Пералня на пара гони микробите

Една обикновена микровълнова печка може да спести електричество, с което Емпайър Стейт Билдинг да свети 4 часа. Един хладилник пък може да спаси осем дръвчета. Напоследък все повече компании обръщат внимание на продукти, които имат за цел освен да служат на потребителите, но и да щадят природата. На тазгодишното изложение за интериорен дизайн Maison&Objet в Париж LG Electronics показа няколко такива домашни уреда, които съвсем скоро ще дойдат и на българския пазар.
За една година уникалната микровълнова печка SolarCUBE спестява около 19 27 киловатчаса - енергия, достатъчна да освети 103-етажна сграда в продължение на четири часа. За сравнение - Емпайър Стейт Билдинг използва 566 киловата електричество на час.
Но не си мислете, че поставяйки в дома си екоуред, ще се лишите от вкусната храна и бързото приготвяне. Освен че спестява над 50% енергия в сравнение с обикновените печки, SolarCUBE приготвя храната 4 пъти по-бързо от стандартните микровълнови фурни и вече може да се намери в магазините в страната.
Друг уред, който все по-често заема еко форми, е пералнята. На парижкото изложение обаче фокусът беше не върху стандартните, а върху тези на пара. Подобен уред може да спести на едно домакинство повече от 2500 литра вода на година. Ако умножим това по 1000, получаваме количество, достатъчно за да се напълни басейн с олимпийски размери.
Освен че спестяват разходи за енергия, пералните машини с пара унищожават алергени и убиват микроби, причиняващи алергични заболявания. Уникалните перални машини на пара ще дойдат на родния пазар в края на ноември.

Orishas - Hay Un Son

Октомври......

Грее
Грее
ГРЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕ


Виждам го. Ехееееееееей как ми се усмихва.
Здравей, здравей!!!
Salut!
Грей слънчице, грей. Хубаво е!
Здравей!

Делнична музика vol.2

Utah Saints - Something Good (High Contrast Remix)

ЛУДООООООООО

Делнична музика

У
А
У
У
У

:)

Не съм си и представяла дори...

Никога не съм подозирала....
...че някога ще се чувствам така спрямо...
... човек...
.. който така си играе с мен...

Никога не съм подозирала...
...че някога ще мисля по този начин...
... за подобно нещо...

Никога не съм си и представяла дори...
...че в себе си имам толкова много "неща"...
..които могат да се проявят едновременно....
..като гняв, ярост, страх, притеснение, привързаност, любов...
съчетанието на които се отразява и физически:
-нервни обиколки по улиците
-сълзи
-безсъние
-треперене

Никога не съм си и представяла дори...
...че някой ще ми каже точно онова...
...точно там...
..точно по този начин...
...с толкова сълзи в очите...
...с толкова болка в сърцето...
...прегръщайки ме...
...обичайки ме...

Никога не съм си и представяла дори...
...че един единствен човек може да причини такива катаклизми.
...че един единствен човек може да ти създаде личен Апокалипсис.
...че един единствен човек може да бъде обичан и ненавиждан по едно и също време.
...че един единствен човек може да те накара да осъзнаеш колко прекрасен е светът и колко щастлив може да бъде някой друг човек (в частност аз).
...че ще се чувствам така, както в момента.

Въпреки разнородния характер на моментите, пожелавам на всеки човек на тази земя да успее някой ден, някъде, с някого, да се оплете по някакъв начин, макар и малко (невъзможно напълно) в тази луда любовна мрежа, в която бях оплетена аз. Драма,би казал някой. Уникално, бих казала аз.

Една, две... миски..а мистър??

Признавам си!!
Бях призована да споделя това с вас.
Не че нямаше да го направя, ако не ме бяха подсетили.
Просто напоследък моето дежурно оправдание за всичко са невероятните лекции комбинирани с работа, с които влизам в крачка........ До тук с личното.

Ето, че любимата ни БГ микроблогинг платформа Edno23 излезе със свой конкурс. Освен, че се оказа най-използвания такъв български сайт, май ще стане така, че Edno23 ще получи моя личен приз за "най-хубави блогъри и блогърки".
От къде знам ли?

http://edno23contest.com

Има си конкурс бе, хора! Идеята е на Надя и Манол (с които мисля, че доста от вас вече са запознати, ако не, моля - запознайте се).

В момента на сайта няма много снимки. И моя снимка нямаше до скоро, но снощи Надя ме посръчка и реших да пратя. Според мен хората не пращат, защото....
1. ги мързи
2. искат да пратят някоя снимка от фотосесия или нещо подобно но нямат
3. не могат да си изберат снимка
4. не знам. или не мога да го формулирам

Моето оправдание беше 1. После 3. И вече нямам такова.
В момента "репертоарът" е доста беден - има не повече от десетина момичета и момчета, които противно на очакванията ми, не са тукашния (български) стереотип за "супер яки пичове".
А напротив.
Е, има едно момиченце, което е направило доста нетипична за нашите среди физиономия, но като се замисля, се вмества идеално в концепцията на един (който и да е) конкурс за Мис.

При мистърите аз лично съм доста разочарована: Не видях нищо повече от момчета (натъртвам на момчета), които гледат замечтано нанякъде, или пък на 13 годишни момченЦА. Мисля, че трябваше поне да има ограничение за възрастта, за да не добие историята прекалено ЛИГАВ харакер.
Но във всички други отношения - Евала! На Манол и Надя.
При това - много хубав сайт. Личи си кой се е захванал.

Гласуването се осъществява по десетобалната система. Определянето на Мис и Мистър ще приключи на 25 октомври, а за титлата ще се борят първите петима с най-много гласове.

Наградата.......
Мис и Мистър :)

Делнична музика

... с любов.

Кажете ми, че не съм само аз?

Кажете ми, че не съм само аз, моля.

Знам, ще рече някой, от професията е – „Вие журналистите по-добре се изразявате писмено”.

Е, да, ама в момента и писмено не мога да се изразя.

Или съм объркана, или наистина е много.

От няколко минути се чудя какво да отговоря на един СМС.

Тръгвам да пиша, трия, връщам....

И си викам - абе я да оставя аз тази работа. Понякога думите могат да НЕ кажат толкова много неща. А едно мълчание да покаже истинското.

Едно мълчание може да покаже,че наистина обичаш някого Или че го мразиш. И го мразиш до болка, защото заема една огромна част от твоето сърце. Което е причината, поради която ти изведнъж спираш да обичаш слънцето, луната, цветята по парковете и градинките. Защото си обсебен от този един човек.

Който гълта една доста голяма част от мислите и съзнанието ти.

И този човек, по-скоро същество (защото е много повече от просто човек), те е обсебило до такава степен, че те кара да го мразиш, когато искаш да го забравиш, но навсякъде виждаш него. Мразиш го, защото вместо да видиш светещия червено светофар, ти виждаш зеленикавите му (най-вече) очи. Мразиш го, защото вместо гадни момченца с фешън прически, ти виждаш кафеникава кожа и рошава коса.

Мразиш го, защото го обичаш до болка. А на нас, хората (и съществата) болката ни харесва!

Кажете ми сега, как може това да се обясни в едно единствено съобщение за лека нощ?

Може би трябваше да напиша просто „Обичам те, липсваш ми". Така обаче ще изпусна частта с мразенето. "Мразя те, защото те обичам", пък вече е толкова банално, че се чудя защо въобще го споменах по-горе.

Всъщност не мразя. Истината е, че от известно време насам съм прекалено щастлива, за да мразя когото и да било, каквото и да е.

Обичай ме до болка. Ей това бих написала. Но няма. Защото и да не го напиша - то се случва. До болка. Пронизващо. Обсебващо. За да прави света около нас малко по-красив. И по-щастлив.

Е, само аз съм.