Различни предания и легенди разказват за създаването на празника на влюбените - Свети Валентин. Няколко са светците с това име, които претендират да свържат името си със символа на любовта. Затова към днешно време се смята, че култът към светеца е събирателен образ на няколко мъченици, но носи белези и от езически традиции. Корените им водят към предхристиянски тържества, устройвани по същото време на годината в чест на боговете Юнона, Пан и Дионис с екзотичните Дионисиеви вакханалии.
Спорна е самата дата, защото през вековете се е измествала ту заради промени в календара, ту умишлено от самата църковна институция.
Но първоначално Денят на влюбените бил на 3 май. Изборът на тази дата е свързан с автора на "Кентърбърийски разкази" Джефри Чосър, който през 1381 г. служел в двора на крал Ричард Втори. В чест на годишнина на това събитие Чосър създал поема, в която прави аналогия между любовта при хората и при птиците. Чосър установил, че 3 май е денят на свети Валентин от Генуа, живял през четвърти век, който бил първият епископ на Генуа. Но в Средновековието датата 3 май се свързвала с откриването на реликви от разпятието на Исус Христос. Затова популярният празник на любовта трябвало да отстъпи и да се свърже с празника Свети Валентин, дата, на която били чествани няколко различни светци и исторически личности с това име. Весели символни знаци придружавали този празник - влюбените птички, които се събирали за ново гнездо, цъфтежа на цветята и на цялата природа.
По-късно, когато празникът се изместил на 14 февруари, пролетните знаци трябвало да направят място на любовните символи - амурчета, червени сърчица и всички други, които били недвусмислен израз на любовта.
Дора Александрова, МОНИТОР
