Хладни, студени, мрачни есенни вечери. Палта, ботуши, шалове, които ме придружават до офиса сутринта. Топло кафе за събуждане пред компютъра на работа, обяд с колегите, още по-топло кафе следобед, докато се наслаждавам на малкото останали слънчеви лъчи.
А къде отиде лятото? Както сте забелязали покрай липсата ми - изядох го! Изпих го, попих го, отвлякох го.
Май обичам да си правя блог-паузи от време на време. И то по-дълги. Реших да си припомня какви неща съм писала преди години и ми стана меланхолично. Тъй като явно надраснах годините, в които постовете ми се ограничаваха до пускане на статиите от вестника и прочувствени излияния по темите "любов" и "живот", реших малко да разширя кръгозора и на блога си. Всъщност, от почти две години се каня да го направя, но сега събрах смелост.
За това допринася и факта, че през последните месеци съм се отдала на домошарство. Не дойде по мой избор, в началото дори не го исках, мразех го, но започна да ми доставя удоволствие. Ценя повече миговете с приятели, дивите нощи, но се отдавам напълно и на топлите вечери вкъщи - любими хора, чаша вино, вкусна храна.
Станах доста по-креативна но в "домашно" отношение. Пренареждам, подреждам, спомням си някои неща от часовете по труд и техника и прилагам на практика уроците по готварство от мама. И смятам да отразя всичко това тук. Време беше да добявя една-две щипки нещо.
Няма коментари:
Публикуване на коментар