Фестивала на Усмивките
18 ЮЛИ 2005
"Седях си аз на Билетния Център" на НДК (в София) и гледах хората. Чуваше се музика от една шатра на Бирфеста и аз си гледах :)
Когато реших вече да поемам към в къщи, ми хрумна, какво ще стане ако се усмихвам на случайните хора. Първо реших, че ще ме помислят за някоя откачалка, или най-малкото наркоман, но рискувах. И го направих. За жалост, само някой друг млад човек и част от възрастните хора изпонасядали по пейките в градинката през която минах, ми отвърнаха. И така на следващия ден, седяхме с моята сестричка в кухнята и се опитвахме да направим соленичка от листи хартия. Когато ми хрумна : Имам един тефтер с цитати! Хайде да извадим някой друг оптимистичен, и да ги раздаваме на хората!..."
И така едни малки листчета, надписани със син химикал, пъхнати в ръчно сгънати пликчета
бяха раздадени на двайсетина случайни хора.
Това се случи на 17.07.05
Вечерта на 17ти Юли беше много.. интересна. Аз (Ели) и моята сестричка (Ели) седяхме на терасата, ядохме семки и се опитваме да измислим какво ще правим на другия ден (18ти). Някой се обади:
"Защо не правим още оптимистички!"
... и принтера заработи на пълни обороти :) Пиши, принтирай,режи.. :) Сложихме ги в един плик и започнахме своят поход. На Попа ни срещнаха едни симпатични момчета, които разбира се, първо се стреснаха, и ни попитаха:
"Ама защо го правите това?"
а ние какво им отговорихме :
"За да се усмихват хората.. просто така."
И вече сами се досещате как реагираха. Така както и вие, ако сме се срещнали. Продължихме до Паметника на Съветската Армия.
Защо там ли..?
Защото там е сигурно, че ще срещнем по-млади хора. Възрастните да не се обиждат, но те се плашеха от нас. Направихме няколко опита и се отказахме.
"Не продаваме картички и не искаме пари. Ние просто раздаваме усмивки!"
Наполеон, Айнщайн, Маркес и Паулу Куелю са само част от имената, чиито цитати караха хората да се заредят с позитивизъм. Някой дори бяха с неизвестен автор. Но просто правеха хората поне замалко щастливи!
А колко щастливи се чувстваме ние в момента..? Не можем да повярваме, колко е хубаво да радваш хората и да се отдалечаваш (вече хвърлил око на новите изкупителни жертви) и да чуваш зад гърба си:
"Какво ти се падна? Виж на мен какво ми се падна.ЕЕ супер, това ми трябваше!"
И даже не успяхме да пуснем на свобода сълзите,които се събраха в очите ни, защото усмивката не разрешаваше!
Ето малко снимки, на няколко усмихнати хора! Всеки е свободен да продължи това начинание - няма значение колко добре са изработени така наречените от нас `оптимистички`. Важна е идеята! Важно е посланието което носят - малко смайлита в този забързан живот.
А какво ще правим ние? Ами ваканция е! Утре на обед заминава един плик оптимистички за Варна, а в късният следобед - Пловдив. Ще се срещнем :)
Та по въпроса ...
18 ЮЛИ - ОФИЦИАЛЕН ДЕН НА УСМИХНАТИТЕ ХОРА
Ето я пърата ни `жертва`. Това е от 17ти.
Няма коментари:
Публикуване на коментар