За да си...свеж
Седя сама в стаята си, прозорците и вратата са затворени. Пълна изолация. Единственото, което чувам е тракането на клавишите и музиката от Winamp-a. Единственото, което ме свързва със света пък е компютъра, на който пиша в момента. Разбира се, всичко е както си му е реда: и Skype и QIP са включени. Като се замисля, хич не съм изолирана. Но факта, че прозорците са затворени, вратата също, а клоните на липата се удрят в стъклата и ме карат да отворя, ме подтиска. Може би искат да ме накарат да изляза? За момента това е невъзможно. Защото е събота, станала съм късно и се чувствам лениво. Може би една баня ще оправи нещата. Но за това ще трябва да отворя вратата. И край с изолацията.
Ще отворя и ще се почувствам свежа. Рецептата била много лесна – отваряш вратата и си чисто нов. Дори не ти трябва фреш. За да си свеж.
След като отворя вратата, ще се прицеля към телевизора. Когато видя, че е изключен, може би ще посегна към дистанционното. Но няма да го намеря. То никога не си е на мястото, защото няма такова.
След това ще отида към банята, кухнята, тоалетната, банята. Ще се почувствам свежа. След това ще се обадя по телефона, за да се освежа.
Може би и ще изляза. Разбира се, навън е толкова свежо. Пък и приятелите ми са свежарки – винаги ще ме заведат на някое свежо, хубаво място. Където пък пускат свежа музика, която да ни държи будни цяла вечер.
Или поне докато не ни се доспи.
А след това ще се прибера, не толкова свежа, но ще си легна. На другата сутрин, може би няма да се събудя освежена, но ще си отворя вратата, ще открехна прозореца и ще си пийна един фреш. От портокал. За да съм свежа.
