И, ето....

...старта е даден!

Подлезите

Безопасно пресичане с аромат на мърша

За милиони хора броденето из столицата е изключително екстремно изживяване. Зад всеки ъгъл те дебне желязо, зад всеки стълб - кабел. Всеки столичанин обаче с ръка на сърцето споделя, че адреналинът му се покачва най-много в момента, в който наближи кръстовище. Тази точка изправя човешкото същество пред тежък избор - дали да пресече на улицата и да се състезава с колите, или да рискува живота си, като мине през подлеза. Адреналинът се покачва стремглаво, сърцето тупти, тялото се поти, а в главата настъпват какви ли не страшни мисли. В един момент осъзнаваш, че изборът ти е предопределен и се насочваш към стръмните стълби, които те отвеждат в подземието. За софийските подлези се носят какви ли не легенди. От свърталища на наркомани, бездомници и пияници те са се превърнали в места със свои истории. Малки и големи знаят поне една случка с "обитател" на някое подземие, както и коя пиянска група къде се събира. За съжаление през последните години дори и пияниците и наркоманите отбягват подлезите, защото от "място за среща" те са се превърнали в декор на някой филм на ужасите.

Опасност!

Софийските подлези са изключително опасни. Всеки ден жертви на изкъртените стъпала и изпочупените парапети най-често стават възрастни хора и майки с деца. Слизането в подземието е изключително екстремно, тъй като никога не знаеш кога наглед добре изглеждащата плочка ще се окаже трамплин или дълбок ров. От друга страна, заклатушкаш ли се, невинаги има за какво да се хванеш, защото като в повечето подлези няма парапети. Е, на места може да бъде забелязано някое друго желязо, към което да посегнеш, но често то е омазано с нещо или е ръждясало. Всеки ден на подлеза при Окръжна болница могат да бъдат забелязани десетки хора, които минават през изпитанията, които им предлагат софийските подземия. Подлезът е емблематичен - няма нито съоръжение за колички, нито парапет. Въпреки това се радва на честа посещаемост, защото почти не се срещат самоубийци, които да решат да пресекат оживеното „Цариградско шосе" и да прескочат мантинелата. Веднъж преминали през изпитанието на стръмните стълби, в подлеза намираме много магазини за дрехи, козметика и дори плод-зеленчук. Това е практиката у нас - подлезите, освен за улеснение на пешеходците, да се използват и за шопинг центрове. И в това се уверява абсолютно всеки софиянец или гост на столицата. В града почти няма подземие, в който да няма поне едно магазинче от веригата "За един и повече лева". Необикновен и по своему уникален е и подлезът при столичното 22-ро СОУ "Г. С. Раковски" на кръстовището на булевард "Витоша" и "П. Р. Славейков". Ще попитате какво му е странното на него. Той е един от малкото недовършени или недобре проектирани за времето, в което е строен. Подлезът свързва само двата противоположни тротоара на ул. "Витоша" - от НДК към училището и от бул. "Витоша" към страната на моргата. По този начин, ако искате от НДК да стигнете до моргата, ще трябва да използвате както подлеза, така и кръстовището. Когато минете под улицата, ще видите няколко магазинчета, сред които и за цветя. От страната на моргата обаче от години много хора избягват да минават, тъй като неслучайно този участък се асоциира с болничното заведение в близост до него. Подлезът е охраняем, но често охрана няма. Миризмата, която се носи от него, може да причини световъртеж и спад на кръвното налягане. За това свидетелстват множеството трупове на кучета, плъхове и други животни. Буйната растителност при входа откъм бул. "П. Р. Славейков" е блокирала входа и излизането от подлеза често се оказва "Мисията невъзможна". Аромат на мърша се носи и от подлеза на Централна жп гара още в момента, в който стъпите на някое от главозамайващо високите стълбища. Подземието преди години претърпя цялостен ремонт, но на пръв поглед изглежда сякаш не е пипано от векове. То бе конструирано така, че да събере множество магазини, кафенета, казина, бинго зали, аптеки и др. В момента обаче 80% от помещенията са празни и никой не иска да продава каквото и да било в тях. Причината за това е, че те вече са барикадирани от човешки и животински изпражнения. Подлезът е построен като лабиринт и именно това го прави примамлив за изпадналия в нужда субект, който може да се скрие зад всяко кюше, което му се изправи на пътя. След това може спокойно да продължи пътя си към перона или трамвайната спирка. И докато върви към тях, ще мине покрай типичната железопътна гледка: десетина мургави мъже са насядали край пластмасовите масички на кафенето до фонтана. Лакомо нагъват кебапчета и кюфтета на символична цена, а в близост до тях щъкат бездомни кучета. Тук място си намира красивата водна каскада, която е построена на една от големите стени на подлеза при жп гарата. Тя сякаш залъгва софиянци и гостите на столицата, че подземието може и да се превърне в място, което да радва хората и да ги посреща с отворени обятия в големия град. Един от вечните въпроси, свързани с подлеза при Централна жп гара, е това, как майки с колички и инвалиди успяват да се качат на популярното, романтично и все още евтино превозно средство - влака. Не става ясно как тези хора стигат от спирката на автобуса или трамвая до перона, тъй като долу няма нито рампи за колички, нито работещ асансьор. Студентски неволи

Никой не си спомня кога за последно е преминавал през подлеза при Софийския университет. От години той е в ремонт заради новата метро станция, която ще изникне над него. Това сякаш беше причината малкото заведения и книжарницата там да бъдат закрити и хората да предпочитат улицата пред подлеза. Той за съжаление беше един от малкото запазени и много хора избираха него пред това, да чакат на объркания светофар. Сега обаче подлезът е поредното свърталище на бездомници, което вечер се превръща в едно от най-опасните места в центъра на София.

Желязо - тук, желязо - там

Затегнете коланите, приготвяме се за излитане. Тази мисъл минава през главата на всеки, който погледне от ниско стълбищата в подлеза на НДК. На хоризонта се изправят изключително високи, стръмни стъпала и парапет, който е за предпочитане да държите далеч от себе си. Преди няколко месеца металната му облицовка беше премахната по незнайни причини и сега вместо нажежено желязо имате на разположение изпочупени дървени дъски. А стълбите са изпитание и за най-опитните на цирковия манеж - счупените плочки са така добре замаскирани, че веднъж стъпите ли, трябва да имате много добре развит вестибуларен апарат, за да продължите напред.
Софиянци си спомнят как едно време в подлеза е имало табели, които да ориентират гостите на столицата. Сега, освен че такива не се виждат, заради огромното количество прах и мръсотия върху тях информацията е променяна многократно през годините. За щастие този факт вече е известен на мнозина и никой не разчита на знаците в подлеза, за да се ориентира из софийския лабиринт. Веднъж слезете ли в подземието, трябва да имате доверие само на интуицията и на шестото си чувство. Оглеждате се като на светофар - наляво, надясно, но и нагоре и надолу. Никой никога не знае кога от тавана ще падне нещо и ще го тръшне безпомощен на студените плочки. Рискът става най-голям, когато крайната цел е спирката на тролеите и трамваите в подлеза. От фонтаните и стълбите до там има само няколко метра, които обаче изглеждат като изпитание от филм за Индиана Джоунс. Лампите мигат, предизвестявайки апокалипсис, плочките хлопат, когато преминава трамваят, сякаш стените се затварят. Железата и кабелите, които се спускат от тавана, приличат на отровни змии, които искат да оплетат жертвата си. Всичко това - само ако посетите подлеза на НДК.

Моят свят

Бях предизвикана от man0l и веднага отговарям.

На първо място, искам да използваме техниката и технологиите по-разумно и по-умно. Да си купуваме високотехнологични телефони, но не за да ни красят колана, а за да уреждаме срещите си, да пазаруваме, да виждаме в реално време какво се случва в детската градина. Ще имаме уреди, които ще ни помагат, но и няма да ни зомбират. И поради тази пре-наситеност от към технологични джаджи децата ни ще избягват седенето пред компютъра и ще предпочитат книгите, добрите филми и нестандартните изложби.
В моя идеален свят няма места за бързо хранене, бургери, кола в чашка, мура от 30 ст. Всеки ъгъл, на който пише Fast Food ще предлага разнообразно и здравословно меню на достъпни цени (а не фреш от портокал за 5-6 лева в най-добрия случай). Всички деца и студенти на училище ще ядат в столова и ще я предпочитат пред кафенетата, които ще са на изчерпване. ДДС върху вафлите, чипсовете, сладката и прочие ще бъде много по-високо, отколкото върху другите хранителни стоки.
Няма да има ДДС върху книгите. Ама айде да не става прекалено икономическа темата.
Ще пътуваме. Ще пътуваме много и непрекъснато. Ще си вадим абонаментни карти на много ниски цени, които ще ни предлагат възможността хем да си дръпнем платено-познавателна отпуска (понеже ще пътуваме), хем да идем, да видим, да кажем, и да научим повече за себе си и света. И идеята couchsurfing ще бъде предпочитания метод за престой и запознанство, без обаче да добива задължителната за тези движения комерсиализация.
В моя идеален свят по улиците ще има специални стаи, в които човек да може да се усамоти, когато поиска. Влизаш и можеш да правиш каквото си искаш – да гледаш телевизия, да слушаш музика, да четеш книги. Такива стаи ще има и за социофилите (??). На пръв поглед те ще приличат на малко кубче, но от вътре можеш да виждаш на 360 градуса. Че дори и какво се случва под теб. Абе, чудесия.
Искам денонощието да си е такова, каквото си го бях измислила преди 2 години. Почти успях да си настроя биологичния часовник, само че всичките хорица около мен, от които зависи съществуването ми, не ми помогнаха особено с адаптацията и трябваше да избера – да спра или да се побъркам. Трудно е да се съобразяваш, а трябва. Е, така и аз не успях, но в моя идеален свят ще успея. Ще съм началото на това ново време и всички ще ми се кланят. Хе-хе. Това в кръга на шегата.
Ще работим по-задружно, ще се обичаме повече. Няма да има “ако знаеш тя какво направи вчера в офиса..” и да си забиваме ножове в гърба. Това на работното място. Просто атмосферата ще бъде такава, че да няма човек, който да каже “оф, работя за да правя пари, да не мислиш, че ми харесва”…
И не на последно място… ех, любов, любов. Обичам те, любов. Искам любовта да не се променя. Искам пак да е такава, каквато е сега – истинска, непроменена от машините, годините и хората.

АЗ ПРЕДИЗВИКВАМ:
Алекс
Мама
Marmalad Shipkofff
Тери
Свежо

Отговорите:
Marmalad Shipkofff
(благодаря за двата отговора :) )

Лошо ми е. Вземи го.

Ей, побърквам се.

Става ми лошо от музиката, от хората, от чувствата. Понякога последните стават толкова много, че ми иде да счупя нещо, да си ударя главата в стената или да изчезна. Просто има пъти, в които не издържам, защото нахлуват в мен едновременно, на талази.

Някой път се случва така, защото се чувствам много добре. Толкова добре, че имам чувството, че имам сила да обиколя цяла София пеша, след това да ида до Перник и да префасонирам града до неузнаваемост.

Друг път ми става нещо, което е толкова отвратително, че надали има думи, с които да бъде описано. Тук най-правилно се намества по-горното изречение с блъскането на главата и чупенето на предметите около мен.

Понякога чувствата не идват на групи, а се редуват на произволни интервали от време - щастие, нещастие, красота, грозота, омраза, ненавист, любов и... любов.

Също като сега. Хем съм ядосана, хем мога да си хвана пръстите и един по един да изсмуча щастието от тях и да го раздам. Освен, че ще нахраня всички бедни семейства по света, ще имам да давам и на звездите, които също искат да нахранят бедните семейства по света. Ще услужа и на бедните семейства, които хранят още по-бедни семейства и пак ще ми остане. Странна работа е.

И се побърквам. Танцува ми се.

мони мон

Срив в системата

"Вчера имах дълга коса, днес имам къса коса, утре ще бъда с гола глава, вдругиден не знам ще имам ли глава.." - така се пее в една песен.
Вчера си завършил, утре се явявяш на матура, а вдругиден наистина не знаеш какво се случва, но се случва .
Вторник е. Събуждаш се. С мъка се домогваш до компютъра и опитваш да отвориш сайта на МОН. Ама не зарежда. След половинчасови опити разочарованието те довършва. И то не защото имаш тройка, а защото отличната оценка на практика се оказва безсмислена. Единствената й функция ще бъде да краси дипломата ти.
Предварителните данни на министерството бяха, че масово зрелостниците имат четворки. Сега обаче много абитуриенти си бият главата в стената, чудейки се за какво точно им е отличната оценка. Повечето ВУЗ-ове не приемат матурата, а други, които са я одобрили, сега пък се отмятат. Десетки хиляди абитуриенти са си губили времето да се подготвят за изпита, отишли са с нежелание, надраскали са няколко реда за това как любовта между Рада и Шибил е най-истинското и красиво чувство на света, а след това се оказва, че са никому ненужни отличници.
Отлично, министре. Аз вече знам: "не знам дали ми трябва глава".

Цитат на деня

"Казвам ти, колкото повече мисля, толкова повече осъзнавам, че няма нищо по-артистично от това да обичаш хората".

Винсент ван Гог

Делнична музика

Музика, която не бях слушала отдавна. Музика, която те вдъхновява и побърква. Едновременно.

Аphex Twin

Делнична лудница

Вижте на какво попаднах, докато търсех клип на парчето ми, което е в "Делнична музика" тази седмица.

П.С. Песента е Fatboy Slim - Champion Sound. Преобладава в клипа:)

Първата =)

Днес съм особено горда със себе си. Вчера седях в редакцията до осем, слязох с уредничката в печатницата (тя да разписва, аз да гледам) и си взех утрешния вестник. Той е причината да се гордея със себе си особено много. Това е първата, изцяло моя ПЪРВА страница. Не, не съм я правила аз.... :) Понаписах нещо тук там.

Такса “МУЗИКА”

Хотелиери и ресторантьори по Южното Черноморие скочиха срещу новата такса “МУЗИКА”. Изискването е да се плаща по 12 лева на стол или легло за това, в ресторантите, баровете и хотелите се слуша музика. За това безумие настояват от Министерството на културата. Според тях трябва да се заплаща авторско право за това, че по заведенията и хотелите се излъчват клипове без уредени права за публично изпълнение. Бизнесмените определят таксата като “безумна” и като “поредния рекет на държавата”. И са прави.

А служителите на Дирекция "Авторско право" към Министерството на културата щели да продължат проверките по цялото Черноморие.

Ама няма смисъл, другари ми чиновници. Имам нужда някой умен мозък да ми обясни какъв точно е смисъла на тази такса. И как, ако се открие такъв, то таксата ще се плаща точно у нас. Много, ама много съжалявам, че си пускам музика в колата докато пътувам. Ще трябва да плащам по 12 лева на седалка за тези, които съм качила на стоп и задушавам с мелодиите от диска. Просто искам да платя на безумния, никому-неизвестен изпълнител от МИНИСТЕРСТВОТО, който ще ме изкара престъпник след това.
То, както е тръгнало, първо ще накарат хотелиерите, а после и нас – бедните туристи, да си плащаме, задето се забавляваме. С дискове, които сме купили за пет лева от Славейков, или с МР3-ки, които сме свалили от датата.
Поради тази причина си направих труда да направя една кратка сметка – планьорка за идната ми почивка. Този път, в името на държавата, ще пропусна ходенето на палатки и ще видя колко пари ще похарча, ако ходя на хотел и се наложи АЗ да плащам такса “Музика”

Билет за автобус София – Варна отиване и връщане: 55 лв.
Пет вечери в тризвезден хотел (или квартира): 200 лв. (по 40 лв. на вечер, с включени закуски).
Обяд: 50лв. (по 10лв. на ден)
Вечеря: 100 лв. (по 20лв. на вечер)
Напитки с приятели: 50лв. (по 10 лв. на ден)
Занимавки по плажа и улиците: 50 лв. (включва близалки, сладоледи, солети)
Такса “Музика”: 60 лв. за хотела, 60лв. за ресторанта, в който ще обядвам, 60 лв. за мястото, в което ще вечерям = 180лв. за целия престой

Общо за петте дни с автобус: 785 лв.

П.С. Ако някой е тръгнал да ме оборва с днешната публикация във в. “Стандарт”, че таксата варира от 12 лв. за стол в бар и 4лв. на легло в хотел, ще помоля да бъда извинена. Ако трябва да правим сметката с такава точност, то средствата, нужни ми за почивката, ще са от 650 лв. нагоре.

Groove Armada - I See You Baby (Fatboy Slim Remix)

Пералнята е най-шумният уред у дома

Прахосмукачката и пералнята са най-шумните уреди в съвременния дом. Това сочат данните от най-голямото независимо изследване в Европа за влиянието на шума в домакинството, проведено от AEG-Electrolux. Според статистиката кухнята е "най-шумната стая вкъщи за повечето от нас". Проучването имало за цел да привлече вниманието на потребителите върху проблема с децибелите и се фокусира най-вече върху кухнята, тъй като това е основният източник на шум в съвременния дом. Според 1/2 от анкетираните това помещение е най-шумната стая в къщата, което е проблем, защото повечето хора я използват не само за хранене и готвене, а реално живеят в нея. Повече от половината потребители в проучването посочват, че слушат музика в кухнята. 4 от 10 гледат телевизия един или повече пъти в седмицата, а 44% работят поне веднъж седмично в тази стая. Значително по-малка част спят в кухнята, като 17% подремват там поне веднъж седмично.
Проучването показва още, че шумът променя начина, по който хората използват кухнята си. Една трета от тези, които имат печки например, споделят, че не ги използват в определено време от деня. Това се отнася и за 1/5 от притежателите на миялни машини.
Всеки трети анкетиран заявява, че би искал по-тих дом, въпреки че цифрата е различна в различните държави - от 18% в Холандия до 64% в Испания.
Само един от всеки четирима анкетирани обаче е взел предвид проблема с шума, когато е закупувал домашни уреди. 43% от тези, които са си купили прахосмукачки например, съжаляват, че не са взели проблема с шума под внимание, когато са правили покупката. Същото важи и за близо 33% от тези, закупили печки. Изводът на специалистите е, че европейските потребители желаят по-тихи уреди и биха избрали тях дори и да са на по-висока цена. Друг извод, който се налага, е, че повечето хора асоциират тихите уреди с качество, ефективност и опазване на околната среда.

Децибелите вкъщи

20DB ЗВУК ОТ ШЕПОТ
40DB СТАНДАРТЕН ХЛАДИЛНИК
50DB СРЕДНОСТАТИСТИЧЕСКА МИЯЛНА МАШИНА
60DB ШЕВНА МАШИНА
65DB СРЕДНОСТАТИСТИЧЕСКА ПЕЧКА
71DB СРЕДНОСТАТИСТИЧЕСКА ПЕРАЛНЯ
85DB ПО-ТРАЙНО ИЗЛАГАНЕ НА ТАКЪВ ЗВУК МОЖЕ ДА НАВРЕДИ СЕРИОЗНО НА ЧОВЕШКОТО ЗДРАВЕ
100DB ЕЛЕКТРИЧЕСКА БОРМАШИНА
110DB МУЗИКАЛНА УРЕДБА
130DB ГРАНИЦА НА БОЛКА

Делнична музика

Fatboy Slim

Това беше една от основните съставки на бала ми. Не, не замени оркестъра в училище, нито диско музиката, съчетана с хора в ресторанта. Не попречи да се вихрим и на ретро, в ретро-клуб "Соло".

Пачангата беше с мен в колата. Как хубаво се кара на Fatboy. Ей, ще взема да стана шофьорка! Rigth here, right now! От понеделник до петък, че както е тръгнало - май и другата седмица!