И пак, и пак, и пак..

И пак бях там. Пак те видях.
И пак бях щастлива.
Ситният пясък докосваше краката ми.
Вълните галеха тялото ми.
Солта покриваше косата ми.
И пак бях щастлива. Пак бях там.
Парещите слънчеви лъчи първи докосват петите ми рано сутрин.
Събуждам се и първо се взирам в теб.
Излизам от палатката, а пред мен се простира необятното синьо море. Около мен всички бавно започват да надигат глави и да се изнизват изпод чувалите. Усмихват се. Нов ден е.
Искам пак да се разхождам по широките павирани улици на Созопол с високите си обувки.
Искам пак да пия мента със спрайт на брега.
Искам пак да вървя покрай водата и да поздравявам непознатите.
И пак да виждам луната червена като кръвта да се взира в нас.
Искам пак да гледам през прозореца на колата отдалечаващото се море. За да мога после да го видя как се приближава отново. Как ме иска.
И пак там, пак сама с теб.