Пак ли?

Неее, кога стана ФЕВРУАРИ????
Януари, къде отлетя?
Аз ли се откъснах толкова от света, общувайки единствено с ...... учебника по Езикознание, та да пропусна края на януари?
Не, снощи беше януари! Сигурна съм! Всички в Билката също са сигурни.
О, и друго си спомням. Как мама снощи спокойно ми заяви:
"Ееех, колко бързо отлетя месеца......"
Мамо, мамо

Ужас.
Е, както и да е. Мразя февруари. Винаги съм го мразела. Мразя го още от седми клас, когато си имах гадже на 14-ти февруари и получих розичка. И ме прибра в 7 часа вкъщи. Беше толкова....о, уау! Мама и тате сигурно не знаят за тази история. Е, нищо. Вече знаят.
Мразя го заради миналата година, когато бях принудена да се забутам с "момчето" в едно ресторантче на "Македония" (доста приятно, между другото), тъй като нямах възможност да се откъсна от работа/учене и плановете малко се провалиха, останахме в София и трябваше (въпреки че бях ПОКАНЕНА от кавалера) да платя част от сметката (в което принципно няма нищо лошо, даже бих те ПОКАНИЛА някъде, някой път, аз се чувствам добре), само защото "толкова пари за София...."
Мразя го и заради дивия си пубертет, когато, ако нямаш гадже, се сдухваш ужасно много, защото си нямаш гадже, а ако си имаш ти идва до ей тука от целувчици, прегръдчици, ПОДГОТОВКА ЗА ПРАЗНИКА.
Баси празника, хора. Червено вино да се лее.
Не харесвам тази натруфеност. Не харесвам определението месец на любовта, защото аз обичам и съм влюбена всеки ден - в хората, в мравките, в теб, в мен (най-вече).
Сега не искам никой да ме тормози.
И без това изживях криза.
Нямаше да откажа, ако бях с........да, същия, но нямаше да е Св. Валентин. Щеше да е "ех, че хубав съботен следобед...имам среща с Х и У и Н и В в 9 на Попа". И щях да съм много щастлива.

И пак ще бъда, обещавам.
Вино да се лей, айларипи.