"Сърдити млади хора"

За пръв път пускам в блога си текст, който не е написан от мен. Но не мога да не го споделя.
Просто защото и аз съм една от тях - сърдити млади хора, които искат да променят случващото се и намират вината в хората, а не в политиците.

АВТОР: Станка Желева, в. КАПИТАЛ

"През 1999 г. филмът "Боен клуб" не просто се превръща в легенда за популярната култура, но дава името и на цяло поколение - поколението Х, а репликите на Тайлър се преповтарят като манифест от сърдити млади хора. "Всички сме възпитани от телевизията да вярваме, че един ден ще сме милионери и филмови идоли и рок звезди. Но няма да бъдем. Малко по малко го разбираме. И това страшно много ни вбесява." Под тези думи на Тайлър едва ли ще се подпише цяло поколение в България, но има една група от 7.2% млади хора, които със сигурност биха го направили (въпреки че битката им е различна и едва ли ще сформират бойни клубове). Те са сърдити по една много проста причина - все още

Мечтаят за повече

Смятат, че са млади и не са постигнали максимума си, но искат всичко да се случва малко по-бързо, да успяват малко по-видимо. Не непременно без усилия, стига усилията да водят до осезаем резултат.

Сърдитите млади хора живеят основно в областните градове и онлайн, много от тях учат и работят. И въпреки че все още са много млади и малко от тях прехвърлят 30 години, вече са сменили по няколко работни места в търсене на прилична заплата, професионална реализация и добри условия на труд. "Позицията не ме задоволява (естествено)... има още много за катерене по баира, но поне ме устройват нещата, с които се занимавам, защото ми дават много свобода и поле за изява. От заплатите не съм доволен", обобщава млад мъж в началото на кариерата си в ИТ бизнеса. И въпреки че повечето не са доволни от заплатите си и очакват много повече, 36% от тях имат личен доход между 250 и 500 лева. Но очакват един ден да получават поне 1700, за да се почувстват добре. А това е твърде важно за тях, за да не му обръщат внимание: след семейството тези млади хора най-много обичат високия материален стандарт.

Ако за себе си виждат промени в позитивна посока и вярват, че светът ще става все по-приятно място, България ги изпълва с гняв. 34.7 % смятат, че ситуацията у нас се влошава. И вече им писва от това.

"Писва ми да се правя на европеец в дълбокия Ориент. Не ми пречат цените, не ми пречат заплатите, не ми пречи фактът, че карам кола втора ръка.

Хората ми пречат

Завиванията от средната лента наляво. Престрояването без мигач. Късането на пломбите, след като си спрял радиаторите официално. Возенето в градския транспорт без билет. И т.н. и т.н."

Едва ли е изненада за някого, че разгневените млади хора рядко гласуват, 44% заявяват, че изобщо не се интересуват от политика. Истината обаче е, че им пука за управлението на страната и само 1.4% от тях са доволни от него. Дори спрямо средното за страната - 8.1% доволни, това е твърде ниско. Те не гласуват просто защото не могат да си открият представителство, а най-вероятно и не искат. Тези хора сами се справят с живота си и вярват, че са успешни в това начинание. Защо тогава им трябва представителство, те предпочитат сами да свършат работата, сами да променят света, в който живеят. Не случайно са готови в много по-голяма степен от обществото като цяло да се ангажират с радикални действия.

И още нещо - разгневените млади хора са едни от малкото, които не биха приписали проблемите на днешна България единствено на политиците. Всичко започва от хората. Затова те се опитват да променят тях, а не издигат политически платформи. "Такова е положението, нормално е да е ненормално и да става по-зле. Тая битова мърлявост, дето хората си причиняват и на себе си, и на околните (това не е най-важният проблем, но е показателно), е, защото голямата част от хората им е тъй кофти, че са му отпуснали края генерално през просото."

Готови са да отделят от личното си време в борба за различни каузи - от защита на българската природа до грижа за социално слабите, въпреки че все още малко от тях реално го правят. Важното е, че тази малка групичка всеки се опитва да печели своите малки битки, да променя по малко нещо около себе си.

Сърдитите млади хора са открили нуждата от общество. Нерядко през примера на другите страни, в които са били: "За да има

Някакво подобие на общество

поне част от хората трябва да имат желание да правят нещо заедно. Няма смисъл да коментираме как е по света, но в България определено не е така. Нормално е, когато един човек предложи на друг "дай да направим еди-какво си заедно", другият да каже "добре, да го направим" или поне "добре, нека да опитаме, пък да става каквото ще". В същата ситуация тук човекът отсреща намира поне 10 причини защо няма да стане и поне още 100 причини защо въобще не трябва да се опитва. Дали е, защото мисли, че му нахлуват в личното пространство, развалят му комфорта, отнемат му от свободното време, ангажират го, без да му предлагат много (ама много) пари, за да се занимава с нещото, или просто го мързи - не е толкова важно, защото се случва непрекъснато." Това е постинг от дълъг форум, в който на впечатляващо количество страници млади хора критикуват ситуацията в страната. И измислят начин да я променят. Индивидуалисти, които призовават за колективни действия, за да живее всеки един от нас малко по-добре.

Сърдитите млади хора, стига да успеят да ангажират обществото със своите каузи, могат да променят ужасно много страната ни. Те са готови да направят революция в детайлите, които всеки ден вгорчават живота ни. Те искат прости неща: да има закони, които се спазват, и хора, които си вършат работата. Ако изпуснем шанса си да ги подкрепим, можем поне да им стискаме палци. Защото те харесват живота си, но мечтаят за свят, в който всички останали харесват живота си."