Край на отпуската на блога!

Край.
Вече отпуски май няма да има.
Поне за този месец, хе хе.
Сега възнамерявам да дам един кратък рапорт ... за феста в Бургас.
Невероятен.
Вълнуващ.
Изминах разстоянието от Смокиня до Бургас сякаш пътувам със 76 от НДК до Младост. Хванах се с един приятел и за 40 минутки вече бяхме в морския град. Събрахме се с компаниите, хапнахме, пийнахме, събухме кецовете, които ни умориха по пътя и влязохме в зоната на фестивала. Чувството да видиш толкова хора на един единствен плаж заедно, обединени от музиката, е страхотно. И на всичкото отгоре най-накрая сбъднах отколешната си мечта за парти с хубава музика на плажа, след като видях, че дискотека на плажа не ВАЖИ!
Навих дънките, превърнах потника си в сутиен, събух кецовете и затанцувах на плажа. Първо на главната сцена, под ритъма на "Колега, не ме занимавай с глупости бе...".
След това отидох на другия край на плажа, взех една бира и започнах да пея "Мастика Мастика". Половин час по-късно отново седях пред мейн стейдж-а и чаках легендите да излязат. А когато го направиха стана и нещо още по-вълшебно - луната почти изчезна. А след това напълно - благодаря ви облаци. И всичко това ме караше да танцувам. Да живея. И три биса, последния от които Fortress Europe. Е, кажи сега, как да не си щастлив.
След това тълпата се понесе към Уикеда, където се доразбихме и накрая завършихме вечерта с невероятен хаус, който вече ме довърши и ме прати в една друга страна.

Часът е 5, 6 луди и уморени души седят на пейка до гарата в Бургас и се чудят какво да правят. 40 минути по-късно вече вървя през дюните и гледам слънцето как ме посреща. В палатката беше топло и юутно. Сгуших се в живата ми завивка и заспах. СУПЕР!