Нещо разхвърляно

ПАРТИ PARTTTY

Няма ме. Не съм тук. Missing. Наблюдавам.

Луната осветява прозореца на стаята ми. От нея лекичко се подават само нежните пламъчета на ароматните свещи. Светлината на Луната иска да влезе, да ги хване и да ги вземе със себе си. Те обаче не се дават и упорито стоят от другата страна на прозореца, от вътрешната разбира се.

А навън паветата потропват и ги викат. Комбина са със плочките на тротоара, които също искат да светят. Всички искат да измъкнат свещите от стаята, но те не се дават.

А навън НЕ цари такава (не)тишина. Шумно е. Глъчка, хорски приказки, викове, телефони. Автобусите още се движат, шофьорите викат. ПАРТИ! ПАРТИ!

Светлината, музиката, хората, телата. Всичко шуми, всичко крещи ЕЛА, ЕЛА. Няма как да вземеш свещичките, няма как да отнемеш топлотата!

В такива моменти не мислиш за нищо. Движиш се, но не знаеш как. Само го усещаш. Усещаш, че ръцете ти не те слушат, че краката не спират, а тялото иска още и още. От музиката. А тя също работи в комбина с Луната – хипнотизира те и те уверява в силата на светлината. Тази, която е вътре в теб и те кара да не спираш. А ти искащ още и още. От движението. От страстта... на музиката.

Няма никой, който да те спре. Прекрачваш прага, качваш се по стълбите, усмихваш се на хората. Те не ти се усмихват, но и не чуват музиката. Още няколко крачки и си там. Там, където времето наистина спира, дори и за тези, които не вярват в това. И ти го усещаш, осъзнаваш че го няма и си доволен. Защото в този момент всичко е твое, ти си навсякъде. Там и хората ги няма. Ти си сам, създаваш своя собствена реалност. От теб зависи, дали човекът, който те гледа настоятелно от ъгъла с питие в ръка ще те види. От теб зависи и дали той ще е там, какво питие държи. Държи ли въобще нещо в ръката си, там ли е?

Ти си ЦАРЯТ на хората и царицата на джунглата. И всичко е твое, там и сега. Тук и после. Когато си искаш. И няма нищо, което да те спре.

ПАРТИ, ПАРТИ, викаше момчето на стълбите. Какво парти!? Аз се движа. Танцувам.