От известно време (по-точно месец) си мисля за един десерт... Този десерт е много, много специален. Той е сладък, но и солен. Той е студен, но е най-подходящ за зимните следобеди и нощи. Той се приготвя бързо, но сетивата го помнят дълго.
Най-точно бих описала този страхотен десерт, ако ви кажа, че е като влюбването - не усещаш кога е готов, завладява сетивата ти и, когато свърши, искаш още и още.
От месец се канех да го направя за един специален за мен човек. Днес бях в не особено добро настроение и беше повече от наложително да поготвя.
Нина ме попита какво е това неистово желание да вися над печката. Въпреки че си нямам свой кулинарен блог, за мен кухнята е свещено място, а готвенето - удоволствие, така че, Нинче (отговорих аз), за мен ще е повече от приятно най-сетне да направя този десерт. Реших да не чакам повече. Реших да не чакам никого.
Взех сметаната, прясното мляко, желатина, ванилията и много, много любов. Всичко се готви с любов, но този специален десерт, който все още искам да поднеса на онзи специален човек, не съдържа особено голямо количество. Той е пълен с обожание. Всяка порция е пълна и с емоции.
На всички ни е ясно, че когато много искаш нещо да се случи, то се случва. Нещата, които искам, сега се намират и в малките купички в хладилника. И свършват бързо, защото си хапват любимите ми хора. Хапват си и поемат тази заразна емоция, това силно желание, което кара всички ни утре да бъдем една идея по-щастливи, една идея по-уверени, отколкото бяхме днес...
Най-точно бих описала този страхотен десерт, ако ви кажа, че е като влюбването - не усещаш кога е готов, завладява сетивата ти и, когато свърши, искаш още и още.
От месец се канех да го направя за един специален за мен човек. Днес бях в не особено добро настроение и беше повече от наложително да поготвя.
Нина ме попита какво е това неистово желание да вися над печката. Въпреки че си нямам свой кулинарен блог, за мен кухнята е свещено място, а готвенето - удоволствие, така че, Нинче (отговорих аз), за мен ще е повече от приятно най-сетне да направя този десерт. Реших да не чакам повече. Реших да не чакам никого.
Взех сметаната, прясното мляко, желатина, ванилията и много, много любов. Всичко се готви с любов, но този специален десерт, който все още искам да поднеса на онзи специален човек, не съдържа особено голямо количество. Той е пълен с обожание. Всяка порция е пълна и с емоции.
На всички ни е ясно, че когато много искаш нещо да се случи, то се случва. Нещата, които искам, сега се намират и в малките купички в хладилника. И свършват бързо, защото си хапват любимите ми хора. Хапват си и поемат тази заразна емоция, това силно желание, което кара всички ни утре да бъдем една идея по-щастливи, една идея по-уверени, отколкото бяхме днес...
Panna Cotta
Няма коментари:
Публикуване на коментар