Сочната диня се познава по жилките, твърдят производители Раздел: българия
Автор: ЕЛЕОНОРА СИМЕОНОВА
Дините са стоварени направо на булевард "България". На огромната купчина стои надпис "Дини от Любимец". На непросветените продавачите обясняват, че бостан от Любимец бил нещо като картофи от Самоков, т.е. най-доброто, което може да се намери на пазара.
Няколко преки по-надолу по сходен начин върви промоция на хасковски карпузи. Край столичните пазари има от Добрич, Хасково, Пазарджик. Производителите стигат до столицата с "Лади" и "Москвич"-и от зрелия соц, а към тях задължително са закрепени ремаркета или каравани. Вторите са за предпочитане заради двойната употреба. След като разтоварят дините, производителите лягат в караваните - хем да са по-близко до стоката, хем да не дават пари за квартири. Целта на упражнението с дините от Южна България е по-висока печалба. В момента по "родните си места" бостанът върви по 20-30 стотинки за кило. В столицата цената е два-три пъти по-висока. А печалбата компенсира разходите за бензин и разходката до София е оправдана.
"Много от колегите ни ходят да продават на морето", разказва Христо, който е от Добрич. От шест години семейството прекарва лятото в столичния квартал "Лагера"и разполага стоката си върху платнище на тротоара. Христо обяснява, че за да не харчат излишни пари, двамаат спят в буса.
"Цялата махала ни знае. Носят ни чай, поздравяват ни. Когато някой има рожден ден - идва да почерпи.", допълват двамата и се хвалят, че от тяхната сергия често пазаруват и известни българи. Продажбите обикновено спирали към август. Тогава стоката свършва и семейството поема обратно към дома.
Бени също е от Добрич и учи във военно училище. От много години продава в квартал "Иван Вазов" и с усмивка разкрива каква е тайната на големите дини.
"Тайната на добрата диня е в напояването. Затова гръцките са толкова големи - непрекъснато ги поливат. Когато една диня има много жилки, това означава, че е добре напоена и сочна.", обяснява Бени. Друг е въпросът, че добре поените и големи дини не са особено сладки. Онези бостанджии, които държат на клиентелата и стоката си обикновено спират да поливат любениците три-четири дни преди да ги откъснат. Казват, че слънцето трябва да ги опече и така ставали най-захарни. Семейството на момичето прекарва в София от юни до декември, но не спи по коли и каравани. Практика при тях, както и при много други производители, е да си наемат квартира.
До Бени продават Надежда и Явор. Те са се разположили на две сергии и се конкурират. Семейството брои клиентите и е в постоянно състезание кой е по-успешен търговец. Бизнесът с дините се предавал от поколения и това бил единственият начин за прехрана на рода. За Надежда най-трудни са първите дни, когато търси квартира. В района има пазач и няма кражби, обяснява тя и допълва, че въпреки това през целия сезон, от юни до декември, някой остава да пази за всеки случай в паркираната на тротоара каравана.
Сред многото продавачи по софийските улици има и такива, които въпреки годините, прекарани по сергиите, нямат представа какъв сорт са дините им. Мургави представят стоката си според клиентите. За по-добре облечените дините са "гръцки" и "италиански". За бабите са от Любимец. Иначе, отдалеч мирише на краден бостан.
Васил и Рада са от Пазарджик и продават на сергия до пазара в ж.к. Борово от 14 години. Освен дини и пъпеши, на масата им има още чушки, домати, чесън, лук. Никой не пази стоката, защото всичко свършва до вечерта и така бизнесът им процъфтява. Конкуренцията на съседния "Плод-Зеленчук" също не ги плаши.
Георги от Любимец продава на пл."Ручей", защото в района нямало много като него. Няма и много магазини. От седем години той и майка му прекарват летните месеци на открито, като се редуват в продажбите. Георги обаче не е доволен от печалбата си, която стигала само, за да преживее до следващата година.
Тъжна е историята и на Мария от Хасково. Всяка година нейното семейство разполага сергията си в малка уличка, близо до пазар "Красно Село".
"Не разчитаме на дъжда, а използваме помпи. Виж какви са ми станали ръцете!", с мъка споделя жената и показва грубите си длани. Край нея тичат двете й хлапета. Детската им градина е до купчината любеници. Мария и мъжа й решават да търгуват с дини преди 25 години, още преди да бъде построен пазарът. Днес той е основната им конкуренция, тъй като в района няма други улични продавачи.
"Тук сме от две седмици. Сега търсим квартира с децата. Мъжът ми ще остава вечер да пази стоката. Като излязат тиквите - пак ще продаваме", каза още хасковлийката.
Това лято хит на пазара са големите дини. Повечето от софиянци обаче отказват да купуват любеници над 6-7 кг, казват търговците. Това ги принудило да продават стоката си "разфасована" - на резени, половинки или четвъртинки. Цената варира, в зависимост от определеното за килограм - между 50 и 80 стотинки. Резенът излиза между 1.20-1.80 лв. Веднага щом разрежат динята продавачите поставят прозрачно фолио, за да не се праши плода. Понякога сочният плод излиза по-скъпо на резени, заради трика на търговците да слагат отделна цена, която е за бройка, а не за килограм.
Земеделието е семеен бизнес и всяка година, за да продадат продукцията си в столицата пристигат десетки семейства. Паркират караваните и колите си на тротоара, в непосредствена близост до сергията и се разделят на смени. Докато майката продава, бащата търси квартира. Малките деца се забавляват като тичат между дините и пъпешите и се учат на занаят. Най-трудни са първите дни, докато семейството си намери квартира, в която да живее. Дори и след това обаче мъжът остава да спи в колата, за да пази стоката от крадци.
В Мрежата има много сайтове с безплатни игри като билярд и монополи, които могат да се играят в реално време, с участници от различни краища на света. В момента обаче, все повече потребители предпочитат да се отдадат на класическите “Не се сърди човече”, “Дама” и “Табла”.
