Показват се публикациите с етикет Созопол. Показване на всички публикации
Показват се публикациите с етикет Созопол. Показване на всички публикации

7/24/2010

Малиново вино и водка с диня на плажа


По морето по традиця всяка година по това време кипи усилен труд. Въпреки че повечето заведения из курортите отварят най-късно до средата на юли, има и такива, които до края на месеца все още редят дъски. И, за разлика от голяма част от комплексите, сякаш тази година Созопол реши да спре с порочната практика всяко следващо лято поне по десет нови капанчета да изникват около чадърите на плажа.

Тази година ще бъде запомнена от любителите на града на слънцето с едно: опресняване. Абсолютно всички заведения залагат на новия дизайн, още повече че след като се въведе забраната за шум след полунощ, голяма част от дискотеките ще заложат все повече на „дневна” клиентела. Да, има разни нови капанчета, които да освежат плажаджиите с вода, кюфтета и платена тоалетна, но не предоставят нужния комфорт за разлагане на плажа. Едни агенти обаче показаха за поредна година, че нищо не е такова, каквото изглежда.

Едно от най-любимите и най-посещаваните от младите хора в Созопол заведения – „Малката текила”, откри свой клонинг (ама не съвсем). Новото заведение, наречено звучно „Бар мар” се намира насред най-голямата лудница в града – в центъра на така наречената „Весела уличка”, където се намират повечето дискотеки и барове на Созопол. Разбира се, съвсем в стила на текилците, барчето е скрито и в него се влиза през една алейка, заобикаляща меката на чалгата „Харем”. След като подминете латексово белите кожени сепарета и маси с наргилета на ориенталският клуб, пейзажът се сменя на 180 градуса. Кръгъл бар, високи и меки столове, масички покрай пясъка, пейки. И всичко това в стил, който по нищо не показва, че това е поредното „капанче” край плажа.

„Бар мар” определено се отличава сред останалите барчета, пръснати из плаж „Харманите”. Първо вниманието хваща разпределението на местата. Всичко е направено така че да има къде да седнеш и да се отпуснеш през деня, но и да можеш спокойно да се разходиш, а дори и разтанцуваш, ако си избрал барчето за своите среднощни забавления. Цялото заведение е в лилаво-бялата гама, като лилавото сякаш надделява и това се вижда още с първия поглед към бара. Над него стилно са провисени няколко „пердета” на цветя, като същият материал е използван и за декорацията на високите столчета.

По периферията има малки масички, които заявяваме, че изглеждат супер дизайнерски. А, в интерес на истината, не са. Направени са кажи-речи с подръчни материали и представляват масички, които сякаш са облепени с вестници. Вестник е и другата ключова дума при обзавеждането на „Бар мар”. Разпитахме тук-там, но се оказа, че журналисти сред тях няма и остава загадка от къде е тази страст към пресата.

Но, виж, за страстта към морското няма питане. Със сигурност си забелязал, че повечето заведения напоследък залагат на определен стил – гръцка таверна, хаус бар, дюнерджийница... В случая е заложено на най-простото и най-типичното за тези географски ширини – морето. Няма вази и статуи, донесени от другия край на света, нито картини на странно извратени художници. Има само миди и цветя. Където и да се обърнеш, около теб всичко ще напомня за морето, което в интерес на истината, където и да седнеш, все ще е на няколко метра от теб.

Ако си от онези, за които тоалетната е показателят за стил и качество на едно заведение, то си открил своето място. Да, всички трябва да се съгласим с факта, че повечето капанчета по морето изобщо не държат на тоалетните си. Взимаш ключа от бара, установяваш, че преди теб никой не се е постарал да заключи и попадаш на място, на което най-спокойно би могъл да се снима филм на ужасите. Сега потъркай очи и продължи да четеш. Сервитьорката на „Бар мар” ще ти даде мида, на която е закачен ключ. И, с извинение, никога не съм си мислела, че ще говоря така за тоалетна, но досега само едно заведение (и то в Пловдив) е успявало да ме впечатли толкова много с WC-то си. Страхотни лилави плочки, някои сякаш направени от вестник, лилаво казанче, облепено с вестник, всички аксесоари, нужни в една тоалетна и.. стига толкова.


Тук вече трябва да се питаш кое е общото с „Малката текила”. Екипът на бара е част и от „Бар мар”, само че този път иска да наблегне и на една друга, по-популярна клиентела. Тази на плажа. За да се поглезиш в менюто има всичко необходимо: ягодово фрапе с банан (3.90лв), различни плодови шейкове (3.50лв) и, разбира се, всички останали познати видове алкохолни и безалкохолни напитки. Цените са относително ниски за бар на плажа – безалкохолните са по 1.50лв., малко вносно – 3.80лв, алкохолът родно производство – 1.80лв. Бирата варира между 1.30 и 2.70лв. На бара се предлага и страхотно малиново вино, което със сигурност няма да срещнеш в менюто на друго заведение. Цената му е 9 лева за половин литър. В менюто има и специална секция, наречена „Летни наслади”, която съдържа изкушения приготвени от водка, истински плод и лед, както и пет вида дайкири. За хапване няма, но да не забравяме, че барчето е на няколко крачки от „Веселата уличка” - раят на ресторантите и палачинките.


снимки: Зора Романска

6/05/2010

Нещо красиво


Тихо е. Топло е. Слънчевите лъчи ловко си проправят път над хоризонта, докойсвайки нежно ходилата. Морето се събужда, подканяйки те с плясъка на вълните да изпиеш сутрешното си кафе на пясъка. Последният пък е все още толкова приятно хладен, че те изкушава да се свържеш със ситните му песъчинки и да продължиш разходката си в страната на сънищата. Ден е. Нов ден на брега на морето. Нов ден и то не къде да е, а в Созопол.


Да изградиш връзка с нежив обект е много трудно. Не е непостижимо, но изисква много силни чувства, каквито обикновено ние, хората, не сме способни да изпитаме дори към себеподобните си. Затова е много трудно да обясниш на някой как може да си толкова силно свързан, дори влюбен, с място. Да, ще кажеш, не е нужно дори да отговарям. Но да дадеш отговор на такъв въпрос е по-скоро удоволствие, отколкото задължение.


Созопол е най-красивото място на Черноморието. Съчетава спокойствието на все още не толкова популярна дестинация, наплива на млади хора, евтинията, често обвързана с народните заведения. Защо е по-хубаво от Карадере, от Иракли? Защото само за няколко минути стигаш до Каваци. И до Смокиня, Веселие, скалите. Ако искаш и до Дюни и то без кола. Писва ти от уединението, слагаш джапанките и си в града. Отиваш на място, където не те залива чалга от всяка уличка, нито пък те преследва възрастна жена, опитваща се да те зариби с топли, варени гевреци. Единственото, което виждаш, са млади хора. Тук-таме се срещат и млади семейства, решили да се разходят из Стария град, където навалицата обикновено може да се сравни с тази в Несебър. Всичко обаче ти е на пет минути разстояние и в момента, в който ти писне от тракането на токчета по паветата, можеш да се покриеш в някоя от старинните улички и да погледаш морето от скалите.


Тихо е. Топло е. Слънчевите лъчи се показват и те подканят да се събудиш. Търкаш очи, прозяваш се и вече е ден. На плажа те чакат приятелите, с по чаша топло кафе в ръка. Поздравявате се, че се познавате. Казвате си колко се обичате и колко сте щастливи. След закуска отивате да полежите на горещия пясък на Смокиня. Там ви чакат студени бири, мохито, още приятели. Денят минава неусетно, залезът бива изгледан от скалите в Созопол. Сякаш само след секунди се пренасяте в друг свят – светът на забързаните хора и автомобилите. Добре дошли в Бургас. Тази вечер има фестивал. Една страхотна вечер, прекарана отново на брега на морето. Но този път гарнирана с музика, много музика. И още повече хора. Минали са едва няколко часа, които на теб ти се струват секунди. Плажът иска да поспи. Тялото ти, обаче, не. Излизаш на гарата, взимаш такси и двадесет минути по-късно отново си в Рая. Още танци! Още музика! Още мохито! Посрещаш изгрева на Малката Текила и искаш още от всичко. Искаш още емоции, искаш още любов. Искаш още прегръдки и още от това топло чувство, че най-сетне си намерил своето място. Затова се отправяш към пустия плаж, където те чака малкия ти дом. Крачиш през дюните и вече си сигурен, че си открил всичко, което си тъсил. Знаеш, че не може да бъдеш по-щастлив. Сигурен си, че слънцето след малко ще се опита да те събуди, а морето ще те чака да отвориш очи, за да му се отдадеш. А ти искаш да поспиш...


Е, как да обясниш, когато обичаш...