И пак...

Делнична музика

Все още тук.
Все още любима.
Все още обичан.
Все още влюбена.
Все така истински.
Все така далеч.

Моето късметче днес

"Хората ще се съгласят на всичко, стига да им го прошепнеш."

Бънджито те превръща от прилеп в птица

"Ръцете разперени в страни, гърдите напред, изправи тялото, погледа над хоризонта, 1, 2, ти си!"
И е прав. Ти си. Две секунди в пространството си само ти. Времето спира, не усещаш сърцето, не чуваш мислите си, не осъзнаваш какво се случва. В първия момент се катериш на парапета на най-високата част на магистрала Хемус, в другия гледаш хоризонта и си мислиш "Не мога, слизам!". Сърцето ти сякаш ще изскочи, краката ти се подкосяват. След малко обаче инструкторът ти казва да се пуснеш от лебедката и знаеш, че няма връщане назад. Хванал те е за колана и следващата крачка е само напред. Едно, две - ти си.
На три политаш напред и нищо не те интересува. Просто защото губиш представа за всичко. Имаш около две секунди сам със себе си, без да осъзнаваш, че всъщност подсъзнанието ти прави каквото си иска с теб. Не забелязваш нищо – погледите на околните, които са се наредили на парапета и те гледат, планината около теб, земята, над която увисваш. Някои дори имат бели петна – шокът от полета е толкова голям, че за миг ти губиш съзнание. Събуждаш се и се оказваш с главата надолу, на около 40 метра от земята.
„Скочих и си затворих очите. Като ги отворих, видях че вися с главата надолу и пак ги затворих. Не осъзнавах какво съм направила", споделя Елица, на 29 години от София.
Тя не е единствената, която се е престрашила да прекрачи парапета и да полети надолу, да бъде пронизана от вятъра и адреналина. Всяка седмица десетки желаещи да имат свой собствен миг време участват в организираните от клуб „Адреналин" в цялата страна бънджи скокове. Никой не остава разочарован - може би само тези, които първо са решили да скочат от някой по-нисък мост като Клисура. За тях обаче задължително има втори път, защото 60-те метра не те задоволяват. Искаш повече и затова отново грабваш слушалката и се записваш за следващия 120-метров скок от виадукта Бебреш на Витиня.
Да скочиш от такава височина е нещо, което трудно би могло да бъде описано с думи. Въпреки силното желание да запомни случващото се, никой не успява да преразкаже напълно какво е да полетиш от 120 метра. Никой не успява да обясни как се чувства, когато изведнъж се изправи на парапета и осъзнае, че сега е сам, само с необятната шир под краката си. В момента, в който се пуснеш от лебедката, сърцето започва да бие по-силно, и по-силно, и по-силно. В главата нахлуват толкова много мисли, че в един миг просто спираш да им обръщаш внимание. Точно това е моментът, в който губиш представа за това, което се случва и правиш нещата на подсъзнателно ниво – просто скачаш. Правиш крачка, която те изпраща в друг свят - само твой.
„Най-опасното на бънджи скоковете е това, че в следващите два месеца може да надуете главите на всички около вас", споделя Кирил, на 28 години от София. Той, заедно с още 30 души от цялата страна, сред които и екип на “Монитор”, се престраши да скочи от моста миналия уикенд. "Най-много се изплаших, когато вече висях с главата надолу и ластика ме върна нагоре", споделя 18-годишната Криси, която беше третият скочил с бънджи миналата събота. Първи беше приятелят и Миро, който беше единственият начинаещ, престрашил се да даде началото на скоковете. Въпреки внезапното колебание, което те напада в мига, в който се набереш на парапета, ти скачаш. Сърцето започва да бие все по-силно, но ти знаеш, че това е, което искаш да направиш. Искаш да се почувстваш като птица, а след това да се пребориш сам със себе си.
Бънджи скоковете водят началото си от тихоокеанския остров Пентекост. Жителите на едно от племената и до днес строят високи бамбукови кули, от които

мъжете скачат, за да докажат своята мъжественост.

Съвременния бънджи скок обаче води началото си през 1977г., когато четирима членове на Клуба за опасни спортове към Оксфордския университет скачат от висящия мост на Клифтън (72 м). Те обаче биват незабавно арестувани, а идеята за скоковете замира. Тя се възражда десетина години по-късно в Нова Зеландия, която всъщност се приема за родината на бънджито. Там, в края на 80-те години на миналия век започва практикуването на скокове с ластично въже. Екстремния спорт дължи известността си именно на новозеландеца А. Дж. Хакет, който извършва легендарен скок от Айфеловата кула в Париж.
У нас през 1985 г. група младежи учредяват варненския клуб “Адреналин”, а две години по-късно Росен и Стамен Касабови заедно с Веселин Радев изпълняват първия подобен на бънджи скок в България, използвайки употребяваните в алпийската техника динамични въжета. Три години по-късно Росен Касабов създава и първото ластично въже у нас. Следват години на тестове и проверки, а първите масови бънджи скокове в България започват да се провеждат едва през 1992г. и набират особена популярност през последните години. Най-важното при този екстремен спорт е начина, по който ще се хвърлиш в пропастта. "Стойката трябва да е изправена и стегната, ръцете разперени в страни, а погледа да е над хоризонта", обяснява инструктурът от „Адреналин” – Николай. Той прекарва по 15 минути преди всеки скок, за да обясни очи в очи на желаещия как да избегне неприятностите, за да се наслади максимално на преживяването. Именно

стойката е най-важната част от скока,
тъй като при едно минимално отпускане на тялото има реален шанс да разтегнете сухожилие. При първото опъване на ластика пък трябва да поставите ръцете си около главата, тъй като въжето тежи около 50 кг. и един удар би могъл да е фатален. То е произведено от многонишкови снопчета ластик, обединени в броня, която издържа до три тона. Дължината на въжето, което се използва за скоковете на Витиня, е 24 метра. На 25-я въжето започва да се разтяга и стига до 60 метра, в зависимост от тежестта.

Моментът, в който висиш с главата надолу обаче въобще не предвещава край на скока. Тук идва най-сериозната част - мигът, в който трябва бързо да се осъзнаеш и да се успокоиш, тъй като трябва да закачиш тежестта за колана си. Даваш сигнал, че си готов, и от горе започват да те теглят. След това имаш още една задача - да се пазиш от тежкия ластик и да го закачиш за себе си, за да не те повлече обратно надолу. Самото въже е вързано за краката и ако не бъде закачено ще натежи и изкачването ще бъде много по-трудно. След няколко минути вече си обратно на моста, където всички ти ръкопляскат, а следващият скачач започва да те разпитва как е било преживяването.
"От 2000г. до сега имам над 100 скока с парашут. Сега скачам за втори път с бънджи", започва разказът си Огнян Димитров, на 25г. от Казанлък. „С бънджито изведнъж си наистина близо до земята и чувството е страхотно. При парашута близостта е фатална, но пък имаш над 50 секунди свободно падане. И двете имат чар, струва си да се опита.”, допълва ентусиастът. Той, заедно с група приятели, също бяха част от съботната група, решила да си повдигне адреналина.
У нас, освен на Витиня (120м), бънджи скокове най-често се провеждат на Аспаруховия мост във варна (52м), Клисура (62 м) и на моста при село Буново (30м). Факт е, че преживяването пряко се влияе от височината. Едно обаче не зависи от това на колко метра от земята се намираш. Чувството, че летиш и пронизваш въздуха няма алтернатива. Нищо не може да се сравни с адреналина, който влиза в кръвта и с усещането, че времето е твое и всичко ти принадлежи. Едно, две - ти си.

Снимки: Иван Бъчваров

Делнична музика

Все още се опитвам, но не мога да разбера защо продължаваме да правим нещо, дори да знаем, че няма смисъл?

E, добре де...

Е, добре де, не е ли сладък?
И не ни ли разби снощи?

ПРЕДИ:

А за СЛЕД... нямахме възможност :)

Партито на годината!!! Адски много хора, страхотна атмосфера, танцьори, танцьорки, пой и най-лудите парчета на ТИЕСТО. За една невероятна сряда вечер!

Моето късметче днес

"Любовта е повече от чувство. Тя е състояние на духа."

СКОЧИХ!!!

Първа част :) Очаквайте пълнометражното филче :)



Втора част: "Колегата отвръща на удара" или как фоторепортер се хвърля от моста :)

Делнична музика

Ля
ляляля
лала
ууулляляяя :)

Цитат на деня

"Бъди щастлива. Усмихвай се и се радвай, че всичко свърши сега, преди да стане грозно. Бъди щастлива, че ти се случват такива неща, че се смееш, че се влюбваш, защото някои хора нямат този късмет."

Дани

Афродизиак е новата мода по дискотеките

Тъмна зала, светлинни ефекти, театрален дим. Танцуващи хора, алкохол и силна музика. Без значение какъв ден от седмицата е, всички го правят - излизат с приятели, хапват, пийват и почти винаги се озовават в някой от десетките клубове в София. По дискотеките се случват какви ли не неща и може да срещнеш най-различни хора - от такива, излезли просто да се забавляват, до пияни, надрусани, търсещи секс за една нощ. Само за една вечер можеш да се запознаеш с хора с минало, или такива, които тепърва искат да създадат своя "биография". Факт е обаче, че в клуба всеки използва някакъв вид наркотик, опиат, средство, което разтърсва физиката и психиката, без значение дали ще е алкохол, цигари, енергийна напитка или кокаин. Това лято хит сред клубните маниаци стана едно малко 30 милилитрово шишенце с прозрачна течност - попърс.

Историята разказва, че името попърс идва от САЩ още през 1859 г., когато хората използвали този вид течност в ампули, при отварянето на които се издавал характерен звук на пукот (откъдето идва и наименованието). В същността си попърсът представлява еротичен ароматизатор, който има за цел да подобри качеството на половия акт и е напълно легален - десетките му разновидности се предлагат свободно в сексмагазините и са между 20 и 60 лева. Главната съставка на повечето видове - изобутил нитрита, е от групата на нитритите, към която спадат амил, алкил, изопропил и други нитритни съединения. Илюзията, която тези съставки създават, се свързва най-вече с възбудата, тъй като, попадайки в дихателната система, изпаренията увеличават притока на кръв в кръвоносните съдове и отпускат мускулатурата.
В момента на пазара хит е попърс Rush, който буквално разтресе нощния живот на столицата. Мнозина го използват като стимулант, тъй като отпуска тялото и засилва усещанията и възприятията. Попърсът може да се употребява по два начина - като отворите шишенцето и го оставите близо до леглото, или излеете съдържанието в купичка и го оставите да се изпарява. Експерти споделят, че по този начин

ласките между партньорите стават изключително приятни

и чувствени, а самият оргазъм е по-силен и по-продължителен. Младежите обаче измислиха и трета употреба, която се различава от първоначалното предназначение на ароматизатора и не е особено толерирана от специалистите - вдишването на изпаренията от шишето. По този начин ефектът идва много по-бързо, по-силно, но пък и за по-кратко. Тялото изведнъж се загрява, мускулите се отпускат, сърцето започва да бие все по-бързо и по-бързо.

В много случаи се получава и леко главозамайване, човек изпитва приятен гъдел, прилив на топли вълни по тялото, чувство на безтегловност и често пъти усещане за забавен вървеж на времето. Това продължава около две-три минути, когато тялото постепенно започва да се отпуска. Румените бузи избледняват, а ръцете вече слушат. Употребен в подходящата атмосфера, попърсът засилва още повече еуфоричните усещания, предизвикани от секс, музика и други психоактивни вещества и в някои случаи ефектът му трае повече от четири минути. Въпреки че е напълно легален, този течен ароматизатор не се харесва много на собствениците на дискотеки, и хората, които дишат попърс, често пъти са сравнявани с наркозависими. Това е така, тъй като начинът на приемане на изпаренията се бърка с този на амфетамин и кокаин, въпреки че коренно се различава от тях. Гардовете обаче не правят разлика - те просто виждат, че шмъркаш нещо и те гонят от любимия бар. Поради тази причина много млади хора, които искат да използват течността в дискотеки и клубове, я крият, когато минават покрай охраната на заведението и когато вдишват.
Ефектът от вдишването на течността обаче няма нищо общо с който и да е наркотик и много рядко води до пристрастяване.В момента

в еротичните магазини могат да се намерят десетки видове попърс

От най-популярния - Rush, до Hardware, Poppr`s и Rave - специално създадени за партита и места със силна музика. Без значение какво е наименованието обаче, ефектът на попърса е почти един и същ - разширява кръвоносните съдове, вдига телесната температура и ускорява пулса. На пазара дори се предлага билков попърс Rush, който се разпространява като натурална хранителна добавка и се пръска под езика. Ако човек обаче има проблеми с кръвното налягане или сърцето, е по-добре въобще да не се докосва до афродизиака.

Д-р Илия Врабчев, психотерапевт и сексолог:

Попърсът е лекарствен препарат

- Как действа един афродизиак?
- Всички афродизиаци имат един и същ ефект - повишаване на кръвното налягане, учестено дишане и учестен пулс. Използват се, за да стимулират и да подпомогнат сексуалния акт.
- Каква е разликата между афродизиаците и лекарствата?
- Тънката разлика е, че афродизиакът подпомага, а лекарството лекува. Той е на основата на храна, екстракти. Във всеки един афродизиак например задължително има микроелементи като цинк, бор, желязо. Тези, които се правят от испанска муха например действат съдоразширяващо и вече спадат към групата на лекарствата.
- Към кое от двете спада попърсът?
- Попърсът от една страна действа съдоразширяващо, а от друга отпуска мускулатурата и поради тази причина спада към лекарствата. Освен това, всяко нещо, което се поема по дихателен и храносмилателен път под формата на инхалации и таблетки, вече е препарат.
- Доколко може да навреди вдишването на парите?
- Дали това е полезно или не, зависи от организма и от лекаря, а не от този, който го продава. Много неща се приемат под формата на пари в организма. Това, което вдишват мъжът и жената, разширява кръвоносните съдове в малкия таз. Преди години, когато хипи вълната беше модерна, имаше десетки такива медикаменти, които се взимаха особено от хомосексуалистите. Е, всичко ново е добре забравено старо.
- Защо тогава попърсът се продава в сексшоповете и дрогериите, а не в аптеките?
- Разликата между лекарството и това, което се продава в дрогериите е, че към първото има много строги изисквания от СЗО. Преди едно лекарство да се пусне на пазара първо трябва да му бъдат направени биохимични, клинични и ред други изследвания. Чак след това може да се продава, а фирмата производител е подложена на непрекъснат контрол. Някои афродизиаци, като попърсът например, се предлагат като такива, за да се заобиколят изискванията към един препарат, който всъщност е лекарство.
- Може ли да се пристрастим към афродизиак?
- Разбира се, че можем. Всичко обаче е дълбоко индивидуално.

Благодаря!

Това беше (е) най-красивото и искрено нещо, което някой мъж е правил за мен досега!

П.С. И както един познат каза: "Пъпа ти е хвърлен в Созопол. Тръгваш си и пак те връщат."

Павето : най-големият враг на токчето

Случвало ли ви се е някога да видите пингвин в града? Денят е сряда, часът около 10 сутринта, мястото – бул. “Витоша” в столицата. Седя сама на една от пейките на пешеходната зона и наблюдавам минувачите. Точно на този булевард можеш да видиш всякакви хора – от бизнесмени, през шопинг-маниаци, псевдо последователи на модата, до бързащи за фитнеса и строителни работници. Изведнъж вниманието ми е приковано от една невероятно красива жена. Тя беше с дълга, гарваново черна коса, облечена в изискан бежов костюм и носеше страхотни черни сандали с висок и тънък ток. Жената беше олицетворение на онова, което аз наричам бизнес дама. Стойката и беше идеална, ръцете и почти не мърдаха, а изражението и беше точно като на човек, който знае какво и как да получи. В един момент обаче бизнес образа, който вървеше срещу мен, рухна. Тялото на жената започна да се клатушка като желиран бонбон, а краката и образуваха най-разнообразни геометрични форми – ту осморка, ту триъгълник. Бизнес дамата се превърна в градска пингвин. Причината – жената без да иска беше улучила една от хилядите дупки по софийските улици.
Ходенето на висок ток не е кой знае колко трудно – всички сме го правили у дома. Да, ама улиците не са килима вкъщи и фугите между плочките са по-големи от тези на паркета в хола. Те крият много пропасти, дупки и неравности, които простото око пропуска.
А противно на стила на една изтънчена млада дама е да гледа в краката си, докато ходи. Поради тази причина наред с изправената глава трябва да кривим очи, за да следим за дупките по пътя, които заплашват да разрушат изисканата ни походка.
Дамите, които избират високите токчета и платформи често са изправени пред жестоки изпитания. Дали го правят за удоволствие, или етикета в работата го налага – ходенето с такъв тип обувки хич не е лесна работа. Факт е, че една жена се чувства истинска дама, когато се качи на висок ток. Освен че осанката й се изправя, самочувствието й се повдига и вече се чувства по-красива. Излезе ли на улицата обаче ситуацията добива коренно различни измерения. Изправената в един момент фигура започва да се клатушка още на излизането от входа. Погледът, вместо хладнокръвно съсредоточен в една точка, започва да се оглежда в търсене на неравности по пътя. И в този момент влиза в сила приказката, че най-търсеното остава далеч от очите – оглеждайки се за дупки и фуги, пропускаме камъчетата, които строителите са забравили да почистят или плочките, които бог знае защо са подредени в стил “Дунавски вълни”.
Почти няма човек в София, който да не е ставал жертва на бурното море на ул. “Цар Иван Асен” при бул. “Патриарх Евтимий”. Там освен че можете да бъдете блъснати от някоя от завиващите коли, като нищо ще се спънете в асфалта. Явно когато са го поставяли, са си мислели за редене на павета, затова трябва да вдигате високо крака, когато пресичате. Това са около два метра, за които се изискват здрави нерви, самообладание и съсредоточеност. Когато отново се качите на тротоара обаче не бива да се отпускате, защото много често плочките на него са поставени като стълби – движите се ту нагоре, ту надолу. По този начин можете да оставите у околните впечатление, че сте с изкълчен глезен или просто накуцвате, но в действителност ефекта е заради неправилно подредените плочки.
Стълбите на подлезите пък са като пъзел, който няма изгледи да бъде нареден лесно. Много млади дами се срамуват от това, да се хванат за парапета (когато има такъв) и поради тази причина често стават жертва на липсващите парчета. Подлезите са поредната ситуация, в която дамите на високи обувки изглеждат нелепо – държат с две ръце чантите и са навели ниско глава, вперили поглед в краката си.
Наскоро от столична община съобщиха, че предпочитат да ремонтират булевардите като слагат павета, защото така колите се движели по-бавно. От там обаче са пропуснали факта, че така по-лесно се разбиват обувки. Всеки ден има поне един случай на заклещени токове между камъните, дори и последните да са правилно наредени. Обикновено работниците гледат да си спестят някой-друг час работа и вършат всичко през пръсти, като между паветата оставят поне по два пръста разстояние. Това може да се види с просто око на някой от столичните булеварди “Ген. Едуард Тотлебен”, “Пенчо Славейков” или “Прага”. В момента тече усилен ремонт на част от тротоарите на последния, които до скоро бяха в трагично състояние. Освен, че на някои места липсваха плочки, а на други имаше по две една върху друга, бордюрите по целия булевард представляваха каменни плочи, поставени под наклон от около 70 градуса. Това е истинско препятствие дори и за ниската обувка особено през зимата, когато всичко наоколо е заледено. Не е рядкост дори и през дъждовния период от годината много хора да се подхлъзват и да падат в локвите, които се образуват по кьошетата.
Освен че е трудно да се ходи, паветата, плочките с големи фуги и чакъла по улиците разбиват обувки, изтръгват капачки. Това е добре дошло за обущарите, но разваля имиджа на дамите. За да се движиш свободно трябва да си с много ниски и удобни обувки, прилепнали плътно по стъпалата. За много хора обаче ходенето на висок ток е задължение, което ги прави герои по улицата.