Ох, със сигурност НЕ!
И аз знам защо.
Е, извинявам се. Извинявам се за дългото отсъствие. Не нося извинителна бележка, нито болничен. Съжалявам!
Съжалявам, драги читателю, че изчезнах без предупреждение.
Сигурна съм, че и малкото хора, които посещаваха този скромен блог, са спрели да го четат, след като единственото нещо, което съм пуснала през последните двадесет дни е песен от ЮТюб...
Е, айм бек, риидърс! И то как главоломно се завръщам, ехааа!
Причината за влизането ми с гръм и трясък е един пост, който прочетох. Той се намира в блога на една млада дама, който аз посещавам от време на време. Това, което ме накара да се развихря отново, е следното:
Е, на повечето сигурно вече им е ясно, че аз съм от първите. И винаги съм била. По едно време започнах да си мисля дали не ми писва, но за жалост или не, всичко това е извън моите възможности. Извън човешките възможности като цяло.
Да, една от причините да изчезна, е че в СЛУЧКИТЕ сякаш случвах все случени неща... А не въображаеми, не искани. Само сух материал, само информация. Така че реших да разнообразя като спра да пускам подобни неща.
Другата причина е факта, че съм обикновено човешко същество, което когато е влюбено в нещо или някого не успява с думи да се изрази. И май се убедихте в това. Да се изрази ли казах? О, извинявам се отново, не успее дори да слезе на Земята.
Вечно влюбената казва "Здравейте, отново"! Аз все си се рея в облаците - дали влюбена в пясъка, в красивата нощна София или в Него, рея си се и още как. И, доколкото зависи от мен, ще си се рея още много!
