Мария Петкова, носител на Ордена на Орание-Насау за благотворителност: Да дариш е въпрос на чест

- Г-жо Петкова, вие сте директор на една от най-големите благотворителни фондации у нас - "Лале". Как решихте да се занимавате с благотворителност?
- Нашата фондация съществува от края на 2004 г., но като екип, като хора, свързани с тази кауза, ние се формирахме преди много повече време. Обедини ни желанието да подкрепяме гражданските организации. Всъщност ние сме наследник на една кауза, която доста години беше подкрепяна в България от група големи холандски фондации, в това число и организацията "Орание", която носи името на кралското семейство. Преди около шест години започнахме да мислим за това какво ще се случи в деня, в който международните донори се оттеглят от страната ни, защото беше ясно, че това все някога ще стане.

- Според вас какво е бъдещето на благотворителността в България?
- Анализирайки проблемите, ние стигнахме до няколко много важни извода. Единият от тях е, че социални проблеми ще има винаги и навсякъде по света. Това са проблемите на хората. Те се менят, могат да бъдат различни, но винаги ще продължава да ги има. Някои от най-богатите страни в света, най-признати като демократични общества, като например Великобритания и Холандия не случайно имат изключително развит граждански сектор. Тези страни разполагат с много неправителствени организации, които от своя страна имат достъп до значителни ресурси и независимо от държавата финансиране. Така те стават основата за развиване на благотворителността.

- Какво дават гражданските организации на едно общество?
- Гражданските организации дават изключително много на едно общество - те са неговият двигател. През последните 15 години у нас те се изградиха като административен капацитет и са изключително гъвкави. Най-важното е това, че имат възможност бързо да реагират, да модифицират работата си. Те са по-близко до хората, могат бързо да вземат решения и да напипат нуждите и проблемите, които държавата не може да реши толкова бързо.

- Не се ли припокрива работата на гражданските организации с тази на държавната администрация?
- Държавната администрация е по-бавна в решаването на подобни социални проблеми или в предлагането на нов тип услуги. Социалната работа трябва да бъде премислена, което не става от ден за ден. Понякога отнема години. Затова е хубаво, че има неправителствени организации, тъй като те могат бързо да реагират, да набавят средства и да стартират нов проект. Това е тяхната сила и функция в целия свят.

- В тази връзка, гражданските организации работят ли успешно с различните държавни институции, как стоят отношенията между правителството и неправителствения сектор?
- Спомням си как преди 18 години, веднага след промените, работещите в социалната сфера се намерихме в момент на много силно централизирани и институционализирани социални услуги. Логиката беше следната - човек със социален проблем отиваше в институцията, където проблемът му трябваше да бъде решен. Ставаше обратното - не само че не биваше решаван, но и проблемите на хората се задълбочаваха и по този начин се предизвикваха още нови и нови проблеми - за гражданина и за общността. Системата просто беше такава. У нас през 1992 г. имаше над 400 дома за деца. Изведнъж започнахме да виждаме неща, които не познавахме - деца на улицата, които всъщност имат възможност да живеят нормално, стига да им се подаде ръка. В рамките на няколко години започна много да се говори за това, че е възможно децата с увреждания да не ходят в домове, а да получат подкрепа и да останат в семейството си. Тогава много организации се включиха в инициативата да се създадат дневни центрове за деца с увреждания. Днес това е факт и е само началото. Първите 5-6 дневни центъра бяха направени именно от граждански организации, в повечето от които участваха и родители. Те доказаха правото си на съществуване, показаха колко е добре това и за децата, и за родителите. Сега държавата е регламентирала тези центрове като вид социална услуга. Но ако преди години няколко семейства с труд не бяха показали какво и как се прави, сега все още щяхме само да мечтаем. Именно това е ролята на гражданските организации - да напипат нови проблеми, които са специфични и не са решени, да предложат решение и тогава да започнат да работят за това държавата да регламентира и даден вид услуги.

- Как всъщност се финансират неправителствените организации?
-За да имат възможност да мислят и да въвеждат нови модели на работа, неправителствените организации имат нужда от независимо финансиране. Това значи допълнително, извън осигуряваното от държавата. Но дори и тези, които предоставят конкретни услуги и са финансирани, не трябва да спират, трябва да продължават да мислят и да предлагат нови проекти.

- Какви трудности среща едно общество, когато стане дума за благотворителност и финансиране на подобни фондации?
- Всяко едно общество се нуждае от подкрепа отвън, също както отделните хора и организации. Те имат ангажимент към себе си да получат финансиране и да стъпят на краката си, за да могат след това да работят в полза на другите. Ние знаехме, че всички тези чужди програми някой ден ще приключат за България, и сега виждаме, че този момент е дошъл.

- Как се отразява липсата на социални услуги върху развитието на икономиката?
- Това е нещо, което има пряко въздействие върху икономиката на една страна. Хора, които имат трудности в своето професионални реализиране, в личния си живот, в социалните си контакти, не действат добре на икономиката и карат държавата да заделя повече средства.

- Разбират ли се различните сектори, различните неправителствени организации?
-Различните сектори все се грижат за хората. Това сътрудничество, умението на секторите да общуват и да се разбират, е ценно за гражданите.

- В тази връзка може ли да се каже, че в България има благотворителност?
- Бих казала, че в момента у нас се възражда благотворителността. Тя все още е малко накъсана, епизодична, нецеленасочена, несистематизирана, по някакъв начин може би стихийна, но това не я прави по-малко важна или по-малко ценна. Има организации, компании които размишляват за това, но благотворителността не е нещо, което човек може да чака, да се оглежда и да го види. Това е въпрос на традиция, създавана в продължение на много години. В България тази традиция е била прекъсната, още виждаме в някои хора следи от известна липса на ентусиазъм поради този тип "благотворителност по принуда", която беше практика по време на тоталитарния режим. За съжаление трябва да се поработи още малко, така че това усещане у хората, свързано с този т.нар. "доброволчески" труд, да се преодолее.

- Как се отнася съвременният българин към благотворителността?
- Българинът започва да се отнася по много по-различен начин към този акт. Това е въпрос на поглед към света, на усещане. За много хора дарението е въпрос на чест. Този тип истински, ценни неща не се създават от ден за ден. Това е свързано с нагласата ти към обществото, с разбиранията ти, със средата, в която живееш, с намирането на организацията. По принцип хората са социални същества и на много хора вероятно инстинктивно отвътре чувството към другите би ги подтикнало към това да помогнат. Това е свързано с лични фактори, да знаеш кога къде и как можеш да го направиш и да си сигурен, че това е организацията, начинът, каузата. Всичко това се изгражда с години.

- Вие сте носител на Ордена на Орание-Насау, който се връчва за изключителни заслуги, свързани с благотворителността в една страна. Какво означава за вас това?
- Този орден не е признание само за мен или нашата организация, а за целия граждански сектор в България и неговата роля в обществото. Аз лично никак не бях подготвена за този медал. Всичко се случи в края на миналата година, след като повече от 10 години работихме в изключително ползотворно приятелско партньорство с колегите от Холандия. Миналата година директното финансиране формално свърши и формално свърши и нашето партньорство. Поради тази причина бяхме организирали тържество, на което, разбира се, присъстваше и посланикът на Холандия. В един момент той свърши речта си и започна много ласкаво да говори за някой. Аз любопитно започнах да се оглеждам, за кого ли говори. Той извади една синя кутийка и каза, че има удоволствието да ми връчи Ордена на Орание-Насау. Оказа се, че само той е знаел. Въобще не е било предвидено. За мен беше огромна изненада, защото не би ми хрумнало, че ще получа подобно нещо някога. Това е много високо признание.

- Как се чувства една жена рицар в България?
- От една страна се чувствам същата, но от друга - изключително отговорна. Подобно признание ангажира много повече, отколкото изглежда. Това е може би най-ясно различимото чувство на още по-голяма отговорност и уважение.

- Как се отнасяха с вас близките ви, като разбраха за ордена?
- В началото имаше много шеги, от рода на "Как да се обръщаме към вас" или дори реплики, от рода на "Може ли да седнем, мадам".

Една крава дом прави

Как ще се почувствате, ако някой ден ви потърсят от общината и ви кажат, че получавате заплодена крава? Вероятно ще помислите, че някой си прави шега с вас и ще му затворите вратата. Така се е почувствало първоначално и семейството на Хюсеин Дедов от село Велчево, Великотърновско, което е едно от нуждаещите се, включени в дарителската програма „Предай нататък". „Не можах да повярвам. Казах на кмета, че докато не видя кравата в двора, ще мисля, че всичко е някакъв вид шега", споделя Хюсеин. Той, заедно с двете си деца и жена си, живее в малка къщичка в селото, която е част от имота на другото семейство. Те предоставили на нуждаещите се дом, в замяна на помощ в селскостопанската работа. Преди година Хюсеин бил определен от кмета да получи дарението - една заплодена крава, и така се включил в програмата „Предай нататък". Благотворителната акция е насочена към семейства с деца в затруднено материално положение, живеещи в малки населени места. Целта е подкрепата към бедните фамилии да се умножава в продължение на години, като в това се включват и хора от местната общност. На участниците се предоставя възможност по собствено желание и със собствени сили и труд да подобрят живота си, самите те да станат дарители, като предадат телето от полученото дарение на други социално слаби. Програмата се реализира като партньорите по места - семействата, местните и граждански организации, благотворителната фондация "Лале" и общината работят заедно за преодоляване на трудностите. По този начин, в продължение на две години, всяко от семействата, включени в програмата, получава фураж, семена за засаждане на люцерна и царевица, както и безплатна ветеринарна помощ и лекарства. Единственото, което получилите дарението трябва да направят, е да предадат първите женски животни на други нуждаещи се семейства. За съжаление, кравата на Хюсеин - Събка, преди няколко месеца роди мъжко. Деветгодишният Ерхан го нарича Събчо - на майка му. "Кравата дава по 10-11 литра мляко на ден, с които се изхранваме, а част носим в пенсионерския клуб в селото", продължава разказа си Хюсеин. Той дошъл във Велчево преди шест години и оттогава от време на време изкарва пари, като помага на възрастни хора в домакинската работа. С помощта на децата си е направил градина, в която вече е засадена люцерна за кравите. Благодарение на животните, семейството споделя, че успяло да си стъпи на краката. Ерхан и брат му Ермах дори вече ходят на училище в съседното село. Дедови още не са решили какво ще правят с мъжкото теле, с което се сдобиха, но споделят, че скоро се чака Събка отново да роди. Този път се надяват да е женско, за да могат да помогнат на едно от останалите семейства в нужда в селото. Тъй като кравите са изкуствено осеменени обаче, собствениците поемат грижата да поддържат генния тип, като продължават да ги осеменяват по изкуствен път. „Една породиста крава дава много по-добро мляко, отколкото такава, купена за 700-800 лв. Ние не се притесняваме да дадем повече пари за животното, защото знаем, че семейството ще получи нещо качествено. Това е и начин да се подобри генът", обяснява Мария Петкова от фондация "Лале". В село Велчево, откъдето тръгва и цялата идея за кампанията, има още 18 семейства, които са получили като дарение заплодена крава. Поради тази причина общината е дала над 30 дка общинска земя, на която да се засадят люцерна и царевица, с които да се хранят добичетата.

Куриози. Бягство от камиона
„Предай нататък" има и своите куриози. Оказва се, че самият акт на дарението не е толкова прост, колкото изглежда. Когато някое семейство трябва да получи крава, купена от ферма, тя се превозва с камион. Така в едно румънско село буквално изживели стрес като от бедствие. Трябвало да превозят пет крави от фермата до няколко нуждаещи се фамилии. В момента, в който отворили вратите и започнали да свалят животните, една от кравите скочила и започнала да тича като обезумяла из центъра на селото. Всички, които били дошли на събитието, включително и кметът, започнали да гонят юницата. Тя обаче все им се изплъзвала и дори успяла да разбие оградата на една от къщите. Наложило се почти цялото село да обедини усилия в залавянето на животното и така след неколкочасово преследване успели да обградят кравата. Бъдещият собственик се притеснил, че добичето е болно и затова се държи така, но единствената причина за поведението му била, че е отглеждано във ферма и никога не било излизало от нея.