Кажете ми, че не съм само аз?

Кажете ми, че не съм само аз, моля.

Знам, ще рече някой, от професията е – „Вие журналистите по-добре се изразявате писмено”.

Е, да, ама в момента и писмено не мога да се изразя.

Или съм объркана, или наистина е много.

От няколко минути се чудя какво да отговоря на един СМС.

Тръгвам да пиша, трия, връщам....

И си викам - абе я да оставя аз тази работа. Понякога думите могат да НЕ кажат толкова много неща. А едно мълчание да покаже истинското.

Едно мълчание може да покаже,че наистина обичаш някого Или че го мразиш. И го мразиш до болка, защото заема една огромна част от твоето сърце. Което е причината, поради която ти изведнъж спираш да обичаш слънцето, луната, цветята по парковете и градинките. Защото си обсебен от този един човек.

Който гълта една доста голяма част от мислите и съзнанието ти.

И този човек, по-скоро същество (защото е много повече от просто човек), те е обсебило до такава степен, че те кара да го мразиш, когато искаш да го забравиш, но навсякъде виждаш него. Мразиш го, защото вместо да видиш светещия червено светофар, ти виждаш зеленикавите му (най-вече) очи. Мразиш го, защото вместо гадни момченца с фешън прически, ти виждаш кафеникава кожа и рошава коса.

Мразиш го, защото го обичаш до болка. А на нас, хората (и съществата) болката ни харесва!

Кажете ми сега, как може това да се обясни в едно единствено съобщение за лека нощ?

Може би трябваше да напиша просто „Обичам те, липсваш ми". Така обаче ще изпусна частта с мразенето. "Мразя те, защото те обичам", пък вече е толкова банално, че се чудя защо въобще го споменах по-горе.

Всъщност не мразя. Истината е, че от известно време насам съм прекалено щастлива, за да мразя когото и да било, каквото и да е.

Обичай ме до болка. Ей това бих написала. Но няма. Защото и да не го напиша - то се случва. До болка. Пронизващо. Обсебващо. За да прави света около нас малко по-красив. И по-щастлив.

Е, само аз съм.