Лято преди да дойдат концесионерите

Топло е. Часът е някъде около 6,30 сутринта, а ти усещаш как краката ти вече се подуват от жегата. Завърташ се на другата страна, но слънчевите лъчи преминават през тънката палатка, влизат през мрежата и сякаш прогарят лицето ти. Обръщаш се и сваляш дебелата блуза, с която си прекарал студената нощ. След няколко секунди махаш и спалния чувал. Към 7 часа слънцето вече иска да излезеш от палатката и да му се усмихнеш.
И ти го правиш. Дори не се замисляш, че си спал едва няколко часа, защото вечерта е била прекалено хубава. Не си правиш сметка, че е едва 7 и е понеделник. При теб времето е спряло. В първия момент, след като си излязъл от палатката, се чувстваш ужасно - недоспало, мързеливо. В следващите няколко секунди, когато се протягаш пред синьо-червеното платнище обаче започваш да се чувстваш като Бог. Плажът е твой и никой не може да ти каже и дума.

Заставаш пред палатката и пред очите ти се открива невероятна гледка - кристално чистото море, Созопол, дървените барчета и скалите. От палатките наоколо започват постепенно да излизат хора и всички те са щастливи, че са тук.
Протягаш се, а краката ти потъват в нежния пясък на къмпинг “Смокиня”. Тръгваш към морето и още не измил лицето си, се гмуркаш. Късно вечер и рано сутрин водата най-приятна за къпане и това се знае. Именно поради тази причина някак си правило за много хора е сутрин, още преди да изпият първата си чаша кафе, да се потопят в Черно море и да прекарат ранните часове на деня под лъчите на слънцето.
Вече е към 10, а всички наоколо са се захванали за работа. На бара вече са се настанили няколко компании от съседните палатки, пият кафе и си разправят истории. Симпатичният барман или барманка се държи с теб така, сякаш те познава от години и ти сипва кафето с усмивка. А около бара някои все още се излежават на плажа и не могат да повярват, че наистина има рай.
Плажът, който започва от къмпинг “Каваци”, минава през “Смокиня” и завършва на “Веселие”, от години се слави като “другото Иракли”. Това райско кътче, намиращо се на два километра от Созопол, привлича малки и големи с красотата и спокойствието си. Дори и най-претенциозните откъм удобства хора харесват този плаж. Мнозина си представят “Смокиня” като поредната дива поляна, на която псевдохипарите всяко лято опъват палатките си и пият до ранни зори, ходят до тоалетна по храстите и ядат консерви с боб и кюфтета. Това е така, докато не отидеш там. За жалост или не, сутрин пиеш кафе, взимаш душ със сладка вода и обядваш таратор с шопска салата.
“Смокиня” съчетава в себе си

чара на дивото и уюта на дома

Това е едно от малкото места по Черноморието, на които можеш в един момент да лежиш насред нищото, а в следващия - да седиш на оживения бар и да пиеш джин с тоник от стъклена чаша. Сутринта да се протягаш на пустия плаж, а по обед вече да си заобиколен от плажуващи от градовете наоколо, които избират мястото заради отдалечеността му от цивилизацията.
В първия момент наистина си мислиш, че си далеч от града, от проблемите, от разправиите на улицата, но с годините “Смокиня” се превръща в поредния пренаселен плаж, въпреки че туристите там се отличават от повечето по родното Черноморие.
Пренаселеността напоследък се усеща особено много в частта около къмпинг “Каваци”, където аз лично веднъж се загубих, докато обикалях между бунгалата в опит да стигна до магазина. Освен това напоследък плажът се превръща в запазено място за софиянци - много хора споделят, че всяко лято срещат познати, с които рядко се засичат в града.
От тази година обаче вече си личи, че “Смокиня” няма да бъде това райско кътче, на което много от нас се наслаждаваха през годините. В момента ивицата е изцяло в ръцете на концесионерите. Те съответно забраняват палатките на плажа, което беше една от основните характеристики на местността.
Идилията се развали пред очите ми още миналата седмица, когато група младежи, на възраст около 20-22 години, бяха решили да прекарат уикенда в къмпинга, близо до последния бар на плажа - “Куба”. Дойдоха в събота сутринта и разпънаха палатките си на самия пясък, малко под дюните, както правят всички, които искат да се отдалечат от “Каваци”. Младежите обаче не знаеха, че от тази година има човек, който обикаля и събира такси за палатките - по 10 лева. Те оставиха багажа си и се впуснаха в обиколки на местността, като по този начин, без да искат, пропуснаха срещата с гореспоменатия господин. Това им коства много. В късния следобед откъм “Веселие” с бърза крачка се зададоха неколцина едри мъжаги. Всички те бяха облечени в черни бански и носеха тъмни очила. Спряха пред палатките на групата плажуващи, които по това време седяха с нас на бара. Пред очите ми един от групата извади нож, обърна се с гръб и

сряза въженцата на една от палатките

Крехката конструкция за секунди се изравни с пясъка, а мъжете хладнокръвно продължиха към нас.
Палаткаджиите бяха заплашени, че ако не си заминат на момента, ще изгорят и с другата палатка. Мъжът, който събираше таксите, побърза да дойде до нашия бар и започна да обяснява, че правилата вече са други и вече дори такси няма да се събират.
“Повече палатки не трябва да има на плажа. Казвайте им го, че да не страдат после”, обясни той на собствениците на бара.
След като бяха заплашени и останаха с една палатка по-малко, младежите се отчаяха, но за щастие се намери добра душа, която да им помогне. Управителят на съседния плаж “Веселие” им предложи да ги приюти, щом били за една вечер и дори пари не им взе. Малко след инцидента там се появи и охрана, която обикаляше цяла вечер.
В момента “Веселие”, също като “Каваци” и “Смокиня”, се държи от концесионери и към него ще бъде построен хотел. Той, за разлика от повечето сгради, които напоследък никнат по дивите местности, обаче се изгражда чак от другата страна на пътя и няма да се крепи на пясъка и камъните.
От забраната за палатки на плажа обаче най-много страдат баровете по ивицата, тъй като повечето преносими домове в момента са част от последните - персонал. Именно палаткаджиите обаче бяха тези, които правеха основния оборот на плажните капанчета. Сега редовните посетители на барове като “Куба”, “Смокиня” и др. вече ще бъдат принудени да се крият, да се смесят с тълпата на “Каваци” или да се молят добри хора като тези на “Веселие” да се смилят над тях.
Вече е към 10 вечерта. Слънцето отдавна е залязло, а вятърът разрошва косите ми. Обличам дънките, блузата и слагам дебели чорапи. Сядам върху студения плаж и се взирам към светлините на Созопол. Наоколо се чува глъчка - баровете усилват музиката и дават начало на нощта. Тя тук сякаш няма край, просто защото времето е спряло. А големият син аспирин - морето, се взира в теб и не иска да го напускаш.