1/13/2009

"Aaaaaaaaaaaa"

Усещам че започвам да се побърквам. Лека полека.
И то не от учене, от работа или от любов, както биха си помислили някои.

От всичко заедно е!!! Ама не съвсем. Защото:

*не съдържам грам притеснение относно наближаващата сесия. Прибирам се, уча си с удоволствие, а не с напрежение и бавно и спокойно, а не припряно, сякаш ИМАМ ИЗПИТ СЛЕД НЯКОЛКО ДНИ........Първо при една баба, която мрази журналистите, тъй като за нея това са хората, от които НЕ научаваш нищо. След това при преподавателка, която...... съм виждала едва десетина пъти, когато осъзнах, че хората в аулата започват да намаляват с всеки изминал ЧЕТВЪРТЪК. Накрая имам този ТРАВМИРАЩ колегите ми изпит по История на Румъния, за който имам да прочета от една, две, три книги, няколко сборника и.....Някак си между тях да вмъкна "контролното" по румънски в понеделник. Паника, къде си???

*преди няколко дни отново се създаде "любовен спомен", както аз го наричам. А както приятелките ми биха казали - "another boyfriend down the road" (заради разхайтеността ми през последните 10 месеца....). И не тук се корени проблема. Той е в това, че НИКОЙ ама абсолютно НИКОЙ не осъзнава, че аз (а и той) считам за крайно необходимо, необвързващо и ПРЕКРАСНО да си говорим по няколко пъти на ден по телефона, да се обръщаме на МИЛО и да си пращаме целувки по пощата от време на време, докато си обясняваме разни работи. Всичко стана толкова мирно, толкова... не-ревливо и разбрано. А и в крайна сметка какво са хората, ако не общиваме с тях? Още повече, когато си имал нещо с този човек и то е било АДСКИ ХУБАВО и........
И мама не го разбира това. Ама как, питам аз? Има само двама души (не броя първите ми две гаджета, които не съм сигурна дали ми бяха точно гаджета, защото беше от времето на въпросите тип "Ти можеш ли да се целуваш с език?"), с които не общувам от както сме се разделили. Аз не се дърпах, но те не искаха. И то не е като да кажеш, че аз съм им била шута. Е, не и на двамата. Ама........ абе не го разбирам това.

*имам толкова много идеи, толкова много материали и в момента, в който подхвана нещо, се сещам за второ и трето и.... не ми стигат силите, а не се притеснявам, нито се уморявам.

Ей такива неща ме тормозят мене последните.......... 10 дни. И, на всичкото отгоре, реших твърдо да тропна с крак на идеята на колегите ми, които МРАЗЯТ чалгата (не съм вярвала, че ще ми се случи да попадна в компания от общо 14 души, с 13 от които да имаме сходни представи за това какво може да се нарече МУЗИКА), но въпреки това на някой му е скимнало, че трябва да изпростеем в Orient33 преди сесията...... Е, тропнах и ще продължа да тропам и ще си дам почивка от каквото и да било излизане след 23 часа, поне докато не дойде така чаканото парти на 23ти. Ужас ви казвам :)

2 коментара:

Аспарух Иванов каза...

не ходи в ориент 33, честно

Нина Симеонова каза...

Да, майка ти не може да разбере това. И знаеш ли защо? Просто защото е живяла в друго време. Когато нямаше Интернет и връзките между хората не се създаваха толкова лесно. И освен това хората тогава бяха по-стеснителни и им трябваше повече време за да създадат приятелство и евентуално дълга връзка.Казвам дълга не случайно.А иначе нямам нищо против "запознанствата". А и обичам да събирам порцеланови чаши.Просто хоби.