Ама и ти си един.. човек. Как може така – все напред, назад? Не се ли въртиш, приятелю? Едно и също, от сутрин до вечер. Разнообразяваш се само с някоя друга мисъл. Учи се от другите – като катерички тичкат – напред, назад, ама не се въртят. Спират се по някое време, почиват – първо, второ, трето. Яденето ни крепи приятелю, нали знаеш. Когато си гладен яж, за да не загубиш силата. Яж от живота, яж от времето, което го няма, яж от работата. Яж и от пицата на масата, за тебе е.
Само не давай на друг да ти яде от твоето. Не става така – сам трябва да свършиш всичко. Иначе няма да ти е сладко.
И спри да се въртиш, ако обичаш. Омръзна ми да гледам как все едно и също правиш, и то нарочно. Ти си мислиш, че обстоятелствата са го наложили, но сам, забил поглед в монитора, телефона, улицата, ти си втълпяваш разни неща. А знаеш, че колкото и да е хубаво, всичко все някога свършва. Ето, нищо не остана от пицата. Другите я изядоха, а ти стоиш гладен. Защото не си опитал. Само напред, назад, без минутка за хапване. Или дори да погледаш – как катеричките тичкат с малките си крачета през поляната, за някой друг жълъд. Първо, второ, трето.
Няма коментари:
Публикуване на коментар