За да си...свеж
Седя сама в стаята си, прозорците и вратата са затворени. Пълна изолация. Единственото, което чувам е тракането на клавишите и музиката от Winamp-a. Единственото, което ме свързва със света пък е компютъра, на който пиша в момента. Разбира се, всичко е както си му е реда: и Skype и QIP са включени. Като се замисля, хич не съм изолирана. Но факта, че прозорците са затворени, вратата също, а клоните на липата се удрят в стъклата и ме карат да отворя, ме подтиска. Може би искат да ме накарат да изляза? За момента това е невъзможно. Защото е събота, станала съм късно и се чувствам лениво. Може би една баня ще оправи нещата. Но за това ще трябва да отворя вратата. И край с изолацията.
Ще отворя и ще се почувствам свежа. Рецептата била много лесна – отваряш вратата и си чисто нов. Дори не ти трябва фреш. За да си свеж.
След като отворя вратата, ще се прицеля към телевизора. Когато видя, че е изключен, може би ще посегна към дистанционното. Но няма да го намеря. То никога не си е на мястото, защото няма такова.
След това ще отида към банята, кухнята, тоалетната, банята. Ще се почувствам свежа. След това ще се обадя по телефона, за да се освежа.
Може би и ще изляза. Разбира се, навън е толкова свежо. Пък и приятелите ми са свежарки – винаги ще ме заведат на някое свежо, хубаво място. Където пък пускат свежа музика, която да ни държи будни цяла вечер.
Или поне докато не ни се доспи.
А след това ще се прибера, не толкова свежа, но ще си легна. На другата сутрин, може би няма да се събудя освежена, но ще си отворя вратата, ще открехна прозореца и ще си пийна един фреш. От портокал. За да съм свежа.
1 коментар:
Хубава рецепта за свежест - като онези, дето ги разказват по телевизора по средата на сериалите :) Реших да я пробвам - поне не изисква да си купувам прах за пране ;)
Та и аз седя - сам, разбира се - не знам защо са ми прозорци и врати, и какво като са затворени - нима от някаква си врата зависи въртенето на Земята, или пък резултатът от кметските избори?
Може би е съвпадение... И аз подочувам тракането на клавишите, ама музика - няма.
Да бе - верно - как да чуваш Winampa, ако не е включен? Само Neo от Матрицата правеше такива шашми - става му скучно, напрегне се леко и току-виж отнякъде долетял тип с европеидни черти, с някаква къдрава жица залостена дълбоко в дясното ухо, костюмиран като за абитуриентски бал и с тъмни очила - същински агент ама не е от службите - явно там още не са отворили досиетата :)
Останалото е по план - Skype ми се включва още със стартирането. Не смея да му се бъркам, не сме играли чилик с Windows-а и ако нещо му се размъти соурса, нищо чудно да ми изтреска небесносин екран и с нежни жълти букви да пише какво съм направил и колко съжалява, че не може да продължи - естествено с по няколко цифри пред всяко съобщение, предвождани от единствената смислена дума, която знам на английски - “Error”.
Също както е описано в рецептата на Ели, прещраквам два пъти на ICQ-то, дето се казва и аз да си проимам единствено нещо, да ме свързва със света. Щракам, ама нема. Пак щракам - пак нема. Притесних се - има две възможности - или не съм си платил интернета, или съм си го платил. Започвам да издирвам бележки - и тях ги няма. Днес явно светът е решил да се крие от мен. Нищо не пише за случаите, когато интернетът е хванал гората, но ... решавам да импровизирам. Някакъв си интернет не може да ме бърка да си бъда свеж.
Хоп, пак проблем - откъде, сега пък, да търся липа? Заселил съм се сравнително ниско, прозорците ми са обърнати нарочно към там, дето трябва да има липа - истинска - с клони и те да почукват от време на време с цел да ме изнервят до такава степен, че да ме накарат да изляза. Открехнах за всеки случай единия прозорец, да погледна, да не би нощес да е пораснало нещо (вече бях готов на всичко, за да не прецакам рецептата), но уви - нема никой.
Имало Господ.
По едно време, както си седя сам, съвсем изолиран, нещо изрева като Годзила. Поглеждам - багер - жълт. Много жълт. На всичкото отгоре с циганин в него - или както там се нарича тъмнокож гражданин, опакован в колкото оранжев, толкова и мръсен светлоотразяващ гащеризон, решил да работи в събота, вместо през останалите дни от седмицата. Казах си “Спасен съм - само трябва да уредя въпроса с интернета и... готово”
Интернет няма, но добре че руснаците са изобретили телефона. Звъня аз на доставчика, един глас (мъжки) казва “да” и продължава да спи.
- От кога не е плащан интернета ми - питам
и това беше грешка.
За времето, през което чаках да ми отговори, съвсем спокойно не една, а цяла гора липи щяха да пораснат пред прозореца ми. “Е този трябва да го дочакам”, казах си - “иначе рецептата ми се проваля” - и съвсем след малко съжалих.
- М’че той си е платен - отговори оня спящия, което мен съвсем ме шокира.
- Защо тогава нямам?
- Разбили са ни оптичното табло
- И кво правим?
- Ми... ще гледаме да го оправим до довечера.
Това вече ми подейства като обстрел от близо с гаубица.
Натъжих се... Из още прясносънената ми глава започнаха да се нижат едни мисли... ум да ти зайде.
Сетих се за всички нещастни деца в Сомалия, обречени да гладуват до второ нареждане, за горките ни медицински сестри в Либия, с които 10 години либийците се подиграваха и две правителства седяха крак връз крак в очакване Франция да си избере президент, че жена му да мръдне до там, да ни докара медиците...
Сетих се и за горките иракчани, дето се борят да си запазят родната земя, а на другия край на света ги наричат терористи...
Сетих се и за едно красиво момиче, с което се връщахме от някаква работна среща късно вечерта. За по-романтично, решихме да спрем на една автобусна спирка и там цяла нощ я молех да свали поне една от петнайсетте фиби от главата си, а тя се дърпаше, като че ли я карам да се сбори с тролея... и накрая за части от секундата, с отскок, на който дори Бубка би завидял, се метна на потеглящия автобус и ме заряза да си бера гаалето. А да си призная нямах намерение да я свалям, но ми беше приятна компанията й.
Но стига тъга... аз свежарка ли ще се правя, или ще се самосъжалявам??? и реших да мина без интернета. Какво да правим сега - на хората им разбили таблото и те, както оня другар ме уведоми, правят всичко - ама абсолютно всичко възможно да оправят проблема.
Хукнах към телевизора. Не че е в другата стая, но... така пише по рецепта. Преди това си намерих тъмно, проветриво и достатъчно замаскирано място, където да си скрия дистанционното, щото Ели съветва да няма дистанционни...
И тук всичко мина гладко. Остана само най-лесното - да обходя банята, кухнята, тоалетната в реда, в който са посочени... и (това не можах да си го обясня, но за всеки случай, за да спазя точно предписанията, отново се върнах в банята... Макар че тя си беше същата, като при първото ходене). Но реших да поостана - все пак в живота не се случва нищо безпричинно. Щом е казано “в банята - два пъти”, значи има някакъв скрит смисъл, граничещ с магия. Пък и нямаше за къде да бързам - обаждането по телефона вече го бях направил по-рано... Седях, седях - мих се три пъти, минах още един път плочките (както ме бяха учили по телевизора), почистих до основи кранчетата за водата, доколкото имат основи де... и... викам си “Достатъчно - изпълних всичко стриктно”.
Излизам, и ... тогава се случи чудото. Хвърлям един небрежен поглед върху огледалото в антрето и не вярвам на очите си. Хвърлям втори - пак небрежен поглед - пак същото. Бях грейнал като 150-ватова крушка - клас Е7 със светлина близка до слънчевия спектър. И това ако не е свежест - какво да е :)
Нахълтвам в стаята да се похваля на компютъра си че съм се уредил и без негова помощ и гледам, някаква зелена маргаритка ми се лендзи долу вдясно на екрана. И тя - свежа, свежа, колкото си щеш :) Все чудеса. Онези от нета явно са се понапънали за таблото - евалла им. Телевизорът се беше включил (незнайно как) и там казаха, че иракчаните са спрели да се стрелят, щото вече им назначиха проамериканско правителство, че Макдоналдс вече ще си изпращат залежалата стока в страните от третия свят - демек сомалийчетата ще имат възможност да затлъстеят, както повелява световната глобализация... Абе... всичко се нарежда перфектно... и то - абсолютно безплатно - даже и прах за пране не трябваше да си купувам...
ЗНАЧИ ДЕЙСТВААААААААААААААА
Благодаря ти, Ели :)
Само... онова момиче с фибите на спирката...
Ако знаеш някаква хитринка, да оправим и този проблем, напиши я - ще следя блога по 3 пъти на ден, а в събота и неделя - по 4 :))
Половината лица и предмети в този разказ са измислени, обаче другата половина са си съвсем истински. И огледалото в антрето си е там :-P
Публикуване на коментар