Делнична музика

И може би най-романтичното и пронизващо парче в колекцията......

B complex@SICK MUSIC Hospital

Амалфи – малкият рай на брега на Тиренско море

Benvenutto in Italia. Добре дошли в света на пицата, слънцето и брускетите. Не забравяйте да си носите шапката и доброто настроение винаги с вас, защото ще ви се наложи да ги използвате непрекъснато.
Италия всяка година привлича хиляди туристи от цял свят. И има защо. Всяка точка от полуострова примамва с хубаво време, забележителности, разказващи историята на света, уютни места за хапване и пийване и изключителна гостоприемност. Рим, Милано, Венеция и Неапол със сигурност ще оглавяват класацията на най-популярните дестинации в Италия още доста дълго време, но защо да не разнообразим екскурзията си с нещо по-екзотично и нестандартно, без дори да напускаме страната. Едно от местата, които със сигурност трябва да посетите при някоя от визитите си на ботуша е тиренското крайбрежие на област Кампания. Не, този път забравете да се отбивате в Неапол, или поне го направете за малко. Квартирата там не е добра идея, защото ще ви отдалечи от главната точка този път – Амалфи.
Амалфи е едно изключително китно градче в област Кампания, намиращо се на няколко километра от Позитано в посока юг. Разположено е на северния бряг на Салернския залив, на около 20км. от Салерно и 50км. от Неапол.
Препоръчително е, ако сте решили да се разходите в тази част на Италия, да отседнете в Салерно. Китния морски курорт е малко по-евтин от Неапол и не е чак толкова популярна дестинация като “града на мафията”, което го прави предпочитана точка, ако искате да видите нещо по-различно и нестандартно.
Още от пролетта Амалфи се пълни с туристи от различни краища на света. Градчето примамва най-вече с местоположението си, което е доста стратегическо. Намира се изключително близо до Позитано, Соренто и Атрани, както и до популярният остров Капри.
Градчето, което през 9-ти век е било морска република, днес е известно като една от трите перли на La Costiera Amalfitana (Амалфитанското крайбрежие, б.а.), редом до Позитано и Равело. Тези места са били любимо място за почивка на неаполитанската аристокрация. Още от времето на английския крал Едуард много представители на британското висше общество прекарвали голяма част от времето си по крайбрежието.
Единственият път около брега датира от средата на ХVIII в., когато местни работници го прокарват, за да може крал Фердинанд II Бурбон да мине от там с каляската си. По-късно богаташи, както и звезди от шоубизнеса, използвали малките пътища, виещи се около Салернския залив, за да впечатляват любимите си с изящни и скъпи коли.
Най-удобният транспорт за придвижване в района около Салерно е с кола под наем, ако не сте тръгнали със собствена. Цените не са високи, а автомобилът дава възможност да обиколите почти цялото крайбрежие.

Пътят от Салерно към Неапол обаче е истинско изпитание за всеки шофьор. Трябва да се въоръжите с много търпение, защото завоите са способни да побъркат и най-хладнокръвния водач. Заредете се и с много внимание, защото гледката от прозореца със сигурност ще ви побърка, в добрия смисъл на думата. От едната страна през няколко метра изникват сергии с гигантски лимони – запазената марка на района. От другата се открива една от най-красивите гледки на света – Салернското крайбрежие на Тиренско море. Бистра вода и много, ама много малки къщички, сякаш издълбани в скалите. Пътят се спуска постепенно надолу и на всяка минута открива нови и нови красоти – вилички, плантации, още сергии с лимони. Въпреки чудесата, които привличат вниманието ви от пътя, не си позволявайте да се разсейвате. Италианските шофьори се славят като едни от “най-добрите” в света – не признават правилата. Само в Италия може да видите как шофьор отбива и спира на завоя, без дори да дава сигнал за това, че ще извършва маневра. Така че имайте още малко търпение и сте на брега.
След като паркирате покрай кея, можете да се отпуснете на плажа или да се отдадете на разходка из самия град.
Градчето като цяло изглежда доста странно – катедралата Сан Андреа, която е и най-голямата забележителност, е като вградена между сградите, които сякаш като гъби са поникнали около нея. Главната улица, която почти няма разклонения, се извива покрай къщите и кулата, като оставя място само на 4-5 човека да се разминат, заобикаляйки сергиите и щандовете отрупани с престилки. Последните, заедно с лимончелото, са нещо като запазена марка на курорта. Срещат се в абсолютно всеки магазин. Срещу 4-7 евро можете да се сдобиете с престилка с най-различни щампи – от пици, карта на Италия, до шеговити изрази и картинки. Малките магазинчета за лимончело пък са истински рай за сетивата. Всички те са с размерите на малко коридорче, в което можете да се разминете само вие и продавача. Рафтовете са обсипани с различни по големина и форма шишенца с жълта течност. Цените започват от 2.50 евро за най-малкото и достигат 40-50 евро. за по-големите бутилки.

Вратите на Сан Андреа били донесени от Константинопол

Най-голямата забележителност в Амалфи е катедралата Сан Андреа. Първоначално окото хваща пъстрия купол, облицован в мозайка на Доменико Морели. Вратите са донесени от Константинопол в началото на XI в. и са спомен от времето, когато местния жител Флавио Джоя изобретява компаса. По онова време Амалфи и Позитано са били част от малка република с огромна флота, която се била установила из цяла Адриатика, достигайки до Кайро, Александрия и Антиохия, и създава Ордена на рицарите на св. Йоан Йерусалимски.

Лимончело опиянява в летните жеги

Лимончелото е напитка, характерна за района около Неапол. Извлича се от едрите и ароматни Sfusato Almafitano от Амалфи и от Ovale di Sorrento, растящи от векове в Соренто и на остров Капри. Сортовете са с много голяма кора, а плодът прилича на грейпфрут, само че не е толкова кисел. Някои го хапват като портокал, други го смесват с ром.
В Италия лимончелото е второ по популярност след Кампари.
Напитката се прави изключително лесно – смесват се лимон, чист алкохол, захар и вода. За всичко обаче си трябва и една щипка майсторлък. Лимончелото не се прави от плода, а от корите, и то без бялата част. Ако се използват сърцевината и семките, напитката ще горчи и киселее, което изобщо не е вкус, типичен за този вид ликьор. И тук идва поредната тънкост – лимончелото няма нищо общо с лимонадата. Голяма грешка е, ако се отнасяте към него като към поредния вид безалкохолно. 30-градусовата напитка като нищо ще ви опияни още след първата чашка.
В Италия лимончелото присъства на всяка маса – от предястието до десерта. На някои места се предлага и заедно с кафето. Италианците обаче си остават фенове на класиката и простотата. Те обичат напитката без каквито и да е допълнения и задължително си поръчват по една чаша, когато приключат с вечерята в ресторанта.

A dream come true...

Ивайло Ковачев в 13:31 на 31 май:

spomnqm si kym 7-8klas v mIRC te pitah dali imash idol i ti mi kaza Sandra Nasic.... VELIK MOMENT!!

Коктейли детронират бирата

Ето че лятото тича към нас с все сила. Времето става все по-горещо и слънчево. Градусите навън се вдигат, за сметка на тези на настроението, които в най-големите жеги падат дори под нулата. И има защо. На 30 градуса на сянка надали ви е до ходене по задачи или дори шопинг и срещи с приятели. Слънчевите лъчи ни уморяват, отпускат, и понякога дори най-приятните изживявания се превръщат в един малък, потен ад. Единственото, което ни се иска, сякаш е да сме до язовира, реката, морето или в парка и да се отпуснем, хванали бира в ръка. Именно “бира” се чува от устата на всеки втори в летните жеги. Нима това е единственото спасение в горещините? Надали. Течната баница, както мнозина я наричат, е най-известното средство за разхлаждане, но далеч не е толкова полезна. Можем да прежалим тези 4-5 процента алкохол, няколкото калории в повече, но не и факта, че ни издува, успива и кара мнозина да ходят до тоалетната много по-често, от колкото го правят по принцип.
Затова все повече хора се ориентират към алтернативите на бирата през лятото. Също така освежителни, но и много по разнообразни на вкус и цвят, те се намират в почти всеки магазин и са достъпни за всеки джоб.
Хит сред младежите са напитките със съдържание на ром или водка. Най-популярни все още си остават Бакарди Брийзърите, които примамват от рафтовете със свежите си цветове. Те представляват подсладена напитка с ром и съдържат около 4-5 процента алкохол – също като повечето бири. У нас брийзърите струват около 3 лева, намират се в абсолютно всеки супермаркет или магазин. Почитателите могат да избират между няколко вкуса, сред които диня, лайм, ананас, грейпфрут, портокал.
Напитката е изключително освежаваща дори тогава, когато нямате възможност да я оставите за дълго в камерата или хладилника.
Ако обаче не сте почитатели на коктейлите с ром, не се притеснявайте. По рафтовете в магазините все по-често се забелязва присъствието на друга напитка, подобна на брийзърите – Smirnoff Ice. В тази бутилчка вместо бял ром има водка. 250 милилитровите шишенца се предлагат в два вида – с лимонов вкус и с лимонов сок. Цената на една бутилка е между 2 – 2.50 лв.
За привържениците на класическите коктейли, които не се намират бутилирани, а само в голяма чаша с много лед и лимон, си остават вечните комбинации, които за мнозина са знак, че лятото вече е дошло. Какво по хубаво от чаша джин с тоник, или пък превърналият се в запазена марка на лятото и морето – мента със спрайт. Остава само да се отпуснете и да се наслаждавате.

Сайдерът бил напитка за бедните

Сайдерът е напитка, която напоследък се утвърждава като един от най-добрите заместители на бирата. Известна още като “ябълково вино”, течността, която за едни е символ на Англия – заедно с кралицата и Биг Бен, е силно газирана, сладка, с леко кисел привкус. Последното е парадокс, защото ябълковото вино всъщност води началото си от древногерманските традиции и навлиза в Англия единствено благодарение на норманските абатства и манастири. В Ранното Средновековие под термина сайдер се разбирала всяка напитка, различна от бира или вино и едва от XI в. насетне в Нормандия с тази дума започнало да се означава само и единствено питието, извличано от ябълките.
Сайдерът е бил разпространен из цяла Европа през средновековието, особено в по-бедните райони, където не е имало грозде или хората просто не са могли да си го позволят. Тогава селяните изварявали ябълките и ги мачкали с дървени пръти, след което ги изстисквали. За подслаждане използвали захарна тръстика, защото захарта по онова време била изключително скъпа.
В Англия сайдерът се продава както в бутилка, така и наливен. У нас засега се среща най-често бутилиран и то в по-големите супермаркети. Цената за едно шише Strongbow е 2лв. В София има и 1-2 ирландски пъба, където може да го получите и наливен. Струва около 7 лв. за една пинта, което е малко повече от половин литър.

Ромът повдига духа

За мнозина ромът във всичките му варианти и коктейли звучи “горещо”. Именно защото е силна спиртна напитка, някои дори го сравняват с ракията, макар да нямат никакви допирни точки. Причината за това е, че у нас най-разпространен е тъмният ром, който по принцип се използва в кулинарията, за разлика от белият, който е основна съставка на много коктейли. Напитката, която също се подрежда в класацията за най-летни питиета, има изключителна история, която носи със себе си интересни исторически факти и цялата топлина на Карибите. Ромът всъщност представлява дестилирана алкохолна напитка, направена от остатъчните продукти на захарната тръстика. Азиатското растение е пренесено от Далечния изток в Европа от Александър Велики в ІV в.пр.н.е. Около 2000 г. по-късно Колумб пренася тръстиката в земите на днешната Доминиканска република, където тя се размножава като плевел. Било въпрос на време местните земеделци да се научат как да пречупят стъблото, да варят сока и да направят напитка от него.
През ХVІІ в., когато британската армия воювала в Западните Индии, единственото спасение за живота на моряците били разрешените малки глътки ром, наречен “изгарящ адски ликьор”. С времето всекидневната глътка от напитката се превърнала в традиция за цялата кралска флота. Два пъти дневно дори се извършвала специална церемония, наречена “повдигане на духа”, където мъжете се подреждали в дълга редица за своята дажба.
Години наред ромът се свързва с моряци и пирати. След испанско-американската война през 1898 г. американски лейтенант смесил Бакарди с Кока Кола и вдигнал тост за свободна Куба. Така се ражда коктейлът Куба Либре. Това е и основната причина ромът да е изключително популярен днес – незаменим е в правенето на коктейли. Дали ще използвате бял или тъмен ром, удоволствието е гарантирано. Ърнест Хемингуей, например, обичал да посещава бар “Ла Флорита” в Хавана, пийвайки си смес от две части и половина бяло Бакарди, сок от половин грейпфрут и 6 капки черешов ликьор. Коктейлът е известен днес като Папа Добле.