Протест за Странджа - Мавзолея

На мероприятия като днешното, хората наистина усещат особена атмосфера.
Отидохме и чакахме пред президентството, но една много мила жена ни ориентира към мястото, на което се намираше Мавзолея - там се местел протеста заради гостуването на германският държавен глава.

Е, преместихме се и там вече чакаха поне 200 човека, много медии и 2 автобуса полицаи, които в последствие станаха 3, плюс 2 коли на жандармерията.
Този път нещата протекоха мирно. Може би заради банкета.
Лично аз бързах да се включа и да помогна с нещо, докато майка ми изпълняваше функцията си на фотограф. Държах един от плакатите, но ми отмаляха ръцете след около 20 минути и предадох щафетата. От снимките ще видите по-подробен репортаж, без коментар. Мисля, че не е нужен.

АТМОСФЕРАТА! Това, че нямаме изградено гражданско общество е факт. Ако беше обратното, то всичките хора, които седяха на пейките пред Народния Театър щяха да се присъединят към протеста.




























































Този път протеста се изразяваше основно в `лежене`, а именно пример за това къде ще плажуваме,ако ни отнемат Странджа. Пред Галерията, защо не? Забравих си шалтето, иначе и аз щях да се цопна отпред. Някои даже си бяха дошли по бански.




























































Но... атмосферата! Музиката, танците. Импровизираното хоро. Възрастните жени и мъже, децата с плакати в ръце. Както се казва, от 6 до 60.


















Въпреки че полицията не се намеси с бой и арести, се държа с нас като с овчици. `Зад оградата, преминете зад оградата` и всички бяхме затиснати на малкото тротоарче, катерейки се по тревните площи. Е, това допринесе за сближаването ни.

Имаше и `шоу спектакъл`. Измежду хората изскочи Гората, ПРЕследвана от два хотела. Черноморски :) Хотелите нападнаха бедната гора, но тя, в крайна сметка надделя. Следваха танци, песни в центъра на тълпата.

















































































Към края на протеста (който завърши около 21.00) от към страната на улица Раковска се забеляза голяма маса полицаи. Всички започнахме да викаме, но в последствие това се оказаха полицаи и пожарникари, репетиращи за утрешният празник на МВР.


















Според мен, това вече не е просто протест за Странджа, а протест против полицейският произвол в България. Поне в понеделник беше така. А и днес щеше да бъде същото, ако не бяха гостите в съседство (които празнуваха в ресторанта до Президентството), на които аз лично благодаря най-искрено! Спестиха ни няколко безсмислени ареста!

Усмивките на една година!

Усмивките на 1 година!

на 18 ЮЛИ 2006 Усмивките навършиха своята първа годишнина. Честит рожден ден!

"За да отпразнува своята годишнина, неформалната младежка организация `Усмивките` организира грандиозен банкет в Софийският ресторант "Continental Plaza". На партито бяха поканени много от участниците в усмивките 2005 както и видни личности като изпълнителят ..............."

-> разбира се, че не е така :)
За да отпразнува 1 година "Усмивките" направиха грандиозен поход по Софийските улици. Маршрутът този път беше наречен "Там, от където тръгна всичко" като беше обиколен районът, където преди една година се роди идеята за тази акция, а именно НДК.

НДК градинката - паркът зад Хилтън - CityCenterSofia - НДК

Този път към нас беше зададен нов въпрос. Той беше следният:

"По какъв повод...?"

А ние отговаряхме така:

"Защото не е нито "Коледа, нито Великден. Просто защото няма повод."

Но лъжехме. Поводът е един, всеки път. Да правим хората малко по-щастливи. Да заговорим чакащият на ъгъла човек, да се запознаем с компанията на пейката. Да покажем на хората че не всички младежи, които бродят и те спират искат пари или подписи.

НИЕ ИСКАМЕ УСМИВКИ

Усмивката не ни струва нищо, но тя ни дава много....

Тя обогатява този, който я получава, без да прави по-беден този, който я дарява.

Тя трае само миг, но споменът за нея остава завинаги.

Усмивката създава щастие в семейството, подкрепя доброжелателността в бизнеса и е парола за приятелство.

Тя ободрява изморения, окуражава обезкуражения и е светъл лъч за тъжния.

Усмивката е най-добрата противоотрова за тъгата и тревогата.

Тя не може да бъде купена, измолена, взета назаем или открадната, защото тя е нещо, което няма стойност, ако не е дарена от сърце.

Някои хора са твърде изморени, за да ви дарят с усмивка. Дарете ги вие с вашата, защото най-много се нуждае от нея този, който я няма!

(неизвестен английски автор)

Усмивките 3

СНИМКИ И РЕПОРТАЖ: SHUGI, Велико Търново

Ето ги отново Усмивките! Екипа се разрастна..да. И то не само в София! Ето тук ще разберете как се приеха усмивките в един от най-прекрасните Български градове - Велико Търново!

28 Август 2005

На 28-ми август аз и приятелката ми Мария излязохме с намерението да се снимаме в парка,но идеята да щракаме случайните хора и да им пращаме снимките по пощите ни съблазни и решихме да опитаме.

Първият човек , който заговорихме беше продавача на вестници , но за съжаление той ни отказа.
Постояхме известно време на пощата , където срещнахме бившия ни господин по история от 4-ти клас.

На същият ден бяхме в дома на приятелката ми - Мария. В тях си бяха майка и , брат и и приятеля му - Николай. Отначалото ни попитаха "Абе ... какви са тия листчета?Какво ще ги правите?" Ние ги попитахме дали искат да си изтеглят ... и ...

06 Октомври 2005

Първите ни жертви са няколко съученици от девети клас , който се криеха от камерата ,
но за сметка на това искаха листчета. И апарата заработи ... Трябва да призная , че не очаквах да приемат идеята толкова добре ! Всички един след друг се събраха около нас и започнаха да разпитват за листчетата , който си теглиха другите им съученици. Някой от тях бяха .....След като часовете свършиха , посетихме старото ни училище , където беше пълно само с петокласници , който без да ги моля посегнаха към торбичката.Около мен се събра една огромна тълпа.

Усмивките 2

-Здравей! Искаш ли да си изтеглиш късметче, от `Торбата с Усмивките`?
-Какво е това? (очуден поглед)
-Ами изтегли си и ще разбереш.
(погледа продължава)
-Приемаме само в брой, никакви чекове!
-Хаха(и една ръка посяга към торбата)

Ето ги отново Усмивките! Ние продължаваме своето `турне` в София - Усмивките Две! Вече екипа ни се разраства!
В асеновград също имаме `клон`. Само че там ни обявиха са секта (на шега разбира се :Р) :)

25 Септември 2005

Този път похода беше по ул. Граф Игнатиев, през Попа и отново нагоре към Паметника на Съветската Армия.
Получихме и откази, но този път `поразихме` и малко по-възрастни хора от тези, които видяхте от първото ни пътеиествие. И останахме доволни :)

Разбира се който не пожела снимка, го няма, затова не можем да ви покажем всичките 50 усмивки :)
Както винаги срещнахме много и различни хора, чакащи, четящи, или с компания.

Но дори и зад замисленото или натъжено лице се криеше нещо страхотно...
което направи усмивката още по непринудена :)

УСМИВКИТЕ 1

Фестивала на Усмивките

www.razmisli.hit.bg

www.usmivkite.atspace.com

18 ЮЛИ 2005

"Седях си аз на Билетния Център" на НДК (в София) и гледах хората. Чуваше се музика от една шатра на Бирфеста и аз си гледах :)
Когато реших вече да поемам към в къщи, ми хрумна, какво ще стане ако се усмихвам на случайните хора. Първо реших, че ще ме помислят за някоя откачалка, или най-малкото наркоман, но рискувах. И го направих. За жалост, само някой друг млад човек и част от възрастните хора изпонасядали по пейките в градинката през която минах, ми отвърнаха. И така на следващия ден, седяхме с моята сестричка в кухнята и се опитвахме да направим соленичка от листи хартия. Когато ми хрумна : Имам един тефтер с цитати! Хайде да извадим някой друг оптимистичен, и да ги раздаваме на хората!..."

И така едни малки листчета, надписани със син химикал, пъхнати в ръчно сгънати пликчета
бяха раздадени на двайсетина случайни хора.
Това се случи на 17.07.05

Вечерта на 17ти Юли беше много.. интересна. Аз (Ели) и моята сестричка (Ели) седяхме на терасата, ядохме семки и се опитваме да измислим какво ще правим на другия ден (18ти). Някой се обади:

"Защо не правим още оптимистички!"

... и принтера заработи на пълни обороти :) Пиши, принтирай,режи.. :) Сложихме ги в един плик и започнахме своят поход. На Попа ни срещнаха едни симпатични момчета, които разбира се, първо се стреснаха, и ни попитаха:

"Ама защо го правите това?"

а ние какво им отговорихме :

"За да се усмихват хората.. просто така."

И вече сами се досещате как реагираха. Така както и вие, ако сме се срещнали. Продължихме до Паметника на Съветската Армия.

Защо там ли..?

Защото там е сигурно, че ще срещнем по-млади хора. Възрастните да не се обиждат, но те се плашеха от нас. Направихме няколко опита и се отказахме.

"Не продаваме картички и не искаме пари. Ние просто раздаваме усмивки!"

Наполеон, Айнщайн, Маркес и Паулу Куелю са само част от имената, чиито цитати караха хората да се заредят с позитивизъм. Някой дори бяха с неизвестен автор. Но просто правеха хората поне замалко щастливи!

А колко щастливи се чувстваме ние в момента..? Не можем да повярваме, колко е хубаво да радваш хората и да се отдалечаваш (вече хвърлил око на новите изкупителни жертви) и да чуваш зад гърба си:

"Какво ти се падна? Виж на мен какво ми се падна.ЕЕ супер, това ми трябваше!"

И даже не успяхме да пуснем на свобода сълзите,които се събраха в очите ни, защото усмивката не разрешаваше!

Ето малко снимки, на няколко усмихнати хора! Всеки е свободен да продължи това начинание - няма значение колко добре са изработени така наречените от нас `оптимистички`. Важна е идеята! Важно е посланието което носят - малко смайлита в този забързан живот.

А какво ще правим ние? Ами ваканция е! Утре на обед заминава един плик оптимистички за Варна, а в късният следобед - Пловдив. Ще се срещнем :)

Та по въпроса ...
18 ЮЛИ - ОФИЦИАЛЕН ДЕН НА УСМИХНАТИТЕ ХОРА

Ето я пърата ни `жертва`. Това е от 17ти.

ПРЕДИСТОРИЯ и уточнения

Тъй като имах проблеми със стария блог, местя постингите тук и ще публикувам някои стари неща (от преди две години) свързани с движението `Усмивките`. Пиша това, за да не се учудите, защо датата е от днес или утре, пък в съдържанието става дума за ... 2004 година например.

Благодаря Ви