Massive Attack проговориха български

снимка: Борис Войнарович, в. Монитор

Колко души побира зала „Фестивална”? Правилният отговор е: „Много!”. В четвъртък вечерта в това се увериха всички, решили да се потопят в магията, наречена Massive Attack.

Началото на концерта даде ангелският глас Мартина Топли-Бърд. Повече от половин час нежни мелодии, подкрепени с включвания от публиката, нажежаваха атмосферата. Покланяйки се след всяко парче и поздравявайки на чист български, към 20.45 приказната фея слезе от сцената. Последва близо половин час тягостно чакане на трип хоп легендите Massive Attack.

„Добър вечер!”, каза на чист български самият Робърт дел Ная, излизайки на сцената в 21.15, заедно с цялата група от музиканти зад себе си. Двучасовата разходка из творчеството на Massive Attack започна с United Snakes от последния албум “Heligoland”. Бурни аплодисменти и крясъци огласяха залата, която през цялото време се пръскаше по шевовете от хора, за които четвъртък вечер бе сбъдната мечта.

Групата продължи с Babel, след което ни върна с 12 години назад, изпълнявайки Risingson от култовия албум „Mezzanine”. Минута мълчание и на сцената се качи гласът, без който Girl I Love You нямаше да е същата – самият Хорас Анди. Единственият вокалист, който присъства във всички албуми на бристолските трип хоп легедни, побърка всички с меланхоличния си глас. Кулминацията за всички, без съмнение, бе изпълнението на Teardrop, за което на сцената отново се качи самата Мартина. За миг си мислиш, че това са били най-магическите шест минути за вечерта, релаксираш със следващата песен и Хорас Анди отново се качва на сцената, за да изпълни едно от най-красивите парчета на Massive Attack – Аngel. Страхотно е да видиш как 5 000 души изпадат в екстаз, крещяши „Love you, love you, love you, love you”. Атмосферата стана още по-вълшебна след края на Angel, когато на сцената се качи гост-вокалистката Дебора Милър, за да изпълни легендарното Safe from Harm.

Разбира се, слизането от сцената на Massive не означаваше край на концерта. Това беше може би едно от малкото събития от подобен характер, на което се чуват толкова силни аплодисменти. Около пет минути неспирно викане, ръкопляскане. И заслужено. Всички вокали се събраха отново на сцената, за да изпълнят Splitting The Atom, след което Дебора Милър остна зад микрофона, за да ни разтърси с невероятното изпълнение на Unfinished Sympathy. Групата напусна сцената за втори път, но само за да чуем как Грант Маршал се връща и казва „Господи, това е страхотно! Уникални сте”. Последният миг наслада за тази вечер бе изпълнението на трип хоп химна Karmacoma.

Залата светна малко след 23 часа и всички започнаха да се изтеглят към изходите. Тъжни, че приказката е свършила, но сигурни в едно - музиката обединява хората.

ЛОЗУНГИТЕ НА КОНЦЕРТА

Massive Attack успяха да ни накарат да се почувстваме така, сякаш не ние сме отишли да ги гледаме, а те нас. Зад изключително семплата сцена имаше огромна видеостена, на която през цялото време течаха цифри или надписи на български. Статистическите данни и информация за цената на петрола се редуваха с цитати на известни автори. Публиката буквално изригваше в смях по време на култовото парче Inertia Creeps, когато на стената течаха надписи от рода на „Драго Чая ходи с баба”, „Енрике Иглесиас кара гол колело”, „Памела се отказа от силикона”, „Африканец иска да мачка гърдите на Преслава”.