на сцената, ще се изправя в продължение на 45 минути, които проследяват дългото пътешествие на човешката еволюция.

Делнична музика

Take what you need to turn you on


Oldies but goldies

.

"Когато човек твърди, че не иска да говори за нещо, то той обикновено иска да каже, че не е в състояние да мисли за друго."

Джон Стайнбек

Делнична музика

Венеция - перлата на Адриатическо море

Случвало ли ви се е да попаднете на място, където горещината и влагата са непоносими, но въпреки това да се влюбите в климата? Място, на което туристите по улиците от високо да изглеждат като мравки в мравуняк, но въпреки това да искате да сте част от тях? Място, на което каналите са навсякъде, но се чувствате като в най-красивия парк на света? Добре дошли във Венеция.

Надали има място на света, което да е толкова омайващо и романтично и в същото време толкова подтискащо. Определено няма друг град, който да ви накара да се влюбите и да намразите по едно и също време. Защо ли? Защото разхождайки се из Венеция, тесните улички ви поглъщат като черна дупка, която води към света на малките, китни къщи, цветните градинки и красивите италиански гондолиери. Поглед встрани обаче открива ужасната картинка на пъплещи като мравки туристи, сякаш тръгнали на състезание по музеите и магазините. Пазаруват, спират, тръгват, ядат, блъскат се.

Абстрахирайки се от тълпите, Венеция е истински рай за сетивата. Пътуването до там е малко сложно, защото от летището (без значение дали става дума за Марко Поло или Тревизо) трябва да хванете автобус до острова. След това се озовавате на огромен площад наречен „Рома”, който казва край на колите. Ако сте с автомобил трябва да го оставите на паркинга и да продължите пеша. И в това се крие най-голямата магия на Венеция. Изведнъж се озовавате в свят, в който

автомобилът е

тема табу,

а вредните газове от ауспусите са просто легенда. Единственото, което скъсява дългите разстояния е водното рейсче, наречено вапорето. Транспортът е изключително добре уреден и като нищо можете да си сверите часовника по лодките. Номер 1 тръгва от гарата (намираща се на горепосочения площад) и стига чак до остров Лидо – плажът на Венеция. Тази линия е най-чаровната, защото се движи по Канале Гранде, минава под Риалто (един от трите моста, пресичащи канала), продължава покрай двоеца на Дожите и стига до най-дългия остров около Венеция.

Определено разстоянията в самия град не са големи. Въпреки това е най-добре да си намерите хотел или квартира в центъра на града - около площад "Санто Апостоли" например. Не е много скъпо, но за сметка на това е изключително близо до най-големите забележителности - мостът Риалто и площад Сан Марко. В същото време не сте съвсем в центъра на тълпата. А тя обикновено се движи от Campo Senti Apostoli, по Salizada San Giovanni Grisostomo и продължава като стадо по малките улички, водещи до площад Сан Марко. След Sestere Cannaregio, която стига до гарата, San Giovanni Grisostomo е втората главна улица на Венеция. На нея са разположени множество магазини на различни марки – Gucci, Prada, Benneton, Calzedonia, Bata, както и много ресторанти. Говорейки за дрешки и чанти, голямата жега със сигурност стопява цените. Противно на очакването на българите, че най-евтин бански се купува през зимата, Италия доказва, че това мислене е грешно. Юли и Август са месеците, в които насочвайки се към ботуша трябва да се приготвите за голямото пазаруване. В разгара на сезона намаленията са нечувани - марковите бански вървят от 15-20 евро, обувките започват от 30. Потниците, късите поли и ленените панталонки също

примамват с

„горещи” цени.

На всяка витрина има надпис Saldi (от итал. намаление) и подканя туристите да прекрачат прага. Намаленията в Италия не са като у нас - от 200 на 150лв или пък само за определени стоки. Обикновено цената се сваля с поне 50% и много рядко се срещат магазини, които имат само няколко намалени артикула.

Редом до лъскавите витрини се нареждат и малките, симпатични магазинчета за сувенири. Те никнат зад всеки ъгъл като гъби след дъжд. Изборът е огромен – намират се всякакви дрънкулки като магнитчета, картички, сувенири от стъкло и типичните за Венеция маски. Последните са изключително разнообразни, както откъм шарка и размер, така и откъм цена. За най-малките керамични или с магнитче ще трябва да дадете между 3 и 5 евро. По-големите и шарени са по 15-20, като за най-екстравагантните и уникални трябва да броите поне няколко стотачки. Има и няколко гаражчета, в които можете да наблюдавате как майсторите рисуват върху маските.

Стъпвайки във Венеция забравете за картите. Много туристи се объркват допълнително, търсейки дадена улица в справочника. Островът е като лабиринт, но никога не можете да се загубите. Навсякъде има табели, сочещи към Сан Марко, който се намира в единия край, и гарата, която е на другия. По този начин винаги ще се окажете на познато място и ще продължите спокойни разходката си.

Препоръчително е да ходите пеша, защото возенето на вапорето излиза скъпичко - едночасов билет струва 6.50 евро, 12 часов - 16. Тридневните карти са по 33 евро. Те си заслужават тогава, когато сте отседнали далече от центъра, или пък сте решили да се разходите из островите.

Като стана дума за острови, Венеция е разположена върху близо 120. Всички те са свързани помежду си с над 400 мостчета, под които непрекъснато минават гондоли. Последните са страхотна атракция за минувачите, защото на всеки мост има поне двама-трима, които наблюдават някоя влюбена двойка, решила да се разходи с лодка по каналите. Най-известното място във Венеция, както и забележителност номер едно при организираните екскурзии, са площадът Сан Марко и едноименната базилика. Площадът, наричан още „официалният салон на Европа” е бил център на политическия, обществен и религиозен живот на града в продължение на стотици години. На него са разположени едни от най-важните административни сгради на Венеция, сред които и дворецът на Дожите. В него се намира и една от емблемите на островното градче—моста на въздишките. Много хора си мислят, че това е било любимото място на влюбените двойки. Мостът, построен през 1589г., всъщност свързва съда със затвора. За обречените на смърт, той бил

последното място,

от което виждали водата.

В този затвор е лежал и световноизвестният любовник Казанова. За жалост на туристите, до 2011г. мостът е в ремонт и от него се вижда съвсем малка част, заобиколена от реклама на спонсорите.

На площад Сан Марко се намират и две от най-старите кафенета на острова - Флориан и Куадри. Те били любими места на личности като Стендал, Густав Флобер и Хемингуей. Във всяко от тях можете да се насладите както на хубавите местни храни и напитки, така и да послушате италианска музика, за която се грижат живите оркестри. Всичко това обаче е на цена, доста по-висока от тази, на която ще ви обслужат по другите заведения.

Говорейки за заведения, отивайки във Венеция не се надявайте да опитате типична италианска храна. Повечето ресторанти са много скъпи и често предлагат на туристите специални менюта за по 15-16 евро. Те включват порция паста, месно ястие и напитка. В много от ресторантите предлагат и хамбургери с пържени картофи, супи и салати. В стремежа си да открият нещо типично италианско, някои се устремяват към тесните и отдалечени улички, но единственото различно, с което галят сетивата си, са пържените топчета моцарела.

Пазете се от розите!

Ако трябва в едно изречение да съберем съветите за безопасност както във Венеция, така и в цяла Италия, то то би звучало така: "Пазете се от розите!”. Дори никога да не сте стъпвали в страната на пастата, няма как веднага да не забележите едно – мургавите мъже, които обикалят по уличките с чанти или рози в ръка. Всички те са емигранти, които са си намерили работа като продавачи на неща от типа на "две за левче". Чантите са имитации на известни марки и обикновено са сложени на така наречената чаршафена сергия, опъната директно на улицата. Трикът е следния: финансовата полиция никак не обича мургавите братя с чантичките. Затова и ги гони непрекъснато. Видят ли униформени, "продавачите" свиват чаршафа и дим да ги няма. Поддържат комуникация по телефони, така че се предупреждават взаимно. Когато опасността дебне зад ъгъла дори не си правят труда да сложат чантите на улицата, а ги държат в ръка.

В никакъв случай не купувайте от тях. Имитациите са по 10-20 евро и са изключително некачествени. Мъжете обаче са много настойчиви и ако проявите интерес като нищо ще ви хванат за ръката и ще ви издърпат встрани, за да ви зарибят. Съветът тук е да заковете поглед в земята, когато минавате покрай тях. Погледнете ли дори леко към чантите няма измъкване в близките 10 минути. Звучи налудничаво, но е така.
Има и втора група емигранти, които са сменили чантите с рози. И не ги продават на сергии или седнали на столчета, както сме свикнали у нас. Те обикалят улиците и в момента, в който ги погледнете, тикат цветята в ръцете ви. Няма значение дали сте мъж, жена или дете. И каквото и да им кажете, борбата продължава, защото те знаят само едно: „Роза, 3 евро, 3 евро".

Разходка с лодка

Разходката с лодка е най-хубавото нещо, което може да ви се случи във Венеция. Романтична и интересна, обиколката по каналите ви позволява да видите отблизо и най-закътаните местенца на острова. За целта обаче не е нужно да си наемате гондола, разходката с която струва 80 евро за час (ако се договорите може да се уредите и за 60). Симпатичните лодки са много романтични, но трябва да сте готови да сте в центъра на вниманието. На всеки един от 117те моста на Венеция ще се намери по някоя компания, която да ви наблюдава и снима докато минавате отдолу. Интересен вариант са и такситата. Те са предпочитани от по-големи компании, защото побират по 10-12 души и така си струват цената от 55 евро.

Ако не обичате да ви заглеждат и искате да спестите някое евро, идеално за целта е вапоретото. Номер 1 върви по Канале Гранде и стига до остров Лидо. Ако си вземете карта за 12 часа или 2 дни, можете да си направите околовенецианско пътешествие – да отидете от Лидо и от там до съседните острови, най-известни сред които са Мурано и Бурано. Някои наричат вапоретото до тях междуселски кораб, защото самите островчета изглеждат близко на картата, но всъщност са доста отдалечени. А корабчето, което ги свързва, прилича на презокеански кораб. Разходка из стъкласките магазини и работилници на Мурано, обиколка на шарения Бурано и обратно във Венеция ви гарантира поне два часа с лодка из лагуната на Адриатическо море.

Хайвер от тофу вместо пържоли

Местата за хапване из града се увеличават със страхотни темпове. До всеки нов ресторант изникват и заведения за бързо хранене, които ни примамват с най-различни сандвичи и напитки. Малцина обаче се замислят, че хапването на крак не е най-доброто решение дори в забързаното ни ежедневие. Да, не винаги можем да си позволим да идем на ресторант за обяд, но от това зависи здравето ни. А кое е първото място, за което се сещате, когато чуете "здравословно”? Някое вегетарианско, разбира се.
София постепенно се превръща в царството на вегетарианските ресторанти. Освен че места като Dream House вече няколко години привличат все повече фенове, ресторантчетата, които не сервират месо, се тачат от много и различни типове хора. Говорейки за вегетарианство, не си мислете че това означава просто да махнете пилето от пилето с ориза. Противно на очакванията на повечето "месоядни", веги храната е изключително разнообразна и се харесва от всички.
Като един от първите подобни в столицата, Dream House e ресторант, който доказва това. За разлика от външния си вид - средно по-големина помещение на първия етаж на ул.Алабин 1 (безистена) с малки масички, мястото грабва с менюто, което е готово да угоди на всеки. По обяд през седмицата има обедни предложения, които са предназначени най-вече за работливците от съседните офиси, за които до преди години думата „ресторант” беше нещо като оазис в пустинята.
В менюто примамват вкусотии като "Патладжан кус-ку" (патладжан върху канапе от киноа със зеленчуци), нахутени кюфтенца с маслиново песто, задушени картофи с билки и запечени броколи със сирене и сметана. Цените ще се понравят на всеки - основните ястия са между 4 и 6 лв. Ако сте готови да експериментирате, може да разчитате на предложенията на готвачите. Със сигурност ще ви изненадат, като ви поднесат царевичен или морковен таратор. Освен това са способни да угодят на всеки. Готвят само със зехтин, но ако не искате мазнина, ще ви сготвят без. Ако пък сте на диета или имате здравословни проблеми, това е мястото, където ще се грижат за вас още от влизането. Хакерите в кухнята ще приготвят специално ястие, което да се соъбрази с вашия режим. Те са експерти в приготвянето на вкусна и полезна храна и наистина си разбират от работата.
През уикенда, когато няма обедно меню, също има изненади. В събота има чаена вечер, а в неделя - шведска маса, която струва само 7 лв и започва от 14ч. Масата е отрупана с над десет вида ястия, от които може да си взимате по няколко пъти, стига да не препълвате чиниите. "Просто не обичаме да изхвърляме храна", обясняват от ресторанта.
В заведението не се пуши. Според управителите това е повод клиентелата значително да намалява, защото един пушач може да доведе със себе си трима непушачи, но обратното не става. Въпреки това нямат намерение да правят салон или маси за пушачи. Е, за пиенето не можем да кажем същото. В Dream House има най-различни видове алкохол и безалкохолни, но без газирани. Предлагат се и най-различни био сокчета, сред които фаворит е този от бъз. Много свеж, с лимон и лед. Само тук се предлагат няколко вида сокове от бадемови ядки, които се приготвят със спиролина - водорасло, което се оказва най-богатия източник на естествени антиоксиданти от всички видове източници на храна.
Здравословният ресторант „Кибеа”, намиращ се на ул. ?+?+! е голямата изненада в царството на вегетарианските ресторанти в столицата. Той е създаден като част от Центъра за книги и здраве на Издателска къща „Кибеа“ и предлага дори ястия за строги вегетарианци - вегъни. Те освен месо, не консумират животинска мазнина, мляко, риба.
В менюто окото веднага грабват специалитети като хайвер от тофу с царевичен грис, поднесен с мариновано темпе, домашно приготвен пълнозърнест хляб и рукола. Ще си оближете пръстите и при вида на крокетите от магданоз и сусам, които задължително се сервират с изцедено кисело мляко с мента. А за тези, които си мислят че не може да има безмесно руло "Стефани" идва голямата изненада – руло от магданоз и козе сирене, поднесено със сос от печени червени чушки, ориз басмати, орехи и мариновани сушени домати. Предлага се и прясно изпечен хляб от пълнозърнесто брашно и ядки.
Десертите в ресторанта се приготвят с кленов сироп, а не със захар. Това е най-естественият познат подсладител, който в най-малка степен се подлага на рафиниране и сгъстяване. В ресторанта е обърнато и внимание на месоядните, защото в менюто са включени няколко ястия с пиле и риба, които обаче трябва да се поръчат предварително.

В Back Home наблягат на чайовете

Друг столичен ресторант, който примамва с вкусна и здравословна храна, но без месо, е Back Home. Кухнята там е изцяло вегетарианска, с леки препратки към аюрведичната. Заведението се намира на първия етаж на стара къща на ул. Врабча 24. Освен богатия избор в менюто всеки ден има и обедни специалитети. Откъм напитки се набляга най-много на чайовете – има над 50 вида. Голямо е разнообразието на плодови и зеленчукови фрешове. Откъм алкохол обаче ще останете разочаровани – бира има два вида а виното се предлага само греяно.

Люти чушки и паейя примамват на ул. Славянска

Улиците в София, макар и подредени, са истински лабиринт както за чужденците, така и за туристите в света на кулинарните изкушения. А когато става дума за хубава храна, гастрономите знаят, че карето между ул. Граф Игнатиев, Раковска, Васил Левски и Цар Освободител е рай за сетивата. Ако сте от онези, които търсят нещо по-така и ви е писнало от обичайните заведения, в които разнообразието е единствено в гарнитурата към пилешката ви пържола, то моля, заповядайте на ул. Славянска. Китната софийска уличка има всичко – от барове за по питие, през уютни ресторанти, завършвайки с хубава клубна музика.

Започнали с коктейл в градината на Блейз (Славянска 36), се насочваме към латино изкушението „Мачу Пикчу”. Намиращ се на ъгъла с Шишман, ресторантът отдалеч примамва с фасадата на сградата, в която се намира. Е, малко сме разочаровани, когато установяваме, че индианското е повече отвън, отколкото отвътре. Освен това, очаквахме престилката на сервитьорката да е обсипана с пера. Оставаше да видим дали кухнята съдържа типичните за културата на маите и ацтеките съставки, сред които основни били царевицата, бобовите култури и лютите чушки.

Макар да е променил облика си в сравнение с преди, когато наистина приличаше по-скоро на кръчма в джунглата (доколкото може да има такова нещо), отколкото на ресторант, Мачу Пикчу има своите запалени фенове. Мястото се оказва запазена марка

на чужденците, които по една или друга причина се озовават в София. Латино ресторантът е едно от малкото места в центъра, където почти винаги е гарантирана маса за големите компании. Тук усамотените кътчета до прозореца са спестени, за сметка на тези за по 6-10 души, разположени под плетеницата от маски и рисунки.

В менюто място намират както странни ястия, комбиниращи боб, свински врат и сирене, така и обикновени разядки от типа на задушени картофи. Мнозина обаче си мислят, че щом звучи екзотично, мексиканската кухня е и доста скъпа. Оказва се, че нетрадиционните ястия са по джоба на всеки.

Ако сте готови да експериментирате, можете да прескочите салатите, където единственото по-нестандартно са комбинациите с бекон или боб. Изненадата идва при супите. В менюто се предлагат традиционните мексикански Гаспачо (пасирани пресни домати, краставици, чушки, лук и зехтин за 2.71), Фабада (боб, св. врат, домати, зехтин и чили сос за 3.28) и Сопа де пойо (перуанска пилешка супа с царевица, зеленчуци, сметана и магданоз за 2.72). За дамите, които са на диета, се препоръчва царевичната кремсупа за 1.49.

Сред основните ястия окото веднага грабва Бока Гранде – цели 700 грама свински и пилешки филенца, гарнирани с бекон, гъби, царевица, чушки, лук, вино, аржентинска и мексиканска подправка, зехтин и чесън върху глинена плоча. Имайки предвид цената от 12лв. това е перфектно ястие за двама души.

Не може да подминете и вкусотиите с тортийа – мексикански хляб, направен от царевично или пшеничено брашно. Сред тях се отличават Енчиладас (тортийа с кашкавал, лук, царевица, пилешко месо, заляти с доматено пюре за 4.80) и Емпанадас (малки тортии с бекон, гъби, кисели краставички за 5.60). В менюто място намират и много ястия с ориз, паейа, пилешко, свинско и риба. Десертите също не са за пренебрегване. Емпанадас дулсес например представлява запържени тортии с ябълки и канела, гарнирани със сметана. За предпочитателите на класическите и леки десерти има и тирамису с оригинално маскрапоне.

Макар да не е точно на Славянска, „Егур Егур” (Ела, ела)също е от емблематичните за района заведения. Намиращият се на ул. Добруджа ресторант е вторият от веригата. Споменаваме го не защото се е случило нещо кой знае какво в интериорно или хранително отношение. Просто в тези дъждовни дни, когато облаците надвисват над доброто ни настроение, позиционираното в идеалния център на София заведение се оказва спасителен пояс в морето дюнери и пици.

„Егур егур” е може би единственото място в столицата (дори сравнявайки го с другите две от същия тип), където можете да се насладите на истинска арменска кухня.

В това ще се уверите още в момента, в който разгърнете менюто. Но последното със сигурност няма да ви направи особено впечатление, на фона на случващото се в ресторанта. Още от вратата ви посреща усмихната физиономия, чиято цел е да ви настани и да ви накара да се почувствате като у дома си.

Ако не сте свикнали на подобно отношение, в началото ще се почувствате като в някой снобарски ресторант, чиято редовна клиентела са дами с изкуствена гръдна обиколка, придружени от също толкова изкуствените си, но с дебел портфейл, кавалери. Само няколко минути след като прекрачите прага съмненията ви ще бъдат напълно заличени и ще видите колко по-приятно е да не ви се налага да обикаляте като мухи, за да си намерите подходяща маса. Още преди да сте седнали, симпатичният сервитьор поднася кана с вода, придружена от нужния брой чаши. Усмихвате се, а след това на масата долита и доволно количество типично арменско кьопоолу. Толкова истинско, че със сигурност при следващото ви посещение в супермаркета ще бягате като опарени от готовите салати. Заедно с разядката пристига и огромен панер с хрупкаво препечен арменски хляб. За разнообразие вместо типичното кьопоолу се предлага една вкусотия, чиито съставки май не е добра идея да се разгласяват. Само за да подразним небцето ви ще споменем, че в основата й седят цедено кисело мляко и люти чушлета.

Също върви в комплект с арменския хляб, задължителен за масата.

Ако стъпвате за първи път в „Егур егур" ще ви се стори, че менюто не е писано на български. Зад имена като Кайгана, Карнъ Ярък и др. се крият истински кулинарни изкушения. От предястията окото грабва звучното Схторац - рулца от пържени патладжани с млечна плънка (5лв. за 200 гр.). Наслада за небцето е и комбинацията от запечено овче сирене с мед и орехи, познато като Кахцър-панир. Предлагат се и класически предястия като задушени картофи (3лв.за 250гр), манатарки с масло и чесън (12лв) и зеленчуци на тиган (6лв). Основните ястия също не са за изхвърляне. Ако обичате да експериментирате изберете по-екстравагантните наименования, като Ишхан по Севански (филе пастърва с лимонов сос и бадемови сладки за 12лв) и Кебаб Лщарк (свинско и пилешко месо, задушени с пресни гъби, кисели краставици и моркови).

Цените като цяло не са от най-ниските, но имайки предвид обстановката и опита на главния готвач, със сигурност си заслужава да дадете 10лв. за ястие, което седмици наред ще препоръчвате на приятелите си.