Чувствам го! Току що си отворих прозореца на стаята, пуснах WINAMP и го почувствах. Сезонът идва с вятъра, с клоните на липата, които се протягат и се опитват да влязат в стаята ми. Идва с птичките, с червейчетата, които лазят на двора и минават от дупка в дупка.
Мислех си "Тази година няма да го усетя". Или най-малкото, че това ще стане към края на април, когато обаче няма да има особен смисъл (защото тогава идва Сезонът 2). Е, очакванията ми не се оправдаха и той пристигна със всички сили. Тропа, блъска по вратите, иска да влезе. Някои умишлено не го пускат, а други насила се опитват да изстискат всичките му сокове.
Невероятно е. Чувството, че отново започваш да усещаш природата като една неотменна част от себе си, която те захранва, е вълшебно. В теб с всички сили влизат магията, тайните, мистиката, фактите, случките, които ти носи нежния пролетен вятър. Колите и хората, които бързат по улиците не ти пречат, защото ти се отдаваш на себе си. Времето ти го позволява, не те спира и никога няма да ти каже "Сега не излизай". Клоните на липата влизат в стаята ми и ме дърпат, викат ме и не ми позволяват да се задържа у дома. А аз взимам книгата, възглавничката и една бутилка с минерална вода и се отправям на път. Към някоя пейка, която ще ме приеме при себе си. И ще продължа да се уча и да усещам.
Няма коментари:
Публикуване на коментар