Не съм си и представяла дори...

Никога не съм подозирала....
...че някога ще се чувствам така спрямо...
... човек...
.. който така си играе с мен...

Никога не съм подозирала...
...че някога ще мисля по този начин...
... за подобно нещо...

Никога не съм си и представяла дори...
...че в себе си имам толкова много "неща"...
..които могат да се проявят едновременно....
..като гняв, ярост, страх, притеснение, привързаност, любов...
съчетанието на които се отразява и физически:
-нервни обиколки по улиците
-сълзи
-безсъние
-треперене

Никога не съм си и представяла дори...
...че някой ще ми каже точно онова...
...точно там...
..точно по този начин...
...с толкова сълзи в очите...
...с толкова болка в сърцето...
...прегръщайки ме...
...обичайки ме...

Никога не съм си и представяла дори...
...че един единствен човек може да причини такива катаклизми.
...че един единствен човек може да ти създаде личен Апокалипсис.
...че един единствен човек може да бъде обичан и ненавиждан по едно и също време.
...че един единствен човек може да те накара да осъзнаеш колко прекрасен е светът и колко щастлив може да бъде някой друг човек (в частност аз).
...че ще се чувствам така, както в момента.

Въпреки разнородния характер на моментите, пожелавам на всеки човек на тази земя да успее някой ден, някъде, с някого, да се оплете по някакъв начин, макар и малко (невъзможно напълно) в тази луда любовна мрежа, в която бях оплетена аз. Драма,би казал някой. Уникално, бих казала аз.