Усмивките 3

СНИМКИ И РЕПОРТАЖ: SHUGI, Велико Търново

Ето ги отново Усмивките! Екипа се разрастна..да. И то не само в София! Ето тук ще разберете как се приеха усмивките в един от най-прекрасните Български градове - Велико Търново!

28 Август 2005

На 28-ми август аз и приятелката ми Мария излязохме с намерението да се снимаме в парка,но идеята да щракаме случайните хора и да им пращаме снимките по пощите ни съблазни и решихме да опитаме.

Първият човек , който заговорихме беше продавача на вестници , но за съжаление той ни отказа.
Постояхме известно време на пощата , където срещнахме бившия ни господин по история от 4-ти клас.

На същият ден бяхме в дома на приятелката ми - Мария. В тях си бяха майка и , брат и и приятеля му - Николай. Отначалото ни попитаха "Абе ... какви са тия листчета?Какво ще ги правите?" Ние ги попитахме дали искат да си изтеглят ... и ...

06 Октомври 2005

Първите ни жертви са няколко съученици от девети клас , който се криеха от камерата ,
но за сметка на това искаха листчета. И апарата заработи ... Трябва да призная , че не очаквах да приемат идеята толкова добре ! Всички един след друг се събраха около нас и започнаха да разпитват за листчетата , който си теглиха другите им съученици. Някой от тях бяха .....След като часовете свършиха , посетихме старото ни училище , където беше пълно само с петокласници , който без да ги моля посегнаха към торбичката.Около мен се събра една огромна тълпа.

Усмивките 2

-Здравей! Искаш ли да си изтеглиш късметче, от `Торбата с Усмивките`?
-Какво е това? (очуден поглед)
-Ами изтегли си и ще разбереш.
(погледа продължава)
-Приемаме само в брой, никакви чекове!
-Хаха(и една ръка посяга към торбата)

Ето ги отново Усмивките! Ние продължаваме своето `турне` в София - Усмивките Две! Вече екипа ни се разраства!
В асеновград също имаме `клон`. Само че там ни обявиха са секта (на шега разбира се :Р) :)

25 Септември 2005

Този път похода беше по ул. Граф Игнатиев, през Попа и отново нагоре към Паметника на Съветската Армия.
Получихме и откази, но този път `поразихме` и малко по-възрастни хора от тези, които видяхте от първото ни пътеиествие. И останахме доволни :)

Разбира се който не пожела снимка, го няма, затова не можем да ви покажем всичките 50 усмивки :)
Както винаги срещнахме много и различни хора, чакащи, четящи, или с компания.

Но дори и зад замисленото или натъжено лице се криеше нещо страхотно...
което направи усмивката още по непринудена :)

УСМИВКИТЕ 1

Фестивала на Усмивките

www.razmisli.hit.bg

www.usmivkite.atspace.com

18 ЮЛИ 2005

"Седях си аз на Билетния Център" на НДК (в София) и гледах хората. Чуваше се музика от една шатра на Бирфеста и аз си гледах :)
Когато реших вече да поемам към в къщи, ми хрумна, какво ще стане ако се усмихвам на случайните хора. Първо реших, че ще ме помислят за някоя откачалка, или най-малкото наркоман, но рискувах. И го направих. За жалост, само някой друг млад човек и част от възрастните хора изпонасядали по пейките в градинката през която минах, ми отвърнаха. И така на следващия ден, седяхме с моята сестричка в кухнята и се опитвахме да направим соленичка от листи хартия. Когато ми хрумна : Имам един тефтер с цитати! Хайде да извадим някой друг оптимистичен, и да ги раздаваме на хората!..."

И така едни малки листчета, надписани със син химикал, пъхнати в ръчно сгънати пликчета
бяха раздадени на двайсетина случайни хора.
Това се случи на 17.07.05

Вечерта на 17ти Юли беше много.. интересна. Аз (Ели) и моята сестричка (Ели) седяхме на терасата, ядохме семки и се опитваме да измислим какво ще правим на другия ден (18ти). Някой се обади:

"Защо не правим още оптимистички!"

... и принтера заработи на пълни обороти :) Пиши, принтирай,режи.. :) Сложихме ги в един плик и започнахме своят поход. На Попа ни срещнаха едни симпатични момчета, които разбира се, първо се стреснаха, и ни попитаха:

"Ама защо го правите това?"

а ние какво им отговорихме :

"За да се усмихват хората.. просто така."

И вече сами се досещате как реагираха. Така както и вие, ако сме се срещнали. Продължихме до Паметника на Съветската Армия.

Защо там ли..?

Защото там е сигурно, че ще срещнем по-млади хора. Възрастните да не се обиждат, но те се плашеха от нас. Направихме няколко опита и се отказахме.

"Не продаваме картички и не искаме пари. Ние просто раздаваме усмивки!"

Наполеон, Айнщайн, Маркес и Паулу Куелю са само част от имената, чиито цитати караха хората да се заредят с позитивизъм. Някой дори бяха с неизвестен автор. Но просто правеха хората поне замалко щастливи!

А колко щастливи се чувстваме ние в момента..? Не можем да повярваме, колко е хубаво да радваш хората и да се отдалечаваш (вече хвърлил око на новите изкупителни жертви) и да чуваш зад гърба си:

"Какво ти се падна? Виж на мен какво ми се падна.ЕЕ супер, това ми трябваше!"

И даже не успяхме да пуснем на свобода сълзите,които се събраха в очите ни, защото усмивката не разрешаваше!

Ето малко снимки, на няколко усмихнати хора! Всеки е свободен да продължи това начинание - няма значение колко добре са изработени така наречените от нас `оптимистички`. Важна е идеята! Важно е посланието което носят - малко смайлита в този забързан живот.

А какво ще правим ние? Ами ваканция е! Утре на обед заминава един плик оптимистички за Варна, а в късният следобед - Пловдив. Ще се срещнем :)

Та по въпроса ...
18 ЮЛИ - ОФИЦИАЛЕН ДЕН НА УСМИХНАТИТЕ ХОРА

Ето я пърата ни `жертва`. Това е от 17ти.