...старта е даден!
Желязо - тук, желязо - там
Затегнете коланите, приготвяме се за излитане. Тази мисъл минава през главата на всеки, който погледне от ниско стълбищата в подлеза на НДК. На хоризонта се изправят изключително високи, стръмни стъпала и парапет, който е за предпочитане да държите далеч от себе си. Преди няколко месеца металната му облицовка беше премахната по незнайни причини и сега вместо нажежено желязо имате на разположение изпочупени дървени дъски. А стълбите са изпитание и за най-опитните на цирковия манеж - счупените плочки са така добре замаскирани, че веднъж стъпите ли, трябва да имате много добре развит вестибуларен апарат, за да продължите напред.Софиянци си спомнят как едно време в подлеза е имало табели, които да ориентират гостите на столицата. Сега, освен че такива не се виждат, заради огромното количество прах и мръсотия върху тях информацията е променяна многократно през годините. За щастие този факт вече е известен на мнозина и никой не разчита на знаците в подлеза, за да се ориентира из софийския лабиринт. Веднъж слезете ли в подземието, трябва да имате доверие само на интуицията и на шестото си чувство. Оглеждате се като на светофар - наляво, надясно, но и нагоре и надолу. Никой никога не знае кога от тавана ще падне нещо и ще го тръшне безпомощен на студените плочки. Рискът става най-голям, когато крайната цел е спирката на тролеите и трамваите в подлеза. От фонтаните и стълбите до там има само няколко метра, които обаче изглеждат като изпитание от филм за Индиана Джоунс. Лампите мигат, предизвестявайки апокалипсис, плочките хлопат, когато преминава трамваят, сякаш стените се затварят. Железата и кабелите, които се спускат от тавана, приличат на отровни змии, които искат да оплетат жертвата си. Всичко това - само ако посетите подлеза на НДК.