What can i do for you...

Какво може да направи шапатацията с хората. Возейки се в тролейбус номер 8, бях БЛЪСНАТА в главата от следната идея:
*Аз трябва да разкарам каталозите с дискове от ъгъла и да сложа рафтове на тяхно място.*

Ъгълът - това е единствената останала незаета стена (по-точно две) в моята стая. Като махнем огромните гардероби и библиотеки, френския прозорец и ръчно облепната с цветен картон, снимки, медалчета, картини и снимки единствена цяла стена, то нищо не остана.
Е, във въпросният ъгъл, някъде около 8-9 клас аз ЗАКОВАХ едни огромни висящи каталози с дискове (представляващи картонени парчета със залепени гащички за дискове върху тях) и така уж систематизирах колекцията си от музика и филми. До един момент, когато мястото започна да не стига, а аз да нямам време да се занимавам да режа, лепя и КОВА нови такива.

Е, затова днес реших да направя следното: изтръгнах брутално цялата тази менажерия и на нейно място сложих:
Майка само това отсече (въпреки че доброволно се включи в арт-следобеда и ми помагаше):
"Само мога да кажа - добре че не си станала архитект."

Е, конструкцията е малко нестабилна, но с помощта на това:
и голяма част от джунджурийките, затрити по шкафовете, мога да кажа, че стана доста СЛАДУРСКО. :)

И ми напомни на арт-годините (както Дани ги нарича) когато глината, мънистата и текстилните бои бяха винаги на масата (за разтуха след училище), а Слънчоглед беше........ едно доста посещавано място. Хи хи :)